Обречен на мълчание

— Записа ли Дейвид в местното училище за главорези?

— Всъщност изглежда, че училището е добро, ако се вярва на майките от базата, с които говорих. Рейсът ще идва да го взима оттук. Говорих с директорката, така че тя знае за по-особените проблеми в неговия случай.

— Добре. А Дейвид как реагира?

— Питай него.

— Той вече ми отговори гордо по мъжки. Метнал се е на баща си. Какво ти каза на теб?

— Притеснява се.

— Разбираемо е.

— Освен това, много му липсват приятелите.

— На нас също. Но може би те вече не са негови приятели.

— Казва, че училището му изглеждало много вехто. Всъщност то е старо, но добре поддържано.

— Е, не би трябвало да сравнява гимназиите в града с онзи клуб в предградията, който бе свикнал да посещава.

— Ще се отрази добре на характера му. Ти така каза.

— Именно — усмихна се Тайсън. Притисна я по-силно до себе си. — Знаеш ли, без да ти звучи като думи на мъжкар, един мъж иска да може да даде най-доброто на семейството си. И когато не може, той не винаги се чувства истински мъж. Това не е ли твърде патриархален поглед върху нещата?

— Да, но разбирам как се чувстваш.

— Частните училища бяха просто твърде скъпи, Марси…

— Не се притеснявай. Ще се оправим.

— Това може да намали шансовете му да отиде в добър колеж.

Тя нежно го разтърси за раменете.

— Стига. След като ти си ходил в скапан колеж, защо и той да не го направи?

— Ей, че какво му е на Обърн? Колумбия беше същинска кочина.

Тя се разсмя и те се притиснаха един към друг.

— Замисляла ли си се какво ще правиш ако отида нагоре по реката за няколко години? — попита Тайсън, като се изкашля.

— Синг Синг е нагоре по реката. Ливънуърт е в Канзас. От другата страна на реката.

— Отговори ми на въпроса.

— Изобщо не мисля за това. Няма да мисля за това. Така че не мога да ти отговоря на въпроса.

— Добре… Няма смисъл да се тревожим сега за това.

— Притесняваш ли се от предварителния разпит?

— Не. Корва каза да не си хабя силите в притеснения. Няма съмнение, че ще ме подведат под отговорност.

— О!… А Корва притеснява ли те?

— Да, малко. Той е непредвидим. Понякога си мисля, че е гениален. Но друг път си мисля, че е дръвник. Освен това е фаталист. Е, може би реалист е най-точната дума.

Тя се отдели от него и наля кафе и на двамата.

— Изглежда той наистина държи на теб, Бен. Това е добре.

Тайсън взе чашата си кафе.

— И двамата с Корва сме били командири в пехотата и сме служили по едно и също време. Дори не се налага да му казвам: „Виж, Винс, Виетнам ни засмукваше, пиявиците ни изсмукваха, затова се постарай да направиш така, че да не ме изсмуче и мирът.“ Той го знае и мисля, че ако отида в затвора, той знае, че някаква част от него и от всички нас също ще отиде в затвора.

Тя се загледа в черната повърхност на кафето си, после вдигна очи.

— Разбирам. Виждам го, когато сте двамата заедно. Обещай ми само едно.

— Какво?

— Когато всичко свърши, не кани него и жена му на гости, за да ни отегчавате с историите си за войната. — Тя се усмихна.

— Слава богу — усмихна се в отговор той, — Корва нито разказва, нито слуша спомени за войната. — Тайсън се замисли за момент, поколеба се, после попита: — И така, какво ще стане във вторник? Ще се върнеш ли на работа? — Той я погледна и тя се извърна встрани.

Марси приседна на страничната облегалка на мекия стол.

— Ако не го направя навярно ще ме уволнят.

— Мислех, че си незаменима за тях. Смятах, че Джим те харесва.

— Хайде да не започваме грозни сцени, Бен. Джим трябва да се грижи да има кой да работи.

— Може да издържи още една седмица, докато разберем дали ще предявят обвинения срещу мен или не.

— Той вече прояви достатъчно търпение. Много повече от онова, което проявиха твоите работодатели. А се предполагаше, че ти си незаменим.

— Никой платен слуга не е незаменим. Това вече го разбрах. И никога повече не бих работил за някого, дори ако от това зависи животът ми. Предпочитам да бъда момче за всичко, но сам да съм си господар. Разбрах много добре какво е отношението на шефовете към подчинените им, дори ако ти още не си го разбрала. Бях шеф и съм уволнявал хора, които си имат лични проблеми. В делова Америка няма място за лични проблеми. Ако този тип не може да ти даде още малко време, прати го по дяволите.

— Имаме нужда от парите, Бен. Слез за малко от облаците. Ти си толкова горд и независим за всичко. Понякога се налага да целунеш нечий задник.

— Не е вярно. Но аз наистина имам нужда от теб… Имам нужда от присъствието ти. От подкрепата ти. А Дейвид се нуждае от теб повече от всякога.

— Съзнавам всичко това — каза тя със сдържан глас. — Но честно казано, Бен, тук просто полудявам. Може би си го забелязал.

— Не, не виждам никаква промяна.

— И ще бъда по-добър събеседник и приятел за теб и за Дейвид вечер и през почивните дни, ако мога да се махам от това шибано място за по няколко часа на ден.

Тайсън удари с чашата си за кафе по края на масата.