Облак врабчета

Хиде и Шимода стояха близо до него, отзад и от двете страни. Най-малкото подозрително движение щеше да му струва живота. Ясните, бавни движения на мъжа показваха, че той разбира много добре това. Дори поклонът му бе бавен и премерен.

— Простете за ненавременното ми нахлуване, господарю Генджи.

Част от мантията, която прикриваше лицето му, падна и откри очите му. Макар и малки, в тях пролича изненадата, когато видя Хейко.

— Готов съм да говоря само във ваше присъствие.

Генджи направи жест на Хиде и Шимода. Загрижеността, изписана по лицата на двамата мъже, стана още по-голяма. Никой не понечи да напусне.

— Можете да чакате отвън — нареди им Генджи.

— Да, господарю. — Хиде и Шимода се поклониха, без да отклоняват вниманието си от вероятния убиец. Очите им останаха фиксирани върху него, докато излизаха заднешком от стаята.

След като вратата се затвори, Генджи все още си ги представяше ясно, сякаш ги виждаше през дървото и хартията. Стояха изправени от другата страна, с ръце на мечовете, готови да се втурнат през вратата за миг.

Мъжът отново погледна Хейко.

— Все още не сме сами, господарю мой.

Генджи каза:

— Ако не можете да вярвате на госпожа Хейко, тогава аз не мога да вярвам на вас. — Той я посочи. Тя се поклони и продължи да се занимава с чая.

Мукай бе изправен пред истинска и неочаквана дилема. За да пие чай, той трябваше да открие лицето си. Ако откажеше чая и останеше завит с мантията, нямаше да има разговор. Тъй като Генджи вече знаеше кой е той — това бе втората им среща, — можеше да има само една причина, поради която той да не иска да се разкрие пред Хейко. Да провери реакцията им един към друг. Означаваше ли това, че той я подозира? Или него? Или и двамата? Или просто играеше игра с гейшата, която мислеше, че е? Имаше, разбира се, още по-голям проблем. Ако се разкриеше, Хейко щеше да съобщи за визитата на Каваками. Тогава Мукай щеше да последва Годжиро в килията за разпити и скоро след това щеше да се озове в същия трап. Освен ако не разобличеше Хейко като шпионин и убиец. Не, това нямаше да свърши работа. Генджи никога нямаше да повярва без доказателство, а Мукай не можеше да му даде никакво. Той се наруга, че не е предвидил възможността Хейко да присъства. Заради обстрела той изключваше възможността тя да е в двореца. Умствено изтощен от множество взаимно изключващи се възможности, той се отказа да търси изход. Свали мантията си и пое предложения чай.

Хейко не показа изненадата си, не направи и намек, че го е познала. Стана така, защото беше познала Мукай миг по-рано по малките, близко разположени очи и кръглия голям нос под плата, който покриваше останалата част от лицето. Тя предположи, че е изпратен от Каваками в резултат от някоя хитра, заблуждаваща стратегия. Мукай не беше подходящ избор за тази цел. Неподправен глупак във всяко едно отношение.

Генджи не забеляза Хейко да реагира, което не означаваше нищо. Той знаеше, че тя има забележително самообладание. Най-сетне играещите очи на Мукай зададоха въпрос. Хейко и Мукай се бяха запознавали. Това означаваше, че предателството е почти сигурно. Но чие предателство и от страна на кого все още не бе установено.

Мукай се поклони дълбоко на владетеля Генджи.

— Съжалявам, че трябва да ви съобщя, че вашият пратеник Годжиро бе заловен от агентите на шогуна, когато е напускал Йедо.

— Това е наистина неприятно — отбеляза Генджи. — Отговори ли на въпросите по време на разпита?

— Не, господарю мой, не е.

Генджи реши:

— Ще отдам чест на лоялността и смелостта му, като повиша тримата му синове в ранг. Има ли възможност да се открие тялото му?

— Не, господарю мой. Невъзможно е.

Освен тъгата от смъртта на верния стар васал, Генджи не се притесни особено, че Годжиро не е успял да напусне Йедо. Беше го направил доброволно със съзнанието, че залавянето, мъчението и смъртта могат да станат неговата съдба. Същевременно Сайки беше изпратил друг емисар, който вече вероятно бе пристигнал в Акаока.

— Благодаря за ценните сведения.

— Имам още информация. Другият ви пратеник също е заловен.

— Сигурен ли сте? — Генджи подбираше думите си внимателно. Не искаше Мукай да получи информация, с която не разполагаше. Напълно бе възможно предателството му към Каваками да е режисирано от самото Лепкаво око.

— Ловци със соколи са разположени на стратегически интервали между Йедо и Акаока. Господарят Каваками знае за увлечението на покойния ви дядо по пощенските гълъби и подозира, че и вие ще ги използвате. Вашата армия няма да получи заповедта за мобилизация.

— Тогава наистина сме в тежка ситуация. — Сега не можеше да се разчита на помощ, докато Сайки не достигне Акаока. Ако изобщо стигне там.

— Не е ли възможно някои от вашите командири в провинцията ви да се разпореди за мобилизация по собствена инициатива?

— Моите командири са японци — рече Генджи, — а не чужденци. Инициативата е смъртоносен чуждоземен импулс, не знаете ли? Те ще чакат да получат заповед, както са били инструктирани.