Облак врабчета

— Тогава лингвистичното ти постижение е още по-впечатляващо. Сред нас няма човек, който да е прекарал година в американската провинция сред неграмотни селяни и да е научил езика ви толкова добре.

— О, благодаря ви, господарю, от името на моите учители. Те заслужават всички похвали.

Зимен бриз за кратко развя плата на палатката над тях. Генджи се загледа в бледото зимно небе. Слънчевата светлина вече избледняваше. Преди да мине часът на овена, те можеха да предприемат завръщането си в Йедо. Щяха да стигнат границата след полунощ и да прекосят враждебната територия на провинция Йошино по тъмно. Това им осигуряваше едно определено предимство: много по-малко вероятно бе да срещнат враждебни войски, отколкото през деня. Едно безсмислено клане за цялото пътуване беше повече от достатъчно.

Генджи каза:

— Когато си пристигнал в Япония, ти си бил християнски мисионер. Сега си дзенбудистки монах. После си се нарекъл Джеймс Боханън. Сега твърдиш, че си Джимбо. Кажи ми как е било името ти, преди да станеш Джеймс Боханън?

— Етан Круз — отговори Джимбо.

— А преди това?

— Преди това бях просто Етан.

— Предполагам, че тези промени нямат нищо общо с християнската религия.

— Вярно е, господарю мой.

— Нито с дзенбудизма.

— Това също е вярно, господарю мой.

— Тогава, защо?

Преди да отговори, Джимбо сведе поглед и пое дълбоко дъх, като задържа въздуха навътре в „тандена“, центъра на неговото същество. С издишването той освободи целия си страх, омраза и желание.

— Бягах — призна Джимбо.

— От кого?

— От себе си.

— Трудна задача — рече Генджи. — Мнозина са се опитвали. Никой от тези, които познавам, не е успял. А ти?

— Да, господарю — отвърна Джимбо. — Успях.

Том, Пек и Хейлоу яздеха преди с него. Бяха достатъчно надеждни на вид и никога не причиняваха проблеми с никоя работа, но Етан не ги харесваше, защото не им вярваше. Беше навик, който Етан бе придобил от стареца. Това бе добър навик, особено в неговия занаят, който беше грабежи, кражби и отмъкване на добитък.

Никога не харесвай човек, комуто не можеш да вярваш, казваше Круз. Можеш да си мислиш, че си умен, можеш да харесваш някого и въпреки това дръж очите си отворени. Но при харесването има нещо, което отклонява вниманието и аз не знам какво е то. Човек си позволява да харесва някого, на когото не вярва, и не след дълго се събужда и открива, че в тила му е забита брадва и се изпълва с някакво глупаво чувство на благодарност, че подозрението му се е потвърдило.

Етан предположи, че Круз говори от опит, тъй като имаше белег сякаш от брадва отзад на тила си — бяло продълговато петно, където косата му не бе израсла.

Точно толкова лошо е да харесваш ненадеждните, твърдеше Круз, да се опитваш да ги обичаш. Момче, говоря за жените. Никога не обичай жени, на които не можеш да вярваш. Не, недей да седиш и да се съгласяваш. Знам дяволски добре, че ще го правиш. Всички ние го правим. И знаеш ли защо? Няма жена, на която да може да се вярва. Всяка една от тях — от първата до последната, е лъжлива, измамна, невярна курва.

Общуването с Круз несъмнено повлия на мирогледа му. В крайна сметка сутеньорът прекарваше по-голямата част от времето си с курвите, а лъжите, измамите и изневерите бяха част от занаята на курвите, освен другото, това е.

Етан така и не разбра дали мъж или жена е забил брадвата в тила на Круз. Предполагаше, че е замесена жена, а после и мъж. Обикновено ставаше така. Круз обвиняваше главозамайващия си чар, юмруците при яростния гняв, белите петна в паметта и алкохолизма вследствие раната на главата.

Дори не мога да си спомня как се случи, твърдеше Круз. Костта зарасна навътре, под формата на острие на брадва. Там е, пронизва меката вътрешност на главата ми и ми напомня винаги и завинаги никога да не харесвам, още по-малко да обичам някого, на когото не мога да вярвам. Чуваш ли ме, момче? Имам предвид главно жените, но дръж изкъсо и мъжете, особено ако са замесени жени и пари. И знаеш ли какво? Всъщност винаги има замесени жени и пари. Ето защо светът е сцена на кражби. Жените са почитателки на парите.

В крайна сметка не любовта на жените към парите, нито брадва бе това, което довърши Круз. Това бе курва на име Мери Ан. Не беше нищо специално, по-стара от другите, с две малки момичета, които трябваше да храни и облича, твърде малки деца, за да търгуват със собствената си плът, тъй като Круз не понасяше педофилите и педерастите. Никой не може да люби деца под дванайсет години в моето владение, казваше той и наистина бе така. В деня, в който Етан се запозна с него, той бе убил двама мъже, които се бяха опитали. По това време двамата мъже се бяха опитали да се любят с Етан. Не го правеха във владението на Круз, но Етан беше под дванайсет години, на практика под десет години, а в този момент се случи Круз да влиза в конюшнята, вниманието му бе привлечено от виковете на Етан, видя каквото видя и разшири територията на владението си достатъчно, за да неутрализира тези двама педерасти завинаги.