Обречен на мълчание

— Глупости. Никога не е било за няколко часа на ден. Винаги е било и ще бъде, за много часове. И купища книжа вкъщи. И командировки. И всичките ти мисли са за работата. По цяла вечер — телефонни обаждания! Не разбираш ли, госпожо, че на мен ми предявяват обвинение в убийство? Колко време мислиш, че може да ни е останало да бъдем заедно?

Тя се загледа надолу в пода и меко каза:

— Казах му, че ще бъда там във вторник. — После добави: — Имаме няколко клиенти в Атланта и трябва да летя дотам с него в четвъртък. Ще се върна в петък вечерта.

— Добре. В петък следобед ще прочетеш във вестниците дали ще бъда подведен под отговорност за убийство или не.

— Съжалявам, Бен.

— Отивам в гимнастическия салон — каза Тайсън и тръгна към вратата. После се поколеба за момент и добави: — Виж, разбирам те. Но се опитай и ти да разбереш какво означава за мен да бъда поставен тук под арест. Може би просто завиждам на свободните хора. — Почака да чуе някакъв отговор на примирителните си думи, но такъв не последва и той излезе.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И СЕДМА

В седем и половина вечерта на вратата се почука и Тайсън отвори.

— Движението беше ужасно — каза Винсънт Корва. Тайсън го покани да влезе.

— Благодаря, че се съгласи да ми отделиш една вечер от почивните си дни.

Корва влезе в хола с чантата си в ръка. Беше облечен с дънки и поло, с които според Тайсън изглеждаше по-дребен, отколкото с костюм. Почуди се как Корва е успявал да носи неизбежните трийсет килограма оръжия, храна, вода и амуниции, и то при четирийсетградусови жеги.

— Оставих жена си и децата в Монтклеър — каза Корва.

— Там ли живееш? То е в Джърси, нали?

— Да. А почивните дни прекарваме в лятната си къща в Оушън Сити.

— Къде е това?

— На Джърсийското крайбрежие.

— О… Не знаех, че хората ходят там.

— Може би твоите познати не ходят — усмихна се Корва. Той остави куфарчето си на пода близо до дивана.

— Здравей, Винс — каза Марси, влизайки в хола. Тя го целуна по бузата. Тайсън я наблюдаваше. Умееше да се държи непринудено с мъжете, с което ги предразполагаше също да се отпуснат. Виждаше ясно, че Корва е очарован от нея. Изглежда същото се бе случило и с Пикард.

— Съжалявам, че не успях да уредя да пуснат Бен за тази събота и неделя — каза Корва. — Станали са страшно твърди. Обикновено е достатъчно един офицер да даде дума, че няма да избяга.

— Играта на офицери и джентълмени върви само когато това ги урежда. Когато не им изнася, думата на офицера не е достатъчна.

— Е — рече Корва, — предполагам, че това има нещо общо и с усилията им да държат Бен по-далеч от медиите.

Тайсън имаше чувството, че е някакъв инвалид, за когото роднините си говорят така, сякаш вече го няма.

— Което ми напомня — продължи Корва, — че имам предложение с шестцифрена цена от един издател. Господи, наложи се да наема още хора, за да поемат всички тези телефонни обаждания. Както и да е, това е уважаван издател. Искаш ли да разкажеш историята си срещу около четвърт милион долара?

Тайсън погледна към Марси, която също го погледна.

— Не, не иска — отговори Марси на Корва. — Ние двамата решихме още отдавна, че няма да печелим пари от тази бъркотия. Всичко, което искаме, е да сме в състояние да платим правните ти услуги.

— Добре — кимна Корва. — Никога повече няма да споменавам за това предложение. — Той се усмихна. — А то би съблазнило и светец.

— Настанявай се — каза Марси. — Купих бутилка от онова ужасно нещо, което каза че пиеш. Стрелгър ли беше?

— Стрега. Означава вещица.

Тя сви рамене и изчезна в кухнята. Корва седна на другия край на дивана.

— Искам да поговоря с теб насаме — каза той тихо на Тайсън.

— Тя ще ходи с Дейвид да гледа някакъв филм в местното кино — каза Тайсън.

Марси се върна с поднос, на който имаше три високи чаши и тънка дълга бутилка, пълна с някаква жълта течност. Тя остави подноса и наля питието. Всеки взе чашата си и Корва предупреди:

— Внимателно. Неслучайно наричат това нещо „вещицата“.

Той изля питието в гърлото си, последван от Тайсън и Марси. Всички поеха въздух с отворена уста, спогледаха се и изтриха сълзите от очите си. Тайсън се изкашля.

— Мамма миа! Това е някакъв разтворител.

— Трябва да му се свикне — обясни Корва. Той извади от чантата си едно бурканче от боя и го остави на масичката. — Обещах ви сос „песто“? Но не отваряй буркана, преди да си готова да го използваш — обърна се към Марси. — Не го затопляй, иначе ще изгуби аромата си. Изсипи го със стайна температура върху горещите спагети. Разбра ли?

— Прилича на боята, която стрегата току-що разтвори — с подозрение огледа бурканчето Марси, после попита Корва. — Всичките тези италиански нещица са някаква мания, нали? Нали не си правиш с нас някоя лоша шега?

— Разбира се, че не. Това е моето наследство. — Той й намигна.

— Когато всичко това свърши, ще разполагаш с един добър рекламен агент в мое лице — усмихна му се в отговор тя. — Ще те превърна в италианския Ф.Лий Бейли. Какво е второто ти име?

— Маркантонио.

— О, това ми харесва! В.Маркантонио Корва. Или Винсънт Марк Антъни Корва. Или…

— Няма ли да закъснеете за киното? — попита Тайсън.