Облак врабчета

Изненада се, че първата му мисъл бе за нея. Би трябвало да мисли за отбрана или евакуация. Такъв обсаден огън можеше лесно да бъде последван по суша от завоевателна сила. Или би трябвало да мисли за чужденците, особено за Матю Старк. Беше казал на Сохаку, че умиращият проповедник, Зефаная Кромуел, е онзи, чието пристигане бе предсказано от дядо му, но, разбира се, той изобщо не мислеше така. Щом видя Старк, Генджи разбра, че той не е мисионер. Той трябва да беше човекът, за когото говореше дядо му. Но претърсвайки руините на „Спокоен жерав“, Генджи не можеше да мисли за друго, освен за Хейко.

Какво би бил животът му без нея. Без да има нещо общо с предсказанията на дядо му и неговата собствена, макар и още непотвърдена, пророческа дарба, всеки друг, когото познаваше, беше отвратително предвидим. На тримата съветници, които бе наследил, Сайки, Кудо и Сохаку, винаги можеше да се разчита да подкрепят поне динамичния курс на действие. Сайки, най-възрастният, все още нямаше четирийсет, а тримата се държаха като възрастни мъже. А ако за мъжа трябваше да се съди по неговите врагове, както и по приятелите му, колко неадекватен би изглеждал той, след като главният му враг беше презреният некомпетент Лепкавото око Каваками, шпионин на шогуна? Каваками наистина ли вярваше, че Хейко може да влезе в леглото на Генджи, без да събуди подозрение, както и желание? Не му трябваше да я следи, за да разбере за кого работи. Не можеше да е друг. Що се отнася до любовта, е, най-красивата гейша в Йедо едва ли би допуснала да се влюби в него, освен ако няма скрит мотив. От шейсетте наистина големи Велики владетели най-малко петдесет бяха по-богати и по-мощни от Генджи.

Но ето го тук, дъх не му достигаше, сърцето му се бе вледенило, тялото му бе вкочанено, усещаше най-лошото — свят без Хейко. Как и кога се бе случило? Не бе забелязал. Най-важната личност в неговия живот беше жена, която несъмнено беше шпионин и почти сигурно беше и убийца.

— Господарю! — Сайки се препъваше в полусринатата стая, а от малък разрез на челото му течеше кръв. — Не бива да стоите тук. Врагът може всеки момент да възобнови обстрела.

— Къде е Хейко? — попита Генджи. Кръвта туптеше в ушите му толкова силно, все едно беше оръдеен огън. Той се затича към разрушеното крило за гости и започна да се катери по прекъснатата пътека тъкмо навреме, за да види пълния мъж и втория му изстрел.

— Това стрелба ли беше? — Сайки се покатери до него.

— Хайде — подкани го Генджи. — Мисля, че Старк я е намерил.

— Хей-чан — повика я Кума. Хейко отвори очи и примигна. Видя пред себе си успокояващото лице на Кума да я гледа. Зад него бе небето. — Не си ранена, нали?

— Не мисля — отвърна Хейко.

Кума се усмихна и започна да отмества отломките, попадали върху нея.

— Обезвреди ли тази бомба? — попита Хейко.

Нежността изчезна от очите на Кума. Усмивката му се стопи и той извади кинжала си.

Хейко разбра намеренията му незабавно. Усещаше главата на Емили върху рамото си.

— Не, Кума, недей.

Кума рязко се извърна настрани, пусна кинжала си и изскочи от полезрението на Хейко. Почти светкавично последваха два изстрела, после настъпи тишина, след което на мястото на Кума застана Матю Старк. Започна да я освобождава от отломките, без да каже и дума. После изведнъж спря и ръката му се плъзна отляво на кръста. Той е стрелял, даде си сметка Хейко, с оръжие, което е скрито в ризата му. Старк, изглежда, разпозна онзи, който идваше, защото остави оръжието си на място и поднови усилията си за спасяване на двете жени.

— Не я мести — нареди Генджи. — Сигурно е ранена. Чакай, докато пристигне доктор Одзава.

Хейко седна.

— Може би имам синини, господарю, нищо повече. Когато докторът пристигне, той ще е необходим на други места. — Тя чуваше виковете от болка, които идваха от всички страни, близки и далечни. Кума трябва да бе поставил повече от една бомба. Защо не я беше предупредил? Беше много нехарактерно за него. Всъщност това не бе характерно за него, някой друг трябваше да е отговорен. Кума никога не би изложил живота й на риск. Колкото и да изглеждаше невероятно, това, изглежда, в крайна сметка бе дело на оръдията. Щеше да го попита при следващата им среща. Кума бе добър лъжец, но не и с нея. Тя се изправи, за да изпробва краката си.

— Внимавайте, моля ви. — Генджи обви с ръка талията й, за да я подкрепи. — Възможно е да сте сериозно ранена и да не знаете. — Лицето му, което обикновено бе спокойно при най-мъчителни обстоятелства, беше напрегнато от притеснение. Бръчки прорязваха челото му. Леката, малко пренебрежителна усмивка, която винаги красеше устните му, бе изчезнала.

Неприкритата загриженост на Генджи изненада Хейко повече от експлозията, която взриви помещението. Внезапна радост нахлу в сърцето й и тя се усмихна, без да се замисли. Тогава Генджи я изненада още повече. Ръцете му я обвиха и той я прегърна здраво.

Позорното емоционално разголване на господаря му вцепени Сайки. Притеснен, той извърна глава и видя Хиде и Шимода да стоят с отворена уста и да гледат Генджи и Хейко.