Облак врабчета

Генджи знаеше, че Сайки не е единствен сред обвързаните с традицията васали, който се съмнява в преценката му. Всъщност от тримата генерали, които наследи от дядо си — Сайки, Кудо и Сохаку, — нямаше нито един, чиято вярност да му е гарантирана. Предаността влизаше в невиждани преди конфликти. Когато обаче стане невъзможно да се примиряват с лоялността, дали ще последват Генджи, или ще се обърнат срещу него?

Въпреки че можеше да се ръководи от ясновидските си способности, пътят пред него бе изпълнен с несигурност.

Десетина парцаливо облечени японски докери чакаха пристигането на своя баркас. В основата на пристана трима мъже в по-изискано облекло седяха на маса. Старк виждаше, че и тримата са запасали по два меча в поясите си. Изглежда, това бяха самураи, както му бе казал Зефаная, военната каста, която управляваше Япония. Всички японци зачитаха техните принципи, без да дават какъвто и да било израз на чувствата си.

— Нека Господ ви пази от небето — говореше капитан Маккейн, — защото със сигурност го няма никъде на тези брегове. — Шкиперът на „Витлеемска звезда“ отиде с тях да уреди провизиите за кораба. За разлика от пътниците си, той беше посещавал Япония и преди и мнението му за страната и нейните жители не бе високо.

— Бог е навсякъде — обади се Кромуел — и във всичко. Той наблюдава всичко, без изключение.

Маккейн изсумтя. Беззвучното слово проясняваше мислите му. Той стъпи на пристана, в ръка държеше въжето на баркаса, което хвърли на един от чакащите японски докери. Той се наведе ниско, докато го поемаше. Двамата не размениха нито дума, тъй като Маккейн не говореше японски, а никой от японските докери не знаеше английски.

— „Звездата“ ще отпътува за Хонконг след две седмици — рече Маккейн. — Ако не се върнете на борда дотогава, ще трябва да чакате шест седмици, преди да минем тук на път за Хаваите.

— Тогава ще се видим след шест седмици — отвърна Кромуел, — за да ви пожелаем приятен път. А ние ще останем тук, за да вършим Божието дело до края на живота си.

Маккейн отново изсумтя и гордо се запъти към складовете.

— Всичко бе уредено предварително — обясни Кромуел на Емили и Старк. — Бяха дадени разрешителни. Тук сме изправени пред всякакви формалности. Братко Матю, ако вие правите компания на сестра Емили и наблюдавате багажа, аз ще се оправя със служителите на шогуна.

— Да, разбира се, братко Зефаная — отвърна Старк.

Кромуел забърза към масата на тримата служители. Старк предложи ръката си на Емили. Тя се облегна на нея и прекрачи от лодката на пристана.

Очевидният факт, че всички работници са японци, не даваше на Старк възможност да се отпусне. Те можеха да свършат задачата, защото ги караха, защото се страхуваха да не я изпълнят или защото им плащаха да я свършат. Всеки един от тях можеше да бъде такъв човек. Той нямаше намерение да умира, щом стъпи на брега, да бъде спрян, преди да е започнал.

— Очевидно си запленен от вида на японците, братко Матю — отбеляза Емили. — Смяташ ли, че изглеждат твърде необичайно?

— Не бих казал — отрече Старк. — Просто се възхищавах на ефективността им. Свалиха багажа ни от баркаса за четвърт от времето, което ни отне, за да го натоварим.

Последваха багажа си и стигнаха до масата, където седяха тримата служители. Кромуел бе погълнат от доста разгорещен спор с тях.

— Не, не, не — говореше той. — Разбирате ли? Не, не, не.

Очевидно служителят в средата им беше началник. Лицето му запазваше вежливото му изражение, но тонът му се повиши, докато казваше:

— Трябва да. Да, да. Разбира?

— Настояват да претърсят багажа ви за контрабандна стока — обясни им Кромуел. — Това е конкретно забранено от договора.

— Не така — възрази служителят. — Няма влезе в Япония.

— И какво лошо, ако ни претърсят? — попита Емили. — Не носим контрабандна стока.

— Нямат основание — упорстваше Кромуел. — Ако се подчиним на произвола им, няма да има край. Мисията ни ще се провали, преди да е започнала.

До масата дотича един самурай. Той се поклони на началника и му каза нещо на японски. В тона му се усещаше напрежение. Тримата служители скочиха на крака. След като размениха няколко реплики набързо, двама от служителите хукнаха заедно със самурая, който бе донесъл съобщението.

Неотстъпчивото изражение бе изчезнало от лицето на служителя, който остана при тях. Той изглеждаше развълнуван и много разтревожен.

— Моля, почака — рече им той с поклон, изведнъж бе станал учтив.

Междувременно самураи, които очевидно са били в готовност, се изсипаха от оръжейницата на дока и заеха позиции на пристана. Доста от тях носеха освен мечове и огнестрелни оръжия. Старк разпозна в тях старинни мускети. Стари, но все още способни да убиват от разстояние в ръцете на умели стрелци. В този случай разстоянието нямаше да е проблем. Докато те се подреждаха в редици, пристигна друга група самураи, около двайсет, които бяха облечени в униформи с различен цвят и модел. Новопристигналите излязоха на пристана и се спряха на по-малко от пет стъпки от предния ред на хората на шогуна. Отношението им не беше приятелско.