Облак врабчета

Кума, това бе мъжът, когото Старк бе видял, се интересуваше само от четирима души. Хейко, за да я спаси, ако може. И тримата чужденци, за да ги довърши. Обстрелът му даваше възможност да влезе в двореца, където при друг случай не би могъл да припари. Не знаеше чии оръдия бяха причинили щетите, но беше сигурен, че не бяха шогунските. Лепкавото око, Каваками, би му казал предварително, ако беше така. Е, тогава кой би дръзнал да извърши подобен военен акт без знанието и позволението на шогуна. Кума лениво разсъждаваше над това, докато разравяше отломките. Може би най-сетне бе започнала гражданската война, която всички очакваха от толкова отдавна. Странно обаче, че тя започваше тук, от дворците на великите владетели в Йедо, вместо с нападения срещу замъци, ключови проходи и двете национални магистрали — Токайдо по морското крайбрежие и Накасендо, която пресичаше центъра на страната. Експлозиите се изместваха на изток, поразявайки дворците както на поддръжниците, така и на опонентите на шогуна. Какво объркано време да се живее. Кума вдигна една паднала греда. А, ето я.

— Хей-чан — повика я Кума. Хейко отвори очи и примигна. Цветът на лицето й бе добър. Бърза проверка показа, че основните кости са на мястото си, нямаше и кървене. Вероятно просто бе замаяна. — Не си ранена, нали?

— Не мисля — отвърна Хейко.

Кума не си даваше сметка какво напрежение се е натрупало в тялото му, докато раменете му не се отпуснаха успокоено след думите на Хейко. Беше неотлъчно до нея по заповед на Лепкавото око, откакто я бяха довели в селото, когато беше тригодишна. Тогава това беше работа. С течение на годините стана друго. Преди време беше решил, че ако Лепкавото око му поръча да я убие, той по-скоро ще убие Лепкавото око. Наистина бе готов да убие всеки, който я застрашаваше. Генджи, Кудо, дори самия шогун. Признаваше, че тази позиция не беше нито професионална, нито лоялна, но какво трябваше да направи? Обичаше като свое най-мило дете тази млада жена, която не бе нищо повече от инструмент, за чието създаване той бе помогнал.

— Обезвреди ли тази бомба? — попита Хейко.

— Не. Това са оръдия. Струва ми се, откъм морето.

— Защо? Започна ли войната?

— Не знам. Не прави нищо. Аз ще те измъкна. — Той внимателно отмести тежката греда от нея. След като го направи, видя странна светла коса, разпиляна по ръцете на Хейко. Чужденката. Измъкна кинжала си. Един незабележим разрез на гърлото й и смъртта й щеше да е сигурна.

Старк беше все още на двайсет крачки от него, когато видя острието. Мъжът сякаш се готвеше да пререже някакво препятствие. После той се обърна към Старк и очите им се срещнаха. Старк познаваше този поглед. Очите се съсредоточаваха по този начин, когато гледаха бъчва барут.

Кума изпусна ножа, щом видя Старк. Протегна се да измъкне шурикен, нож за хвърляне с формата на звезда, скрит в пояса му. Двайсет крачки бяха малко повече от идеалния обсег, но ако пропуснеше с първия, щеше да успее с втория нож. Той се втурна към Старк, скъсявайки разстоянието между двамата, докато хвърляше ножа.

В същия миг Старк измъкна револвера си трийсет и втори калибър, скрит в ризата му отляво на кръста. Постоянните въображаеми престрелки бяха създали такъв модел в тялото му, че движенията се извършваха без мисъл. Той измъкна пистолета с дясна ръка и стреля по-малко от миг, преди шурикенът да напусне ръката на Кума. Отсъствието на реални тренировки си каза думата за точността. Куршумът му рикошира в камък вдясно от Кума.

Неочакваният огън разсея Кума достатъчно, за да нанесе също неуспешен удар. Първият му шурикен просвистя край лявото рамо на Старк. Все още движейки се към целта, той извади втория шурикен.

Кума бе практикувал уменията си много повече, отколкото Старк. Но му отне цяла секунда да прибере ръката си след първия удар, да измъкне друг шурикен от пояса си и да го хвърли към Старк. На Старк му отне половината време да презареди и да натисне спусъка.

Куршумът прониза гърдите на Кума и го отхвърли назад.

Шурикенът се издигна високо във въздуха и падна в останките от градината, без да причини нищо никому.

Старк се доближи до падналия мъж, готов да стреля отново. Ала когато се надвеси над него, Старк разбра, че не е необходимо да използва още един куршум. Сложи оръжието си настрани и се зае да освободи двете жени.

Обстрелът беше свършил. В наново настъпилата мъртва тишина Старк чу приближаващи стъпки. Почти щеше да се сблъска с двама самураи, когато видя кои са.

Генджи премина през мястото, където бе входната порта. Скочи от седлото и се втурна към руините в центъра на двореца. Преподобният Кромуел беше настанен в стаята, която граничеше с централната градина. Хейко вероятно трябва да е била наблизо.