Обречен на мълчание

— На другия край на залата на масата до стената закусват полковник Пиърс, майор Уейнърт и капитан Лонго.

— Какво ядат? Бебета?

— За известно време ще ни се наложи да съжителстваме с тях в трапезарията, ако решат да проведат военния съд във форт Хамилтън — отбеляза Корва. — Ако се натъкнеш на тях в клуба, трябва да бъдеш агресивно контактен. — „Добро утро, полковник. Капитане, имате ли огънче? Майор Уейнърт, бих ви препоръчал да посетите красивия параклис на базата.“ — Корва се разсмя. — Е, не чак така. Но знаеш какво имам предвид. Тук барът е малко тесничък, както и писоарите в мъжката тоалетна, така че ще ти се налага да се сблъскваш с тези хора.

— Може пък да ме харесат. Смяташ ли, че майор Уейнърт ще използва писоарите в мъжката тоалетна?

— Напълно е възможно. Но мисля, че Пиърс и Лонго клякат, за да пикаят. Проблемът е, че съоръженията, с които армията разполага за военните си съдилища, предразполагат към доста неловки срещи. Имам предвид например, че този тип Пиърс ще се опита да те вкара в затвора с доживотна присъда, а ти можеш да се озовеш притиснат до него в някой ъгъл на бара. Същото се отнася и за свидетелите на защитата и на обвинението. Ти и нашата половина от дяволската дузина можете да се сблъскате с Бранд или Фарли.

Тайсън кимна.

— Фарли е в инвалидна количка, така че нищо не можеш да му направиш.

— А не мога ли да размажа от бой Бранд? Корва замислено се почеса по носа.

— Прави онова, което чувстваш, че трябва да направиш, когато пътищата ви с Бранд се пресекат — каза той. — Аз не мога да ти давам акъл какво да правиш.

Тайсън погледна към входа на трапезарията. Корва проследи очите му. На вратата, в очакване да й посочат място, бе застанала Керън Харпър. До нея стоеше красив по-възрастен от нея мъж в униформа.

— Това е офицерът, натоварен с разследването по член 32, полковник Гилмър — каза Корва. — Кучката до него също изглежда позната.

— Вече не ги наричаме кучки.

— Да бе. Какво ли ми става тази сутрин? Келнерката ги водеше към една маса, близо до тази на Корва и Тайсън, но Гилмър й каза нещо. Тя им посочи друга маса, откъм Пиърс. Гилмър поклати глава и след известно обсъждане те с Харпър си намериха маса в неутрална част на трапезарията.

— Господи, някой трябва да инструктира местния обслужващ персонал — отбеляза Корва.

Тайсън наблюдаваше как Керън Харпър сяда на стола, който й подаде полковник Гилмър. Когато Гилмър отиде до своя стол, тя погледна към Тайсън и очите им се срещнаха през стаята. Тя първа се усмихна: една от онези мимолетни, но интимни усмивки, каквито си разменят бившите любовници, когато се видят по ресторантите в компанията на новите си партньори.

Тайсън й отвърна с усмивка, която се надяваше да е приемлива, макар че не знаеше какво точно чувства към нея. Корва кимна към Керън Харпър и полковник Гилмър.

— Изглежда също толкова стегнат, колкото и гласът му по телефона — каза Корва. — Ще се позабавлявам с този приятел. А тя наистина е красива жена. Чудя се защо така и не се е омъжила. Сигурно си мисли, че ще оглупее.

— Тази сутрин се държиш като неандерталец — отвърна хладно Тайсън.

— Знам. И сам го виждам.

— Осем и нещо е — каза Тайсън, поглеждайки към часовника си. — Какво се предполага, че трябва да правим през следващия час?

— Уредих да имаме на разположение една зала за пресконференция. Тук, в клуба. Ще седнем там и ще си поговорим. А точно в девет и петнайсет ще влезем в залата, подходящо наречена Каменната зала. А по пладне вече отново ще сме тук за обед.

— Защо не напълняваш? Тъпчеш се като свиня.

— Тежа сто кила, но са само мускули. — За момент Корва се вгледа в полковник Пиърс в другия край на трапезарията.

— Искам да видя как изглеждат — каза Тайсън. Обърна се на стола си и в същия момент Пиърс погледна към него. Тайсън не отмести погледа си, но Пиърс се извърна. Тайсън се обърна обратно към Корва и отбеляза: — Изглеждат мрачни.

— Точно така се предполага да изглеждат прокурорите, за да проличи, че вършат мръсната работа вместо обществото. Чу ли се с Марси тази сутрин? — попита Корва.

Тайсън поклати глава.

— Тя никога не се обажда, когато е в командировка. Аз също не й се обаждам, когато съм в командировка. Това е правило.

— Не знам дали бих искал жена ми да пътува — почеса се Корва. — Рисковано ли е?

— Да.

— Аз пък съм един старомоден италианец.

— Точно в това ти е проблемът.

— Мислиш ли за изслушването?

— Само за него си мисля.

— Хайде да вървим — каза Корва като си допи кафето. Той махна на келнерката и по някаква неясна причина на повикването му се отзоваха и петте сервитьорки, плюс трите помощник-келнера и разпоредителката.

В залата настъпи пълно мълчание, когато разпоредителката пристъпи напред и каза:

— Лейтенант Тайсън, ние всички бихме искали да ви пожелаем късмет и да ви кажем, че за нас беше удоволствие да ви обслужваме през последните няколко месеца. Бихме искали да знаете, че всички ние ви смятаме за истински офицер и джентълмен. — И по неин пример малката група му изръкопляска.