Облак врабчета

Останаха заедно, докато не стигнаха Сиудад де лос Анхелес. Пек каза, по дяволите, ако иска да ме намери, нека ме намери тук. Том остана в Сакраменто, където чичо му имаше бар и му предложи работа — да надзирава курвите. Всъщност не съм направил нищо толкова лошо, твърдеше Том. Може да се съжали над мен и да се размина само с бой. Хейлоу продължи с Етан до Сан Франциско, откъдето възнамеряваше да вземе кораб до Хаваите, но когато видя океана, размисли. Огромният мъж, който вече бе надхвърлил двеста и трийсет килограма и вместо седло използваше карета с два коня, седеше и плачеше, докато вълните се разбиваха във вълнолома. У дома има твърде много гробове, обясни той.

Етан също остана в Сан Франциско. Докато един ден на излизане от бара до него не достигна гласът на уличен проповедник. Не съм дошъл да призовавам праведните, казваше проповедникът, а призовавам грешниците към покаяние. Когато някой от близкостоящите каза „Амин“, нещо тласна Етан да отиде при проповедника, да падне на колене и да заридае безутешно. Същата нощ той бе приютен в „Светлината на Правдивото слово на пророците на Христос, нашия Бог“. Месец по-късно новият мисионер — Джеймс Боханън, пое към Япония.

Етан прие ново име, защото се почувства възроден като напълно нов човек. Ала това се случи едва след като той и още десетина мисионери стигнаха село Кобаяши в провинция Ямакава, мястото на тяхната нова мисия. В деня, в който пристигнаха, избухна епидемия от холера. След месец Етан бе единственият от новопристигналите, който оцеля. Селяните също умираха и обясняваха епидемията с пристигането на мисионерите. Етан бе единственият оцелял, защото абатът на съседния манастир Мушиндо, възрастен мъж на име Дзенген, го взе при себе си и се погрижи за него. Изглежда, бе влиятелен човек, защото селяните не след дълго промениха мнението си. Започнаха да му носят храна, да преобличат дрехите му и да го къпят. Децата бяха сред най-постоянните му посетители, любопитството им бе провокирано от странния му външен вид. Преди никога не бяха виждали чужденец.

Някак си, докато още бълнуваше, всички бариери паднаха. Когато го хвана треската, той вече разбираше до голяма степен детския речник и дори можеше да каже няколко думи. А веднага след като се изправи на крака, започна да води разговори с Дзенген.

Един ден Дзенген го попита: Какво беше лицето ти, преди родителите ти да се родят?

Тъкмо се готвеше да каже на Дзенген, че никога не е познавал родителите си, когато за него горе и долу и вътре и вън изчезнаха.

Оттогава Джимбо носеше роби на Буда вместо костюм на християнски мисионер. Това беше повече от всичко друго от уважение за Дзенген. Облеклото беше като името. То нямаше реално значение за тях.

Джимбо беше Джеймс Боханън и Етан Круз и все още бе така. В същото време за тях той беше никой.

Джимбо не беше разказал тези събития на Генджи. Тъкмо се готвеше да го направи, когато владетелят се усмихна и каза:

— Наистина? Успял си да избягаш от себе си? Тогава трябва да си споделил просветлението на самия Гаутама Буда.

— Просветлението е дума, чието значение не знам — отговори Джимбо. — С всяко свое вдишване разбирам значението на все по-малко думи. Скоро единственото разумно нещо, което ще съм способен да изрека, ще бъде нищо.

Генджи се засмя и се обърна към Сохаку.

— Той е по-подходящ приемник на Дзенген, отколкото си ти. Няма нищо лошо ти да напуснеш, а той да остане.

— Не беше ли той чужденецът, когото чакахте, господарю?

— Не мисля. Онзи в момента е в двореца „Спокоен жерав“.

— Посрещнали сте още чужденци? — Сохаку се намръщи, неспособен да скрие раздразнението си.

— Напоследък политиката на покойния ни господар беше да предлага гостоприемството си на мисионери от Правдивото слово. Аз само продължавам делото му. — Генджи се обърна към Джимбо. — Затова сте тук, нали така?

— Да, господарю.

— Ще бъдем заедно с тях за кратко — рече Генджи. — Те дойдоха да помогнат за построяването на мисията. Но това ще е трудна задача. Вашите спътници загинаха, а от тримата, които дойдоха сега, вероятно само двама са още живи.

— Единият е болен ли, господарю?

— Съжалявам, че трябва да го кажа, но той случайно бе поразен от куршум на убиец, предназначен за мен. Може би ви е приятел. Зефаная Кромуел.

— Не го познавам, господарю. Трябва да е пристигнал в Сан Франциско, след като аз съм отпътувал.

— Срамно е да стигнеш толкова далеч и да умреш от безсмислена смърт. Нужно ли ви е нещо, Джимбо?

— Не, господине. Абат Сохаку е заредил храма добре.

— Какво ще правите, когато пристигнат хората, с които преди сте принадлежали към една религия?

— Ще им помогна да изградят мисията — отвърна Джимбо. — Онези, които не могат да чуят думите на Буда, могат да чуят думите на Христос и да стигнат до същото спасение.

— Трезво разсъждение. Пожелавам ви всичко добро, Джимбо. Или предпочитате Джеймс? Или Етан?

— Името е просто име. Всяко върши същата работа като никакво.

Генджи се разсмя.

— Ако повече от нас се чувстваха по същия начин, историята на Япония нямаше да е толкова кървава, колкото е била. И ще бъде.