Обречен на мълчание

— Защо преди известно количество години армията е била принудена да въведе в правораздаването си участието на състав от съдебни заседатели с цел да се защитят правата на обвиняемите, които са били съдени твърде често по усмотрение на съответното командване. И тогава армията изнамери това измислено слушане на свидетелите по член 32, което дава възможност на висшето командване да взима крайните решения, същевременно създавайки илюзия, че има някакъв състав от съдебни заседатели. Тогавашният президент захапал въдицата и подписал закон, утвърждаващ тази процедура. И оттогава върховният съд не е пожелал да чуе за каквито и да е възражения срещу нея. Разбираш ли, федералните съдилища се опитват да подминават тази мина във военното законодателство. Както каза президентът на Франция след делото Драйфус: „Военното правосъдие прилича на правосъдие толкова, колкото и военната музика на музика.“ Ако делото ти беше под юрисдикцията на гражданското правосъдие, ти все още щеше да си цивилен. Аз щях да съм повдигнал около триста правни въпроса и вероятно щях да съм се спазарил всичко да се сведе до глоба от петдесет долара. Но това не е твоят случай. Ти ще седиш в залата срещу някакъв проклет полковник, който иска да те изведе от тази зала колкото се може по-бързо. Ако вечерта преди слушането полковник Гилмър се прибере вкъщи и реши да моли за напътствие свише, той няма да се моли на Бога, а на генерал Ван Аркън. Но дори ако полковник Гилмър поради някакви причини реши да не гласува за подвеждане под отговорност, то генерал Питърс, командирът на базата във Форт Дикс, ще го направи. А ако и Питърс не го стори, делото ще бъде предадено на командващия армията, след това на министъра на отбраната и след това на главнокомандващия на въоръжените сили, който по една случайност е и политик. Но правителството не би искало всички тези хора да се показват публично и да вземат решени, което няма да получи обществено одобрение. И аз определено имам чувството, че полковник Гилмър усеща това и не би искал да причинява подобни притеснения на никой по-висшестоящ от него. Така че той ще изпрати предложение за подвеждане под отговорност до генерал Питърс, който по съвет на юридическия си съветник, ще одобри предложението. След което генерал Питърс ще издаде заповед за свикване на общ военен съд.

Тайсън стана и отиде до прозореца. Известно време се взира в дъжда.

— Сценарият вече е написан, значи.

— Не, никога не го пишат. Просто всички участници го знаят.

— Някога уважавах военното правосъдие.

— Аз продължавам да го уважавам. Казах ти, че щях отдавна да съм отхвърлил тези обвинения в гражданския съд. Но имам страхотни проблеми в усилията си да отклоня тези обвинения в рамките на военното правосъдие. Въпросът е в това, че си виновен. Така че, по-добре продължавай да уважаваш военното правосъдие.

— Не ми харесва идеята да не направя и опит да се боря — каза Тайсън, продължавайки да гледа през прозореца. — Дори и ако битката е обречена на провал.

— Ако изправим свидетелите на защитата на скамейката, те ще бъдат подложени на кръстосан разпит. Така ще разкрием преждевременно позицията си пред полковник Пиърс, с всичките й слаби и силни места. Но решението е твое — добави Корва.

— Добре. — Тайсън се взираше в мрачния, прогизнал от дъжда пейзаж. — Ще запазим свидетелите си за военния съд. Бранд и Фарли ще се явят ли като свидетели на обвинението?

— Полковник Пиърс няма да ги извика по същите причини, по които и аз няма да извикам нашите хора. Полковник Гилмър ще трябва да вземе решение въз основа на писмените им показания, дадени под клетва. Аз имам много въпроси към Бранд и към Фарли, но ще трябва да ги задам пред съдийския състав на военния съд.

— Какъв тип въпроси?

— Е, радвам се, че ме попита. Може би можеш да отговориш на някои от тях предварително.

Тайсън се извърна от прозореца.

— Разбираш ли, Бен, има един начин, по който полковник Гилмър би могъл да бъде убеден да не те призовава пред съда. И ако той обоснове решението си достатъчно добре, веригата от командващи над него ще се съгласи и ти ще си свободен.

Тайсън не каза нищо.

Корва прикова погледа си в него и попита:

— Има ли някакъв начин да докажеш, на полковник Гилмър и на всички било чрез документи в архива на армията, било със свидетели, че вие с Бранд сте врагове?

— Не — отвърна Тайсън след като помълча известно време.

— Защо те мрази Бранд? — продължи Корва без да сваля очи от Тайсън.

— Не съм казвал такова нещо.

— А ти мразиш ли го? Нямам предвид заради това тук. А заради нещо, което се е случило там.

Тайсън обмисли въпроса. После отговори:

— Не, не го мразя. Аз лично го презирам. Той беше морално покварен.

— Ще обясни ли обвиняемият какво има предвид?

— Засега поне, не.

— Да ти кажа ли какво ми каза Садовски? Какво е подхвърлил на Харпър и тя го записала в доклада си?

— Какво?