Облак врабчета

Вървяха дълбоко в гората извън замъка и беряха гъби шиитаке откъм сенчестата страна на най-старите вечнозелени дървета, когато дядо му му каза.

— Не го искам — рече Генджи. — Дай го на някой друг.

Дядо му се опита да запази сериозно изражение, но не успя. Генджи видя, че очите на възрастния човек проблеснаха, сигурен знак за развеселяване.

— Говориш като бебе — смъмри го дядо му. — Това няма нищо общо с искането или нежеланието.

— Все едно, не го искам — настоя Генджи. — Ако баща ми не може да го вземе, тогава дай го на чичо Шигеру.

— То не е мое, за да го давам или задържам — каза дядо му. — Ако беше… — Генджи чакаше, но дядо му не довърши мисълта си. В очите му вече не проблясваше весело пламъче. — Шигеру вече го има. И ти на свой ред ще го получиш.

— След като чичо вече го има, защо ми е и на мен? Мислех, че по едно и също време се пада само на един.

— По един от всяко поколение — отвърна дядо му. — Аз съм от моето, Шигеру — от своето, ти — от твоето.

Генджи седна на тревата и се разплака.

— Защо, дядо? Какви злини са направили нашите прадеди?

Дядо му седна до него и го прегърна през раменете. Докосването изненада Генджи. Дядо му обикновено не демонстрираше голяма привързаност.

— Един от прадедите носи отговорността — каза дядо му, — останалите от нас само следват кармата си. Хиронобу.

Генджи прокара ръкава по лицето си, изтри сълзите си и подсмръкна, за да предотврати стичането на секрета от носа по лицето.

— Хиронобу е нашият прародител. Той е основал тази провинция — Акаока, когато е бил шестгодишен. Аз ще стана на шест утре.

— Да, владетелю Генджи. — Дядо му му се поклони.

Генджи се засмя на престорената официалност и бързо забрави сълзите.

— Какво е направил Хиронобу? Мислех, че е голям герой.

— Ничие съществуване не изключва всякакви възможности. — Дядо му често говореше неща, които Генджи не разбираше. Сега отново го правеше. — Раждането и смъртта се случват отново и отново, от момент на момент. По-добре е някои прераждания да не се осъществят. Ние обаче никога не можем да разберем, преди да е станало твърде късно. Хиронобу се влюби в погрешната жена. Внучката на вещицата.

— Госпожа Шидзука? Мислех, че е принцеса.

Дядо му се усмихна и повтори думите си отпреди малко.

— Ничие съществуване не изключва всякакви възможности. — Повтарянето му не помогна. Генджи все още не разбираше. — Тя е била принцеса. Била е внучка на вещицата. Ако е останала в манастира, към който е принадлежала, не е щяла да има потомство, а никой Окумичи нямало да има нито едно видение, нито да изговори пророчество, нито да страда от това, че знае какво ще се случи. Разбира се, тогава можеше родът Окумичи изобщо да го няма. Виденията са ни спасявали много пъти. Доброто и злото наистина вървят ръка за ръка.

Дядото се поклони по посока на родовия гълъбарник, който беше в североизточната кула на замъка „Облак врабчета“. Той не се виждаше от това място в гората, но и двамата знаеха къде е. Трябваше да знаят в случай на нападение. Генджи почтително последва неговия пример.

— Ако е била вещица, защо й се кланяме, дядо? Не трябваше ли да разпръснем праха й в четирите посоки и да заличим спомена за нея?

— Тогава тя ще е навсякъде. А така знаем къде е. На сигурно място залостена в урна и пазена ден и нощ от безстрашни воини.

Генджи се приближи до дядо си и побърза да го хване за ръка. Горските сенки изведнъж се удължиха. Дядо му се засмя.

— Шегувам се, Ген-чан. Няма такива неща като призраци, демони и невидими духове. Госпожа Шидзука, вещица и принцеса, е мъртва отпреди шестстотин години. Не се страхувай от нея. Страхувай се от живите. Те единствени представляват опасност.

— Тогава се радвам, че имам дарба — каза Генджи, който все още стискаше ръката на дядо си с всички сили. — Ще знам кои са моите врагове и ще ги убия, преди те да могат да ми навредят.

— Убийството води до друго убийство — каза дядо, — а по правило води до изумително малко промени. По този начин няма да гарантираш сигурността си.

— Тогава каква е ползата да знаеш? — попита Генджи намръщен.

— Слушай внимателно, Генджи. Това не е въпрос на полза или на липса на полза, на добро или зло, на избор или липса на избор. Това са само етикети, а не същността на нещата. Те замъгляват, а не проясняват. Слушай добре и се постарай да разбереш какво искам да кажа. Дарба или проклятие, желана или нежелана, ти имаш тази способност. Не можеш да я игнорираш повече, както не можеш да игнорираш главата си. Или я използваш, или не. Разбираш ли?

— Не, дядо. Ти говориш като стария абат Дзенген. Изобщо не го разбирам.

— Това няма значение сега. Ти имаш паметта на Окумичи. Ще си спомниш какво съм казал и по-късно ще го разбереш. Чуй ме. Виденията идват по различен начин. Шигеру ще има много. В своя живот ти ще имаш само три. Проучи ги внимателно. Изследвай ги без страх или страст. Тогава ще прозреш и тези три видения ще ти покажат всичко, което трябва да знаеш.