Обречен на мълчание

— Лейтенант Тайсън — започна полковник Гилмър след като се изкашля, — ако знаете за някакви военни документи, които бихте искали да взема под внимание и които не сте били в състояние да получите, трябва да ми дадете списъка на тези документи сега.

— От известно време се опитваме чрез майор Харпър да получим заповедта, с която лейтенант Тайсън е награден със Сребърна звезда за храброст, проявена на бойното поле по време на военни действия срещу въоръжен противник на 15 февруари 1968 г. в близост до град Уей — каза Корва.

— Какво, по дяволите, си мисли тоя, че е това? Церемония за връчване на медали ли? — каза полковник Пиърс на асистентите си достатъчно силно, така че всички да го чуят.

Полковник Гилмър хвърли кратък поглед към Пиърс и се обърна към Керън Харпър.

— Майоре?

— Господин Корва — изправи се Керън Харпър, — заповедта, с която лейтенант Тайсън е удостоен със Сребърна звезда, е у мен.

Тайсън погледна към Корва, после отново се обърна към Харпър.

— Изглежда, че заповедта никога не е била връчена — продължи тя, — или пък се е смятало, че вече е била връчена. Така или иначе сега тя се намира у мен.

— Може ли да я взема? — изправи се Корва.

— Разбира се, — отговори тя, заобиколи масата и донесе на Тайсън големия кафяв плик. — Освен заповедта — добави тя, — пликът съдържа самата звезда и почетната лентичка за нея.

— Благодаря ви, майоре — отговори й Тайсън. — Много любезно от ваша страна е, че сте се погрижила да осигурите и самия медал.

— Няма нищо. — Както беше с гръб към залата тя се усмихна, после се обърна и се върна на мястото си.

— Направила го е заради теб, любовнико — каза Корва.

— Разкарай се.

— Може ли да ме извините за момент, докато разгледам това — обърна се Корва към Гилмър. Той отвори плика и изсипа съдържанието му. Прочете докладната записка с предложението за награждаването от името на Даниел Кели, подписано и от капитан Рой Браудър. То съдържаше описание на операцията и на проявения героизъм, за който се присъждаше медала. Написано беше с най-общи думи, позовавайки се на обичайната храброст, саможертвеност и действия, надминаващи значително изискванията на дълга. Но текстът съдържаше малко подробности и в него изобщо не се споменаваше за никаква болница. Най-важното беше, че в докладната се упоменаваше датата петнайсети февруари и се посочваше, че става въпрос за военни действия на дневна светлина, което ги разграничаваше от нещо, което е могло да се случи преди зазоряване или след залез слънце през същия ден.

Корва придърпа малката синя кутийка към себе си и я отвори. Вътре, на парче от бял сатен, лежеше Сребърната звезда. Под нея беше сложена малка правоъгълна черно-бяло-синя лентичка. Корва извади лентичката от кутията.

— Обърни се насам.

— Не мога да нося това, Винс.

— Това не е церемония за раздаване на награди, господин Корва — изправи се полковник Пиърс.

Корва не му обърна никакво внимание и закачи лентичката над двата реда лентички, които Тайсън имаше на униформата си.

— Така, няма нужда да махаме нищо. — Корва потупа редовете с лентички, символизиращи медалите, получени за добра служба. — Много добре, истински герой. — Той се изправи и се обърна към Пиърс. — Полковник, лейтенант Тайсън е чакал цели осемнайсет години армията да намери това. Вие безспорно можете да изчакате трийсет секунди, докато му го закача.

Изглежда че полковник Пиърс искаше да каже нещо, но размисли и седна. Корва се обърна към залата.

— Благодаря ви, полковник. Благодаря и на вас, майор Харпър.

— Поздравявам ви — каза Гилмър на Тайсън. — Сега бихме ли могли…

— Извинете, полковник — прекъсна го Корва, — но бих искал да подчертая, че докладната за този медал и обвинителният акт са два напълно противоположни по смисъл документа, отнасящи се до едно и също събитие.

— Не — каза Гилмър, — няма нужда да го подчертавате. И сам се досетих.

— Много добре — каза Корва. — Но когато човек защитава някого по обвинение в убийство, известна предпазливост никога не е излишна.

Полковник Гилмър въздъхна дълбоко. Той прелисти една страница в книгата пред себе си и каза:

— Лейтенант Тайсън, ако имате някакво материално или обективно доказателство, което още не сте представили на съда, моля представете ни го сега.

— Нямаме такива доказателства — отвърна Корва.

— Знаете ли за някакви други доказателства, които бихте искали да взема под внимание, но не сте могли да осигурите? Ако е така, трябва да ме уведомите за това сега.