Обречен на мълчание

— Добре, нека бъдем само ти и аз, Винс. Знаеш ли нещо за прокурорския състав?

— Да, знам, че са много труден екип. Имената им са полковник Греъм Пиърс, майор Джудит Уейнърт и капитан Салваторе Лонго.

Тайсън опря глава на облегалката на дивана и се взря в тавана.

— Армията дава равни възможности на всички — отбеляза той.

— Така изглежда — каза Корва. — Всъщност проблемът е полковник Пиърс.

Тайсън си запали цигара и изпусна кръгчета дим във въздуха. Той тръсна пепелта на земята.

— Какво знаеш за него?

— Направо ли да ти го кажа? — попита Корва, след като за момент се замисли.

— Естествено.

— Добре… Първо, той работи главно по дела за убийства. Беше заедно с Ван Аркън в прокурорския състав по случая Коли. Преди това е бил военен прокурор в Лонг Бин. Участвал е в дела, по които обвинението е искало смъртна присъда. Изпратил е много войници вкъщи по-рано от предвиденото. В затвора, демек. Той е протеже на Ван Аркън, което означава, че е лайно. Може един ден да стане следващият главен военен прокурор.

— Разкажи ми още за него. — Тайсън се изправи до дивана и внимателно се взря в Корва.

— Той е съвършен актьор в съдебната зала, но не преиграва, така че съдебните заседатели никога не успяват да разберат какъв актьор и какво лайно е всъщност. Тези изключителни способности могат да бъдат оценени само от друг адвокат. Освен това, той е гениален в буквалния смисъл на думата. Виждал съм го да представя купища страници документи като доказателство, след което без да ги погледне, да цитира дословно дълги пасажи от тях. Би могъл да стане театрален актьор.

Тайсън се наведе напред, приковал очи в Корва.

— Когато отива до съдийската скамейка за разрешаване на някакъв спорен правен въпрос — продължи Корва, — може да цитира ръководството за военните съдилища. Единния кодекс на военното правосъдие и прецедентното законодателство — по глава и подточка, по същия начин, по който пасторът цитира Библията. Но не е педант. Има много бърза и аналитична мисъл. Умее да промени тактиката си, когато усети, че не му върви, не по-зле от добър военен тактик. Мисли в движение. — Корва започваше да говори все по-бързо. — Надушва слабите места в защитата и ги атакува, докато не ги разбие. После, когато вече се намира в тила ти, той ти взривява склада с боеприпасите, пикае в кладенците ти с прясна вода и ти изяжда храната. След това, ако се опиташ да се оттеглиш, той те обсажда, кара те да тръгнеш в обратна посока и те притиска, докато не паднеш в някоя клопка. Ако ти атакуваш, той се оттегля стратегически, след това те обхожда по фланга и те обгражда. И не се отказва, докато не вдигнеш белия флаг. Тогава става великодушен, сякаш всичко това е било просто един рицарски турнир, идва при теб и иска да ти стисне ръката и да те черпи едно питие.

— Звучи така, сякаш наистина може да се окаже проблем — каза Тайсън.

— Е — Корва въздъхна дълбоко, — не исках да те плаша.

— Изобщо не си ме изплашил.

— Искам да кажа — продължи Корва, — че той не е непобедим. Може да бъде победен.

— Случвало ли се е?

— Не. Никога не е губил.

— В такъв случай, вие и двамата имате великолепни професионални постижения.

— Точно така. Но от мен се очаква да направя някакво чудо.

— Така е. — Тайсън стана, отиде до кухнята и се върна с бутилка „Самбука“. Изля известно количество в своята чаша за кафе, после и в тази на Корва. — Това е първото и последното питие, което ще получиш тук.

— Наздраве — Корва вдигна чашата си.

— Наздраве — Тайсън отпи и остави чашата си на масата. — Не е лошо. Сякаш пиеш отвара от женско биле?

— Добро е за храносмилането.

— Мисля, че по-скоро имам нужда да си завра два пръста в гърлото. — Тайсън седна на облегалката на дивана. — А ти изправял ли си се някога срещу полковник Пиърс?

— Веднъж — кимна Корва. — Във форт Браг. По делото на един майор от осемдесет и втора военновъздушна дивизия. Нарушение на член 114. Дуел.

— Какво?

— Дуел. Нали знаеш — десет крачки, обърнете се и стреляйте. В армията това е забранено от повече от сто години. Прави живота в казармата много по-скучен. Както и да е, опитах се да убедя съдебните заседатели, че клиентът ми е защитавал честта си на офицер и джентълмен. Беше много необичайно дело.

— Но с обичайния изход.

— Бъди справедлив, Бен. Бяха пипнали този майор съвсем заслужено. Ударил плесник на млад капитан, когото подозирал, че го мами с годеницата му, след това извикал капитана на дуел на една полянка в гората — автоматични пистолети 45 — ти калибър и никакви секунданти.

— Е? — попита нетърпеливо Тайсън.

Корва събираше изостанали парченца от сандвича си в салфетката и ги слагаше в устата си.

— Капитанът се явил с шестима секунданти — всички от комендантството — и те се справили с майора. Капитанът не беше глупак. Но полковник Пиърс бе решил да го подведе под отговорност и да го осъди, въпреки че дуелирането не се смята за тежко престъпление. Дори ако има убит. Това е малко странно. Но случаите по член 114 са голяма рядкост.

— Какво става с армията? Аз самият мислих да направя нещо, спадащо към член 114, с капитан Ходжиз.