Обречен на мълчание

— Ами, те не могат да бъдат подведени под отговорност за убийство, дори ако застанат на свидетелската скамейка и дадат най-подробен отчет за клането. От друга страна, ако разкажат изопачената история за случилото се, но ти бъдеш осъден, те могат да бъдат обвинени в лъжесвидетелстване.

— Сигурен съм, че адвокатите им са им казали това — отбеляза Тайсън.

— Естествено. Но независимо от всичко, те са решили да те подкрепят, Бен. Това дълбоко ме трогва. Но не твърде дълбоко.

— Тоест?

— Тоест ако това дело се беше гледало през 1968 година или когато и да е било преди да бъдат достойно уволнени от службата си в армията, те всъщност щяха да бъдат обвинени в убийство. Освен това, независимо дали могат или не могат да бъдат подведени под съдебна отговорност, така те няма да бъдат осъдени от общественото мнение и няма да признаят, че са участвали в масово убийство. Харесва ми да си мисля, че те ще те подкрепят само защото са ти предани, но смятам, че имат и други мотиви.

— Може би, Винс. Може би. Но ние нямаме право да съдим техните мотиви.

— А ти изпитваш ли чувство на вярност към тях? — изправи се Корва.

— Какво значи това?

— Ще защитиш ли репутацията им от свидетелската скамейка?

— Предполагам, че да. Но истината е, че изпитвам смесени чувства към тях. Те извършиха нещо, заради което аз сега съм обвинен в убийство, както ти отбеляза.

— Грешката си е твоя, Бен. Разбирам защо не си им предявил обвиненията веднага след случилото се. Но по-късно… когато си бил в безопасност в болничното отделение на кораба и си имал време за размисъл — каква е била причината за мълчанието ти, ако не лоялността към тях?

— Предполагам, че съм чувствал, че им дължа лоялност. Армията насажда чувството за лоялност между офицер и подчинените му. Но когато се случи нещо подобно, тази лоялност може да доведе до съдебна грешка.

— Знам.

— Когато ме раниха — продължи Тайсън, — те всички дойдоха да ми кажат сбогом. И наистина съжаляваха, че си отивам. Това е нещо дребно, но ми се стори огромно, докато лежах в болничното легло на кораба, с бележник в ръка и се чудех дали да напиша любовно писмо на приятелката си или доклад до командира на батальона.

— Разбирам — Корва наля още две чаши стрега и му подаде едната. След това продължи: — Ето какво имах предвид c въпроса за лоялността: ако те съдят, ще бъде изключително важно да застанеш на свидетелската скамейка и да дадеш показания за истинското развитие на събитията, което е облекчаващо и смекчаващо вината обстоятелство, преди съдебният състав да гласува присъдата ти. Истинските ти показания — дотолкова, доколкото един разказ за войната може да бъде истинен — очевидно ще бъдат много компрометиращи за господата Садовски, Скорело, Белтран, Уокър и Калейн. И може да ги изложи на опасността да бъдат призовани по обвинение в даване на лъжливи показания пред съда, като министерството на правосъдието би могло наистина да направи това във федералния съд. А лъжесвидетелстването е много неприятно обвинение. — Той погледна към Тайсън.

— Защо не оставим решението на този проблем за момента, когато се сблъскаме с него? — Тайсън остави питието си. — Разкажи ми за Лий Уокър.

— А, да. — Корва взе лист хартия от масичката и взе да го изучава. — Керън — каза той, — майор Харпър твърди, че първоначалните показания на господин Уокър я оставили с впечатлението, че той ще бъде свидетел на защитата.

Тайсън кимна. Той някак си не се притесняваше от показанията на Уокър.

— За разлика от случаите, в които е разпитвала теб, Садовски и Скорело — продължи Корва, — тя е била задължена да прекрати разговора си с Уокър в момента, в който е установила, че той е свидетел на защитата, защото към теб вече са били предявени обвинения и ти си имал адвокат. Така че майор Харпър препрати Уокър на мен. Говорих с него по телефона. Какво си спомняш за този човек?

Тайсън довърши питието си и забеляза, че бутилката е почти празна. Остави чашата си на масата и запали нова цигара.

— Не знам… Обикновен човек. Честен. Не се забъркваше в неприятности. Негър от южните земеделски райони. Познаваш този тип хора.

— Беше малко нервен — каза Корва. — Непрекъснато повтаряше, че ти не си направил нищо лошо.

— Изправи го на свидетелската скамейка.

— Ами точно в това е въпросът — усмихна се Корва. — Кой от петимата да изправим на свидетелската скамейка.

— Всичките.

— Не. Казах ти, че не можем да направим това. Ще прозвучи така, сякаш всички четат един и същ предварително написан текст. Трябва да реша не само кой от тях ще го изиграе най-добре, но и кой ще издържи най-добре кръстосаният разпит. Това е много важно.

— Все още не си ходил да се видиш със Садовски и Скорело, нали? — попита Тайсън.

— Не, не съм.

— Чувал съм за детективи, които не стават от креслата си — саркастично отбеляза Тайсън. — Сега пък попаднах на адвокат, който не напуска бюрото си.

Корва се вгледа за момент в него.

— Съществува и такова нещо като предподготовка на дело. Виждал съм го.

— Добре, ти си адвокатът — разсмя се Тайсън въпреки себе си.