Обречен на мълчание

— В петък следобед, може вече да съм свободен човек — каза Тайсън.

— Може би — кимна Корва.

— И може би следващата седмица ще ме освободят от военна служба.

— Би могло.

— С изклкочение на това, че нищо такова няма да се случи, нали?

— Вероятно не.

Тайсън го виждаше, че е разстроен и пиян, и започваше да става дръпнат.

Корва си взе куфарчето и отиде до вратата.

— Опитах се да ти извадя пропуск, за да се срещнем утре в града — каза той. — Но полковник Хил мисли, че ако избягаш, ще провалиш кариерата му. И е прав.

— Няма да избягам.

— Знам. Но те не те познават. Така че аз ще дойда утре някъде към обяд. Ще бъдеш ли тук?

— Обади се на секретарката ми — насили се да се усмихне Тайсън, — и тя ще ти даде разписанието ми за сутринта.

— Добре. — Корва отвори вратата, пое си дълбоко въздух и погледна назад към Тайсън. — Наруших правилото си за историите за войната. Съжалявам.

— Няма нищо.

— Няма да се повтори. — Той излезе в преддверието. — Целуни жена си за довиждане, когато тръгне утре за работа. Целуни и сина си.

— Можеш ли да караш?

— Не. Ще взема такси. — Корва тръгна несигурно надолу по пътеката.

Тайсън го изгледа как завива към главния портал.

— Господи — тихо си каза, — нима ръцете на всички са окървавени? Има ли някой, който да се е забърнал от онова място с неопетнена чест?

Както толкова много други мъже, помисли си той, Корва сякаш бе преминал през всичко това без нито една драскотина, но то бе само докато не надникнеш вътре в душата му.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ОСМА

Дъждът биеше силно по прозорците. Тайсън захвърли настрани сутрешния вестник, включи телевизора, после го изключи. Наля си още едно кафе, но не го изпи, след това си запали цигара и я изгаси.

— По дяволите!

Загледа се в счупеното стъкло на прозореца и подуши хладния влажен въздух, който влизаше през него. Измери с крачки дължината на хола, пет крачки, кръгом, пак пет крачки. Легна на земята и направи трийсет лицеви опори. Стана и избърса потта от лицето с ръкава на сивия си анцуг. Анцугът му беше мръсен и той се зачуди дали му беше разрешено да отиде до местната пералня или трябваше да изпрати дотам сина си след училище или жена си след работа.

Очите му се спряха на вазата върху телевизора, в която имаше една-единствена жълта чаена роза. По някакъв начин мисълта за това цвете на това мрачно място го обиди. Усилията на Марси да накара къщата да заприлича на дом го ядосваха. Взе вазата и отиде до вратата точно когато звънецът иззвъня. Застана неподвижно, устоявайки на желанието да отвори веднага. Вероятно беше Корва, а той можеше да постои малко под дъжда. Щеше да укрепи характера му. Звънецът на вратата звънна отново. Тайсън изчака още цяла минута, след това отвори. Винсънт Корва влезе бързо вътре и затвори чадъра си. Погледна вазата с чаената роза в ръката на Тайсън.

— За мен ли е?

Тайсън отвори отново вратата и изхвърли керамичната ваза на поляната.

— Отвратителен ден за начало на учебната година — каза Корва. — Трябваше да закарам децата си насила до спирката на автобуса. — Той свали черния си дъждобран. — Напомня ми за едни мусони, под които ми се наложи да вървя в продължение на два месеца. Хващали ли са те мусоните, там на север?

— Не си спомням. — Тайсън взе дъждобрана на Корва и го окачи в миниатюрното гардеробче.

— Всичко тук е страшно малко — отбеляза Тайсън. — Това място е толкова малко, че трябва да излезеш навън, за да се разведриш. — Корва отиде в хола.

— Вече е обед — каза Тайсън, поглеждайки часовника си. — Какво те забави?

— Транспортът — Корва сложи куфарчето си на масичката за кафе. — Казах ти преди дванайсет.

— Сега е след дванайсет. Пет минути по-късно.

— Секретарката ти каза на обед. — Той погледна към Тайсън. — Да не си се побъркал?

Тайсън не отговори. Корва отвори куфарчето си и извади оттам кафяв книжен плик.

— Жена ми ни направи сандвичи. Италиански студени закуски, проволоне и капоната. Искам да ги опиташ.

— Не съм гладен. Отегчен съм. В това отвратително време дори не мога да отида на разходка.

— Трябва да отидеш до щаба, за да се разпишеш. Това е чудесно разнообразие за деня. — Корва започна да развива сандвичите.

— По дяволите щаба. Не съм се разписвал от три дни.

— Ей, не нарушавай правилата на ареста си, Бен — погледна го Корва, — или ще те пратят в ареста. Тоест в карцера. Трябва им само повод.

— В ареста поне има хора, с които да си поговориш. Корва сви рамене. Той забеляза каната с кафе и чистата чаша в края на масата. Наля си кафе.

— Искам да идеш да се разпишеш щом свършим тук.

— Прати ги по дяволите. Сам знаеш, че няма да ме хвърлят в карцера.

— А защо не?

— Защото си пазят репутацията, ето защо.

— Не бих разчитал на това. — Корва си сипа сметана в кафето. После добави: — А ако те тикнат в затвора във форт Дикс, аз съм дяволски сигурен, че няма да искам да наминавам да те виждам там. Онова място е много мрачно, приятелче. Освен това е в Ню Джърси, а си мисля, че би предпочел да умреш, отколкото да се озовеш в Ню Джърси. — Той се усмихна.

Тайсън не обърна внимание на шегата му. Корва седна в креслото и отвори куфарчето си.