Облак врабчета

Силата на взрива издигна Кромуел от леглото и го изхвърли през отделилия се от постройката покрив.

Както сам бе пророкувал, той не умря от огнестрелната рана.

— Сега изглежда напълно нормален — убедително твърдеше Таро.

— Три дни спокойно поведение не доказват нищо — не отстъпваше абат Сохаку. — Дори лудият човек е в състояние да се въздържа в продължение на три дни.

Малката група си пробиваше път през Йедо към двореца „Спокоен жерав“. Таро и Сохаку вървяха отзад. Хиде и Шимода водеха, а Генджи и Шигеру бяха в средата. Не носеха гербове, нито флагове, бяха прикрили лицата си с големи, приличащи на кошница шапки от тръстика. Според правилата на придвижването инкогнито това означаваше, че са неразпознаваеми, затова тълпата по улицата не бе длъжна да прекратява дейността си и да се просва на земята, както бе задължително при появата на велик владетел. Минувачите просто се покланяха както на обикновен самурай.

— Никога не съм го виждал толкова спокоен — рече Таро. — Може би присъствието на владетеля Генджи има лечебен ефект върху него.

— Не вярваш на тези истории, нали? — попита го Сохаку.

— На кои? — отговори с въпрос Таро. — Те са много.

Сохаку изсумтя.

— Че нашият господар имал магически сили. Способност да контролира мислите на другите.

— Може би не на всеки — не се отказваше Таро, — но погледни Шигеру. Не можеш да отречеш, че се е променил, откакто е с господаря Генджи.

— Три дни спокойствие не доказват нищо — рече отново Сохаку. Той отново погледна натам, където Генджи и Шигеру яздеха заедно, достатъчно отделени от останалите, за да могат да разговарят необезпокоявани. Сякаш имаше значение какво казват. Дрънканици, помисли си Сохаку, главно безсмислени дрънканици.

— Както предсказа, Хиде избра за свой заместник Шимода — говореше Шигеру. — А Таро ще е следващият избран, така ли?

— Това не беше такова предсказание — каза Генджи. — Хиде е ясен като бистра вода. Това не е непременно дефект, когато става дума за охранител. Просто предположих, че той ще направи най-естественото нещо — да избере най-добрия си приятел.

— Не биваше да му позволяваш да назначава Таро. Той е пряк васал на Сохаку. Баща му и Сохаку са били бойни другари по време на селските въстания. Той самият получаваше всичките си заповеди от Сохаку. Не бива да му имаш доверие.

— След като Хиде му вярва, и аз му вярвам — отговори Генджи. — Важно е да се знае кога да делегираш права.

— Грешка е да приемаш за чиста монета първото си пророчество — каза Шигеру. — Защото през следващите десет години можеш да останеш в кома вследствие нападение от Таро, а после като се събудиш, да бъдеш убит на онова място, което си предсказал.

— Давам си сметка за това.

— Така ли? Тогава защо с лекота отхвърляш възможността Джимбо да е чужденецът, за когото владетелят Киори те е предупредил? Възможно е той да е този, който ще спаси живота ти.

— Чужденецът, когото срещнах през Новата година, вече ми спаси живота.

— Само ако ти наистина си бил обект на нападението — настояваше Шигеру, — а и още не е Нова година.

— За чужденците е. Съмняваш се, че аз съм бил жертвата?

— Сигурен съм, че не си бил.

— О? Ти не беше там, откъде знаеш? Може би чрез собствените си видения?

— Не, господарю. — Шигеру отговаряше на дразнещите подхвърляния на Генджи все по-церемониално. — Убеден съм заради естеството на нападението. Ти си вървял съвсем открит, а ударът е нанесен по паланкина, не по човека, който е вървял до него.

— Ние, японците, още не разполагаме с добри огнестрелни оръжия, но ги използваме, въпреки че лъкът може да е по-ефективно оръжие. Вече сме били лесна плячка за внесените от чужбина приумици.

— Убиецът не само не е бил заловен, но и е изчезнал, без да бъде видян.

— Той е бил на значително разстояние. Докато преследвачите стигнат там, той е бил изчезнал. В това няма нищо чудно.

— По всичко личи работата на нинджа — отбеляза Шигеру. — Той е стрелял по когото е възнамерявал да стреля. Водача на мисионерите.

— За да причини размирици и да предизвика нарастващо подозрение?

— Точно.

— Възможно е. Може би ще разгледам тази възможност.

По-нататъшният разговор беше осуетен от силни шумове, които идваха откъм залива Йедо. Сякаш три огромни дървета се прекършиха на две. После бреговата линия пред тях експлодира.

— Канонада! — извика Шигеру. — Корабите стрелят по дворците!

Генджи пришпори коня си през изпадналата в паника тълпа и се устреми в галоп към „Спокоен жерав“.

— Чакайте!

— Господарю!

Генджи не им обръщаше внимание. Шигеру, Хиде и Шимода също пришпориха конете си и го последваха. Таро погледна Сохаку за заповеди.

— Това ли е най-доброто, което можем да направим? — попита Сохаку. — Да хукнем към дулата на оръдията на чужденците?

— Господарю! — Таро с мъка обуздаваше коня си, който нямаше търпение да последва галопиращите си другари.

— Нашите водачи тръгнаха в грешната посока — отбеляза Сохаку.

— Господарю, на вашите заповеди! — Таро нямаше търпение да тръгне, подобно на коня си. Шестте месеца преструвки като монах не го бяха направили духовно лице.

Сохаку кимна.