Облак врабчета

— Направете път! — обяви Сайки. — Как смеете да пречите на преминаването на великия владетел на Акаока.

— Изобщо не сме информирани, че какъвто и да било велик владетел ще ни удостои с присъствието си. — Сайки разпозна в говорещия Иши, дебелия и нахален командир на пристанищната полиция на шогуна. Ако се стигнеше до насилие, негова щеше да е първата глава, която Сайки щеше да вземе. — Следователно нямаме пълномощията да допуснем подобно присъствие.

— Невъзпитано същество! — Сайки направи стъпка напред, дясната му ръка бе на дръжката на меча. — Слез на своето ниво!

Без да бъде дадена каквато и да било заповед, половината от самураите на Акаока се подредиха в бойна линия до своя командир, с ръце на дръжките на мечовете. Въпреки че мъжете с цветовете на шогуна бяха четири пъти повече, те изобщо нямаха такава добра организация. Бойците с мускетите бяха отзад, където техните оръжия не можеха да влязат в действие, без да унищожат собствените си другари. Това би било така, в случай че бяха готови да стрелят, а те не бяха. Хората с мечовете на предния ред също не бяха готови за стълкновение. Когато Сайки пристъпи напред, те се олюляха назад, сякаш вече бяха понесли удар.

— Не е необходимо нашият господар да информира пристанищните плъхове! — Сайки беше обзет от гняв. Още една оскърбителна забележка от Иши и той щеше да посече дебелака срещу себе си на място. — Отстранете се от пътя ни, в противен случай ще ви помогнем ние.

Вътре в паланкина Генджи слушаше с мрачно любопитство. Беше дошъл на пристанището да посрещне гости. Никой не би допуснал, че ще има затруднения. Ала ето че сега бе на ръба на битка на живот и смърт, само защото искаше да стигне до пристана. Достатъчно. Той отвори вратата на паланкина, при което се чу звукът от удряне на дърво в дърво.

— Какъв е проблемът?

— Господарю, моля те, не се излагай на опасност. — Един от телохранителите коленичи до паланкина. — Наблизо има бойци с мускети.

— Глупости — сряза го Генджи. — Кой ще иска да ме застреля? — Той излезе навън. Щом краката му докоснаха земята, сандалите му бързо бяха поставени под тях.

На задния ред на хората на шогуна, Кума, маскиран като боец с мускет, видя как Генджи излезе навън. Забеляза също, че на облеклото на Генджи нямаше отличителен герб. Това бе възможност, която бе предупреден да очаква. Тъй като Генджи нямаше герб, можеше да се каже, че той е бил заподозрян като измамник, замесен в заговор срещу току-що пристигналите мисионери. Никой нямаше да повярва на това, нито бе планирано да повярва. Въпреки това беше прекрасно извинение. Кума отстъпи, така че да е извън полезрението на своите другари с мускети, вдигна мускета си и се прицели в средата на дясната ключица на Генджи. Както беше инструктиран, той щеше да му причини рана, която да го извади от строя, но да не бъде смъртоносна.

Сайки се втурна да попречи на Генджи да излезе по-напред.

— Господарю, моля ви, върнете се. На около десет стъпки има трийсет бойци с мускети.

— Това е много смешно. — Генджи отмина Сайки и излезе пред първия ред на собствените си хора. — Кой е началникът тук?

Кума натисна спусъка.

Мускетът не произведе изстрел. Кума го погледна. Трябваше да внимава повече, докато тичаше от склада към пристана. Беше грабнал нечие празно оръжие вместо своето, което бе заредено.

— Хей, вие, там, какво мислите, че правите? — капитанът на артилерията отиде до него. — Никой не е заповядвал да вдигате мускетите. — Той погледна гневно Кума. — Не те познавам. Как е името ти и откога си в това отделение?

Преди Кума да отговори, Иши каза:

— Господарю Генджи — и падна на колене. Неговите хора, включително Кума и гневният капитан на артилерията, бяха принудени да последват примера му.

— Значи ме позна? — попита Генджи.

— Да, господарю Генджи. Ако знаех, че идвате, щях да се подготвя за вашето пристигане.

— Благодаря ти — отвърна Генджи. — Може ли да посрещна гостите си, или първо трябва да отида някъде другаде, за да си осигуря разрешение.

— Отстранете се от пътя на господаря Генджи — нареди Иши на хората си. Те бързо се отместиха встрани, без да са напълно изправени, и отново се отпуснаха на колене. — Простете ми, господарю Генджи. Не можех да пусна вашите мъже да минат, без да съм сигурен, че наистина сте сред тях. Напоследък има много заговори и шогунът е силно обезпокоен, че се готвят заговори срещу чужденците.

— Идиот! — Сайки все още бе на ръба да избухне. — Да не би да допускаш, че бих застрашил интересите на своя господар?

— Сигурен съм, че не го допуска — опита се да го успокои Генджи. — Така ли е?

— Да, разбира се, господарю Генджи — започна да се оправдава Иши. — Аз просто…

— Ето — обърна се Генджи към Сайки — всичко е уредено. А сега можем ли да продължим? — Той тръгна по пристана, запътвайки се към мисионерите.