Облак врабчета

— Защо стоите като двама глупаци? — сгълча ги Сайки. — Проверете наоколо. И се пригответе за атака.

— Корабите отплават — рече Хиде. — На брега няма никакви войски.

— Корабите?

— Да, господарю. В залива. Три бойни кораба под пара, с трикольорни флагове в червено, бяло и синьо. Обстрелваха целия район Цукиджи с оръдията си.

— Чужденците ли са сторили това? — гласът на Сайки потрепна от гняв.

— Да, господарю — потвърди Хиде.

— Каква бе формата на флаговете? Холандци, французи, англичани и американци използват бяло, синьо и червено.

— Мисля, че бяха с повече от три ленти — отвърна Хиде, — нали?

Шимода наклони глава неангажиращо.

— Мисля, че да, май е така.

— Колко си наблюдателен — отбеляза Сайки. — Сега единственото, което знаем със сигурност, е, че руснаците и германците не са замесени. Не е вероятно също така да са холандците. Така че са англичаните, французите или американците.

— Или може би всички те — предположи Шимода. — Може би е имало повече от един вид флаг.

— Помогнете — рече Старк.

Хиде и Шимода разбраха какво иска той, без да разбират езика му. Двамата се поклониха на Сайки и отидоха да помогнат на чужденеца.

— Бавно — нареди Старк. Заедно с двамата самураи той отмести тежката греда, която се бе стоварила върху гърба на Емили. По-голямата част от тежестта й падаше върху частично срутена стена. Ако бе ударила стената, преди да удари Емили, тя нямаше да бъде наранена толкова тежко. Все още не можеше да каже какво й е, защото тя лежеше с лице към земята и беше в безсъзнание. Не бе помръднала, откакто я бе открил. Той коленичи и прокара бавно ръката си по гърба й, за да опипа за счупвания. Когато доближи основата на гръбначния й стълб, очите й се отвориха внезапно и неистово. Тя пое кратко, рязко дъх, преобърна се и удари Старк в стомаха, а той падна от изненада на гръб. След миг скочи на крака, погледът й бе див и объркан, търсеше откъде да избяга.

— Емили, в безопасност сме. — Хейко се измъкна от прегръдката на Генджи. Тя тръгна бавно към уплашената жена. — Господарят Генджи и неговите самураи са тук. Никой не може да ни нарани.

— Хейко — погледът на Емили се проясни. Напрежението, което бе обзело тялото й, постепенно отслабна и тя се отпусна ридаейки, в ръцете на Хейко. — Мислех си… — Тя не довърши думите си, но Хейко разбра. Миналото я обсебваше. Така ставаше с много жени. Миналото, винаги миналото. Това, което беше непоправим факт.

— Нека всички Буди и богове ни спасят — промърмори Сайки. Той се обърна, за да не стане свидетел на още една възмутителна, неподходяща публична проява на емоции. Поведението на чужденката беше без последици. Тя беше варварка, като всяка друга чужденка. Но Хейко щеше да разбере. Усъвършенстваното изразяване на подходящо поведение беше същността на съществуването на гейшата. Ако досега Сайки не бе разбирал, сега едно нещо бе абсолютно ясно: чужденците бяха смъртоносна зараза, която трябваше да бъде напълно заличена от земята и колкото по-скоро, толкова по-добре. Самото им присъствие доведе до шокиращо бързо нарушаване на древната традиция. Пред очите му бе доказателството. Неговият собствен господар, наследник на един от най-старите родове в областта, да се притиска към жена като пияница в района за удоволствия Йошивара. Най-прочутата гейша на Йедо да прегръща чужденка, сякаш двете бяха неестествени любовници.

Всички Буди и всички богове може да не са достатъчни, за да ни спасят, помисли си Сайки. Ние сме предопределени да бъдем нация от богове. Ала допуснахме до такава степен да бъдем отслабени, че чужденците могат да разрушат дворците на великите владетели в столицата на шогуна, а ние не можем да направим нищо, за да се защитим. Ръката му тръгна към дръжката на меча в изблик на неовладяна ярост. Но той не го извади. Нямаше срещу кого. Усмихнат, Старк каза:

— Никога не съм предполагал, че юмрукът ти е толкова силен, Емили.

— Съжалявам, Матю. Бях объркана.

— Никой не е пострадал. — Той се наведе и вдигна кинжала, който Кума бе изпуснал.

Сайки незабавно извади меча си.

— Не е необходимо — каза му Генджи. После се обърна към Старк. — Кого се готвеше да убие? Хейко или Емили?

Старк и Генджи гледаха тялото на Кума. Старк поклати глава.

— Познавате ли го?

— Не — отговори Генджи. Обърна се към Хейко. — А вие?

Когато чу два изстрела и нищо повече, тя предположи, че Кума е избягал. През целия си живот винаги бе успявал. При вида на тялото му тя загуби контрол. Затвори очи и се облегна на Генджи, като допусна по-малката слабост да прикрие по-голямата, която бе отнела силата от краката й. Кума бе мъртъв!

— Не, господарю — рече Хейко.

Тогава се обади Сайки.

— Несъмнено, колкото и да са слаби, дори съветниците на шогуна няма да позволят обидата да мине ненаказана.

Генджи погледна към руините на „Спокоен жерав“.

— Няма никаква обида — каза той. — Бяхме заспали в продължение на три века и сънувахме съня на древния боец. Сега се събудихме. Това е всичко.

8 Макио