Облак врабчета

— Каквото трябва. Ще събера каквото намеря от нашите вещи, ще ги опаковам и ще чакам следващия кораб, за да се върна в Америка. — От самата мисъл мускулите в гърдите й се сгърчиха, очите й отново се насълзиха. Седеше на земята до останките от бившата си стая и плачеше, без да се притеснява. Беше намерила рая, за който не бе дръзвала да помисли, че съществува, рая, където бе избягала от красотата си толкова успешно, че бе смятана за напълно отблъскваща. Беше го открила, но го беше изгубила с един изстрел. Това бе твърде много за нея. Беше силна, но не толкова силна.

Старк коленичи и я прегърна, положи главата й на гърдите си. Разбирайки неправилно причината за скръбта й, той каза:

— Ще се почувстваш по-добре, когато се върнеш у дома — думи, които само увеличиха страданието й. Безпомощен, той я държеше и я притискаше към себе си, а тя ридаеше. — Ти си млада, Емили. Животът ти сега започва. Небето ще ти се усмихне. Ще откриеш любовта отново. Знам, че ще е така.

Емили искаше да му каже, че онова, което иска да открие, не е любовта, а покоя. Ала думите не си пробиваха път през необятната й тъга.

Щом оръдията престанаха да стрелят, Шигеру отиде до външната граница на дворцовата територия, където бяха крепостните стени, и застана на стража. Нямаше никаква вътрешна опасност. Но ако някой възнамеряваше да се възползва от объркването и да направи опит за покушение срещу живота на Генджи, щеше да го направи сега, във времето непосредствено след атаката. Шигеру беше сигурен, че Сохаку още не е готов за действия. Първо щеше да провери Сайки и Кудо. Затова единствената грижа понастоящем бяха външните врагове. Надяваше се те да се появят. Това би било добра практика за него. По-късно щеше да се тревожи за Сохаку, също за Сайки и Кудо, ако станеше необходимо. Беше нещастно стечение на обстоятелствата, че при всички опасности наоколо, имаше също така възможност да се наложи тримата старши командири да бъдат убити. Дори Сайки и Кудо да останеха лоялни, загубата на Сохаку би била тежък удар. Той бе най-добрият стратег на групата и най-добрият боец след самия Шигеру.

Вниманието на Шигеру бе привлечено от звука на приближаващи коне. Два коня. Последвани от четирийсет-петдесет пешаци. Равномерната им дисциплинирана стъпка му говореше, че са самураи. Шигеру усети, че раменете му се отпускат и дишането му се успокоява. Беше готов.

Мигове по-късно Лепкавото око Каваками, началник на тайната полиция на шогуна, влезе в улицата срещу двореца, яхнал черен кон. До него, също на седло, беше помощникът му Мукай, съответно с не така добра сива кобила. Зад тях се виждаха четирийсет тичащи самураи. Каваками дръпна юздите на коня, на лицето му се изписа изненада, когато позна Шигеру.

— Господарю Шигеру, не знаех за присъствието ви в Йедо.

— Току-що пристигнах, господарю Каваками, и още не съм имал възможност да ви уведомя за местонахождението си.

— Не че искам да го подчертая, но аз не знаех и предишното ви местонахождение.

— О? Ужасен пропуск от страна на моите подчинени. — Шигеру се поклони, без да сваля очи от Каваками. — Ще се погрижа да накажа виновните.

— Сигурен съм в това — отвърна Каваками. — А сега, позволи ми да вляза и да направя инспекция.

— Не сме уведомени, че трябва да бъде извършена подобна инспекция. Следователно, за съжаление, трябва да отклоня предложението ви.

— Не ви правя предложение — Каваками пришпори коня си, а неговите хора го следваха плътно. — По заповед на шогуна трябва да инспектирам всеки разрушен дворец и да разговарям с всеки оцелял владетел. Моля, отстъпете встрани, господарю Шигеру.

Мечовете на Шигеру излязоха от ножниците си така плавно и леко, както жеравът разтваря крилете си. В един момент стоеше с голи ръце. В следващия по-дългата катана се озова в дясната му ръка, а по-късият уакидзаши — в лявата. Той държеше оръжията от двете страни на тялото си в поза, която не беше нито отбранителна, нито нападателна. Всъщност за окото на лаика Шигеру сякаш се готвеше да се предаде, толкова неподготвен да се бие изглеждаше.

Каваками, разбира се, знаеше, че не такъв е случаят. Като всеки добър самурай той бе изучавал „Го-рин-но-шо“, класическия трактат на Миямото Мусаши върху изкуството на фехтовката. Позата на Шигеру издаваше крайния момент преди битката — „ку“, празнота. Освен че беше напълно готов, той беше отворен за всичко, не предчувстваше нищо и приемаше всичко. Само един мъж в древността бе дръзнал да използва тази поза и това бе самият Мусаши. Оттогава бе имало само един друг. Шигеру.

Каваками даде сигнал и четирийсет остриета напуснаха ножниците си. Неговите хора бързо заеха позиция да атакуват самотния воин от три посоки. Никой не застана зад него. Това би означавало да пресекат линията между улицата на Йедо и територията на двореца на рода Окумичи. Каваками още не бе им наредил да го направят.

Каваками не извади своя меч. Той държеше коня си по своя преценка на безопасно разстояние от вероятната атака.

— Толкова ли си загубил връзка с действителността, че смееш да пренебрегваш преки заповеди на шогуна?