Обречен на мълчание

— Нямаш право да носиш оръжие. То също е странно. В армейския живот, изобщо, има доста странни неща.

— Така е. И какво стана в крайна сметка с този рицарски настроен майор?

— Патроните в пистолета му са били слабо заредени. Според мнението на експертите в тях не е имало достатъчно барут, за да убият някого. Майорът също не беше никак глупав. Освен това съдебните заседатели го харесаха. Измъкнах го с една година условна присъда и то дори без прекратяване на службата. Полковник Пиърс беше много разстроен. Това бе единственият случай, в който не успя да получи ефективна присъда.

— Значи той ти е вдигнал мерника, Винс.

— Не, Бен, вдигнал е мерника на теб. Тайсън мрачно се усмихна.

— Готов съм да се срещна с кучия му син — каза Корва. После за момент се замисли. — И така, ето как ще протече слушането в петък. Полковник Гилмър ще председателства заседанието, полковник Пиърс и двамата му помощници ще слушат и ще гледат. — Корва се наведе напред. — А ти трябва да изглеждаш така, сякаш си напълно спокоен.

— Като студенокръвната прослойка протестанти от горните слоеве на средната класа, към която принадлежа?

— Да, точно така. Дръж се типично. — Корва се пресегна към бутилката Самбука, но Тайсън я отдалечи от него. — Трябва ми, за да отпуша мивката.

— И така, има две теории относно това каква позиция трябва да заеме защитата при едно слушане. Първо: да отидем в залата, готови да се борим за най-малката подробност, която може да доведе до прекратяване на делото. Второ: да приемем, че те ще те подведат под отговорност, дори ако им доведем шест монахини кармелитки и архиепископа на Уей, които да се закълнат, че ти си приемал светото причастие с тях в Да Нанг в деня на събитието.

— Къде са тези шест монахини и архиепископът?

— Няма значение. Въпросът е в това, че аз смятам, че те ще те подведат под отговорност въз основа на показанията на Бранд като, между другото, полковник Гилмър е накарал Бранд писмено да се закълне в достоверността им. Показанията на Фарли вече също са оформени като дадени под клетва. Имам копие и от двата документа. Искаш ли да ги видиш?

— Не. Но защо си сигурен, че ще ме подведат под отговорност?

— Имам чувството, че не си следил много внимателно развитието на делото.

— След като те така и така ще ме подведат под отговорност — сви рамене Тайсън, — какъв смисъл има да се явявам там?

— Необходимо е само телесното ти присъствие — отвърна Корва. — Разбираш ли, Бен, мога да домъкна и Садовски, и Скорело, и Белтран, и Калейн. И те могат абсолютно безрезервно да застанат зад теб. Но тогава този тип, полковник Гилмър, ще ни каже: „Защо тези хора казват едно, а Бранд и Фарли друго?“ И ще си отговори: „Хайде да ги призовем пред военен съд, за да разберем какво става. Нека седемчленният съдийски състав да реши къде е истината.“ Или нещо в този смисъл. Виждаш ли, Бен, за разлика от гражданския съд, където слушането на свидетелите става пред широк състав от съдебни заседатели, които решават с тайно гласуване, тук Гилмър трябва да вземе еднолично решение. И ако решението му е да не те предаде на съда, всички ще решат, че е станало така, защото решението му е било еднолично. Чат ли си?

Тайсън кимна.

— И този неизвестен полковник — продължи Корва, — внезапно ще стане твърде популярен в очите на началниците си. Така че, да предположим, че Гилмър прочете всички показания, обмисли фактите, възползва се от възможността да говори със свидетелите ни, и наистина препоръча делото да се прекрати. За разлика от решението на съдебните заседатели в граждански съд, неговото решение не е окончателно.

— Тогава защо трябва да се занимаваме с целия този фарс?