Обречен на мълчание

— Каза, че веднъж си пребил Бранд пред целия взвод. Ритал си го и си го удрял с комруци по лицето продължително време. След това си го хвърлил в едно наводнено оризище и не си го оставил да излезе оттам, докато целия не се покрил с пиявици. — Корва се взираше в Тайсън. — Той почти изпаднал в истерия от пиявиците, плачел и те умолявал да му позволиш да се качи на насипа.

Тайсън си запали цигара и изпусна голям облак дим.

— Май се сещам за нещо такова.

— Какво, за Бога, би могло да накара един американски офицер да пребие и да унижава един от собствените си хора? Отгоре на всичко и лекар.

— Предполагам, че съм имал лош ден.

— Не говори глупости, Бен.

— О, виж какво, Винс, ти самият не би искал да чуеш всичко това. То си е случка от войната.

— Искам да чуя тази случка от войната.

— Никой друг път. Тя няма връзка с това.

— Няма връзка ли? Има изклкочително голяма връзка с отговора на въпроса защо Бранд се е обадил и разказал цялата тази история.

— Но това не променя историята. Нито пък фактите.

— Фактите не ме интересуват! Единственото, което ме интересува, е да покажа, че Бранд е свидетел, на който не може да се вярва, защото действа под въздействие на омразата си към тебе и на жаждата си за мъст.

— Бранд е уважаван лекар — безизразно отвърна Тайсън. — А освен това има и друг свидетел, който поддържа неговата история.

— Какво има Фарли срещу теб?

— Не съм съвсем наясно.

— Откъде е знаел Бранд, когато е казал на Андрю Пикард да се обърне към него, че Фарли е онзи, който ще потвърди неговия разказ? Той не е дал на Пикард други имена. Само Фарли.

— Може би е знаел само местонахождението на Фарли. — Тайсън поклати глава. — Може би пък са продължили да поддържат връзка и след войната.

— Лекар и превъртял наркоман, страдащ от парализа? Съмнявам се. Бяха ли добри приятели там?

— Не си спомням такова нещо.

— Трябва да ти тегля думите с ченгел от устата. — Корва седна. — Не искаш да ми кажеш какви са мотивите на Бранд и Фарли, въпреки че смятам, че ги знаеш.

— Може би по-късно, Винс, ако се стигне до там.

— Добре. — Корва затръшна куфарчето си. — И така, в петък ще се съберем ти, аз, полковник Гилмър и екипът на прокуратурата, съдебният стенограф, и някакви свидетели на обвинението и на защитата. Ще присъстват и още двама души.

— Кои?

— Единият ще бъде Керън Харпър. Тя е съветник на полковник Гилмър. Тайсън не отвърна.

— Освен това полковник Гилмър е призовал и Андрю Пикард.

— Пикард?

— Да. И не от страна на обвинението или на защитата, а като свой свидетел.

— И за какво иска Гилмър да свидетелства Пикард?

— Изглежда, че господин Пикард е казал на Керън Харпър някои неща, които не са публикувани нито в книгата му, нито в последвалите му интервюта и Гилмър смята, че личното явяване на Пикард като свидетел е най-добрият начин да се разбере повече за тези неща. Ти самият също си говорил с Пикард, нали? — попита Корва.

— Да.

— Добре ли мина срещата ви?

— Беше много поучителна.

— Какво ще направи той на свидетелската скамейка — ще ни помогне ли или ще ни навреди?

— Всъщност ние се разбрахме доста добре — отвърна Тайсън. — Но знаеш какви са писателите. Смятат, че имат някакво по-особено отношение към истината. Сигурен съм, че дори Уоли Джоунс вярва в това или щеше сам да поиска от съда да го обяви официално за хлебарка.

— Нещата са се подредили дотолкова срещу нас — каза Корва, — че показанията на Пикард не могат да ни навредят повече. Не ми се иска да докарвам там някой очевидец, който да може да бъде подложен на кръстосан разпит. Но ще си опитам късмета с Пикард, не възнамерявам да оспорвам призоваването му като свидетел. Това ще бъде интересно, ако не и поучително.

— Би могло.

Корва отиде до гардероба и си взе дъждобрана.

— Утре пак ще си поговорим. Ако случайно си спомниш защо Бранд държи толкова да те види в пандиза, моля те, съобщи ми.

— Ще помисля. Най-много ме учудва и в теб, и в Харпър, че не искате да приемете най-логичното обяснение за действията на Бранд. Той просто се е уморил да живее с проклетия спомен за това.

— Той взе ли участие в случилото се?

— Не. Той не участваше. Но също като мен беше малко по-образован и по-зрял от другите момчета. И не беше пехотинец като всички нас. Така че се оказа много по-чувствителен и по-разстроен от случилото се. Бил е обучаван за лечител. И сега му се е приискало да изпълни дълга си. Иска правосъдие.

— И той ще каже точно това, нали? — замислено кимна Корва.

— Да, ще каже точно това. Ще каже също, че ме е уважавал и че аз съм ценял работата му, и че необходимостта да свидетелства срещу мен е най-трудното решение, което е взимал през живота си, и че страшно съжалява и се притеснява за мен, и че му се иска да не се е налагало това да става. Но за всички ще е най-добре в крайна сметка да се каже истината. И така нататък.

Корва си закопча дъждобрана.