Облак врабчета

Родителите ти не са направили добре, като са те обявили за голям, момче, каза Круз. На теб ти трябват повече грижи, отколкото са ти осигурили. Може би трябва да поговоря с тях за това.

Етан го помоли да му съобщи кои са родителите му, когато Круз ги намери.

Значи си сирак, така ли?

Какво означава сирак?

Круз също бе сирак. Той отведе Етан обратно в своя публичен дом, накара Бетси да го измие и му даде работа да чисти стаите, да мие подовете, да налива уиски и да храни с помия прасетата отвън. В миризмата на прасетата има нещо, което кара мъжа да желае да се люби с жена, и то непрекъснато, твърдеше Круз. Прасетата са подходящи за търговия. Етан му каза, че не харесва миризмата на прасета. Ще промениш отношението си, щом поседиш малко тук, момче. Какъв е този свят, в който едно момче е в по-голяма безопасност в публичен дом, отколкото в конюшня? Но ние сме тук, нали така?

Как се казваш, момче?

Етан.

Етан чий?

Просто Етан. А ти как се казваш?

Мануал Круз.

Мануел Круз.

Не, по дяволите. Мануал, като мануален труд. А не Мануел, като шибан оцеляващ мексикански черноработник. Приличам ли ти на шибан черноработник? Той посочи безупречното си облекло. Приличам ли ти на оцеляващ? Той потупа изпъкналия си корем. Приличам ли ти на шибан мексиканец?

На този въпрос бе по-трудно да се намери точен отговор, тъй като Круз беше мексиканец. Придържайки се към онова, което бе работил досега, Етан отново поклати глава.

Круз се засмя и весело го шляпна по тила. По-добре да изглеждам като шибан мексиканец, какъвто съм. Но аз не оцелявам и не съм черноработник. Родителите ми бяха такива и си отидоха преждевременно.

Круз също умря преждевременно и това бе причината, поради която Етан Круз седеше край огъня на хълмовете северно от Остин с Том и Пек и чакаше Хейлоу да се върне с вест, както и стана, и вестта бе, че е открил скривалището на Матю Старк.

— Малко ранчо на двайсет, двайсет и пет мили на север. Той обаче не е там. — Хейлоу слезе от изтощения кон. Трябваше скоро да си открадне нов кон, тъй като конете не издържаха дълго под яздещия продължително време сто трийсет и пет килограмов мъж. — Говори се, че е тръгнал към територията Аризона, за да получи назначение от губернатора като аризонски рейнджър. Какво има за ядене?

Том рече:

— Мислех, че единствените рейнджъри са тексаските.

— И аз също. — Хейлоу набута в устата си бобени зърна направо от паницата. — Но така се говори в града.

— Наемат убийци за рейнджъри в Аризона? — попита Пек.

— Да, навсякъде наемат такива защитници на закона напоследък. — Хейлоу приключи с боба и пъхна ръка в пакета със сушено месо. — За тази работа се иска опит.

— Е, тогава нека отидем там и също вземем разрешителни — предложи Том. — Ние сме убийци.

— Само по случайност — оспори думите му Хейлоу. — Те искат целенасочен опит.

— Кой е в ранчото? — поинтересува се Етан.

— Само курвата и двете й малки кучки — отговори Хейлоу.

Етан стана и хвърли седлото си на коня. Другите трима го настигнаха преди изгрев-слънце по хълма над ранчото на Старк.

— Що го причакаме ли? — попита Пек. — От засада, когато се прибира?

— Говори се, че може да се върне всеки момент — каза Хейлоу. — Идеята може да се окаже добра.

— Обича ли курвата? — поинтересува се Етан.

— Дойде и я взе — отвърна Хейлоу. — Трябва да има обич.

— Обича ли я? — настоя Етан.

— Кой освен него би могъл да знае? — попита Хейлоу.

От комина на къщата в ранчото излезе първото кълбо дим. Имаше някой буден. Етан ръгна коня си с пети и препусна надолу по хълма.

Когато свършиха, Етан нямаше голямо желание да чака завръщането на Старк. Не усещаше нищо друго, освен повдигане в стомаха. Нямаше смисъл да се връща в Ел Пасо. Публичният дом беше на мястото си, но Круз беше мъртъв и това беше просто публичен дом, а Етан така и не хареса миризмата на свинете.

Подкараха малкото стадо на Старк през границата и го продадоха в Хуарес на половин цена. Не бяха сигурни дали Старк ще тръгне след тях, но предполагаха, че ще го направи.

— Аз съм сигурен — твърдеше Пек.

— Аз пък не. Не и заради една курва — твърдеше Том.

— Ами двете малки кучки? — попита Хейлоу. Откакто бяха минали през ранчото на Старк, апетитът му бе нараснал. Вече тежеше близо сто и осемдесет килограма. Конят му — нов, който бяха купили в Хуарес, вече издаваше стенания.

Том и Пек не казаха нищо, но и двамата погледнаха през рамо, което бе повече от отговор. Хейлоу също погледна през рамо.

Накрая разбраха, че Старк ги издирва, защото понякога влизаха в някой град два или три дни след като той бе минал оттам. Нито те, нито той пътуваха по права линия. Криволичейки, в крайна сметка те щяха да се натъкнат един на друг.

— Приключих с тази гадост — отсече Хейлоу. — Прибирам се вкъщи.

— Защо? — попита Пек. — Мислиш, че няма да те открие в Ел Пасо?

— Не отивам в Ел Пасо. А на Хаваите. — Истинското име на Хейлоу имаше хавайско звучене — Хеелоа.

— И какво имаш там? — не се даваше Том. — Ти ни каза, че семейството ти, градът ти, целият ти народ е измрял от сифилис.

— Планините все още са там. Реките са там. Океанът е там. Напоследък всичко това ми липсва.