Обречен на мълчание

— Целуна ли Марси и Дейвид тази сутрин?

— Не — Тайсън си запали цигара. — На никой не му беше до целувки. Дейвид беше подтиснат. Марси се опитваше да скрие възторга си, че се връща отново на работа. Почти излетя оттук. Освен това спах на дивана. Отвратително е, Винс.

— Знам.

— Какво се предполага, че трябва да правя, когато тя заминава в командировка? Тук ще бъдем само аз и Дейвид. Дори не мога да заведа детето някъде. — Той вдигна металния пепелник, пълен с фасове и го запрати по отсрещната стена.

Корва се направи, че нищо не забелязва и продължи да рови в книжата си. Тайсън седна в далечния край на дивана.

— Казах им да останат в Саг Харбър, после им предложих да се върнат в Гардън Сити. Ама не, те пожелаха да споделят моето мъченичество и унижение. И сега са не по-малко изнервени от мен.

Корва вдигна лист хартия от масата и каза отсъстващо:

— Извинявай за снощи.

— О… честно да ти кажа, бях толкова пиян, че не си спомням твърде много.

— Жена ми беше бясна, защото искаше колата за днес — кимна Корва. — Трябваше да й обещая да съм трезвен и да я откарам до вкъщи.

— Не я оставяй да те командва. Ти си ходил на война.

— Не мисля, че на някого му пука особено за това, Бен.

— Така е.

Корва плъзна един сандвич към Тайсън по ниската масичка и започна да развива своя.

Тайсън разгъна своята салфетка и повдигна дългия резен италиански хляб.

— Какво, по дяволите, е това?

— Патладжан, подправки, маслини, домати и други чудесни неща. Най-отдолу има поволоне. След това генуезки салам, проскуито, капоколо, мортадела…

— Ще направи дупка в стомаха ми. Все още усещах шибаната стрега в устата си, когато се събудих.

Корва захапа сандвича си. Отвърна докато дъвчеше:

— И така, изслушването на показанията ще започне в девет часа сутринта в зала Джаксън. Прилича на изслушване на показанията от съдебни заседатели, които да решат дали делото да се предаде на съда, с изключение на това, че няма съдебни заседатели, а само офицерът, провеждащ разследването според член 32, човекът, който е поел работата след Керън Харпър, полковник Фарнли Гилмър. — Той погледна към Тайсън. — Откъде ги измислят тези имена англосаксонските протестанти?

— Това са фамилни имена. В училище имах един приятел, който се казваше Манвил Грифит Кенли.

— Господи! Как му викахте?

— Лайно. — Тайсън взе сандвича си и го захапа. Сдъвка го внимателно, после кимна: — Не е лошо.

— И така, предполага се, че също като Харпър, полковник Гилмър е безпристрастен — продължи Корва, като хвърли поглед към бележките си. — Той не е длъжен да подготвя делото в полза на правителственото обвинение. Но Гилмър знае кой му плаща всеки месец. Освен това неговото разследване е различно по вид от това на Харпър. Основната му задача е да чете доклада й и да координира усилията на централния следствен отдел на армията и на ФБР в намирането на свидетелите, като използва правителствените средства в усилията си да открие всички възможни документи по случая в архивите на армията, както и да пише писма в чужбина относно сестра Тереза. Освен това той е във връзка с новоназначения екип на военната прокуратура и ме вика, когато му хрумне. По телефона прилича на свестен човек, но се усеща, че страшно се притеснява да не развали всичко. Той е толкова предпазлив, че когато го питам: „Как сте?“, ми отвръща: „Казват, че съм добре.“

Тайсън се усмихна за първи път през този ден.

— По време на самото слушане — продължи Корва, — Гилмър е нещо като съдия плюс състав от съдебни заседатели и арбитър. Но има някои случаи, когато изпълнява и част от функциите на районния прокурор в гражданския съд. Не е необходимо да си сменя одеждите за целта, но винаги съм си мислил, че ако трябваше да го прави, това щеше да внася нотка на смях и облекчение в процесите.

— Господи, Винс, нищо чудно, че няма да допуснат пресата. — Тайсън се отпусна на дивана. — Тренирам военната си стойка за слушането. Продължавай.

— Добре. Ще има и съдебен стенограф. Ще присъстваме ние и което е по-важно, ще присъства военният прокурорски състав. Ще имаме възможността да видим врага лице в лице. Те са трима.

— Но ти си само един.

— Ако искаш, ще помоля армията да ни назначи още един-двама служебни адвокати.

— Искаш ли ги? — попита Тайсън.

— Предпочитам да работя сам. Тайсън се замисли за момент.

— Няма ли да бъде по-добре от гледна точка на представителността и от психологическа гледна точка да имаме и униформени адвокати от военната колегия?

Корва измъкна парче сирене от сандвича си и започна да го дъвче.

— Това ще направи добро впечатление на полковник Гилмър и на всеки състав на военната прокуратура, събран, за да слуша делото ти. Но същевременно присъствието на униформени адвокати на защитата, назначени от страна на армията, ще създаде известно впечатление, че сме съгласни с цялата тази игра на правосъдие. Ти трябва да си в униформа, но аз искам да изглеждаш и да се държиш по-скоро като цивилен, с цивилен адвокат, съден от военен трибунал. Това съвсем не е по американски, а аз искам всичко да изглежда точно така. Тайсън замислено потърка брадичката си.