Обречен на мълчание

Гилмър кимна, доволен, че проблемът е разрешен. Тайсън седна, Корва също го последва.

— Отбелязахме още една точка — каза Корва на Тайсън.

— Отбелязваме много точки, Винс. Но когато влязохме тук, резултатът на светлинното табло показваше, че са започнали без нас и са победили.

— Не се притеснявай.

— Посочили сте, че искате да призовете като свидетели следните лица, чиито показания, дадени под клетва, са включени в преписката по делото — каза Гилмър на Корва, — господин Пол Садовски, господин Антъни Скорело, господин Ернандо Белтран, господин Лий Уокър, господин Луис Калейн. Уредих присъствието на тези свидетели на държавна сметка и те са тук. Господин Корва, можете да извикате първия си свидетел, като дадете съответните указания на сержант Лестър — Гилмър кимна към униформения сержант, — относно тяхното местонахождение и като посочите кого от тях искате да призовете пръв.

Корва стана.

— Не желая да призовавам свидетели. — Той седна обратно.

— Господин Корва. — Полковник Гилмър се наведе напред през катедрата. — Не възнамерявате ли да призовете свидетелите на защитата?

— Не, сър, не възнамерявам. — Корва драскаше нещо върху лист жълта хартия.

— Господин Корва — каза полковник Гилмър, — тези петима мъже бяха докарани тук по ваше искане. Транспортните им разходи, квартирите и храната бяха поети от правителството. Ако не възнамерявате да ги призовете да свидетелстват в полза на клиента ви, бихте ли ми обяснили защо правителството трябваше да си прави труда да ги докара тук за сметка на данъкоплатеца?

— Полковник — отвърна Корва и вдигна поглед от драсканиците си, — правителството изпрати тези петима мъже във Виетнам за една година за сметка на данъкоплатците. Следователно може да ги изпрати и до Ню Йорк за една среща за сметка на данъкоплатците. Нещо като малка компенсация.

— Господин Корва — повиши глас полковник Гилмър, — бях доста търпелив към вас. Ако не възнамерявате да призовете тези свидетели, нямаше никакъв смисъл да ги докарваме тук.

— Полковник — отвърна му Корва, — решението дали да призова или да не призова свидетелите на защитата е само мое и на обвиняемия и може да бъде взето по всяко време. Избирам да не призовавам свидетелите.

— Това безспорно е ваше право — рязко кимна полковник Гилмър.

Тайсън погледна към сержант Лестър, който изглеждаше разочарован, след това към полковник Пиърс, с майор Уейнърт и капитан Лонго. Те криеха разочарованието си много по-успешно. Той погледна към Керън Харпър и срещна погледа й, но тя извърна очи, затова той се обърна към съдебния стенограф, която отново му се усмихна. Те продължиха да се гледат, докато полковник Гилмър не каза:

— Лейтенант Тайсън, слушате ли ме?

— Да, сър.

— Вместо свидетелските показания на защита, ще взема под внимание писмените показания, дадени под клетва от петимата горепосочени свидетели на защитата, ако го желаете.

— Точно това искаме, полковник, — отговори Корва.

— Добре. Желаете ли да призова свидетели, които не са били посочени досега? Ако е така, дайте ми имената, местоработата или адреса им.

— Бихме искали — отвърна Корва, — да призовем следните лица, било като свидетели на защитата, било като неутрални свидетели: Даниел Кели, Майкъл Де Тонг и монахинята от френско-виетнамски произход, известна само като сестра Тереза.

Полковник Гилмър сякаш очакваше това.

— Имате ли данни за местоработата или адресите им, господин Корва? — попита той.

— Разполагам с последните им известни адреси, полковник. Вярвам, че и вие ги имате.

— Да, наистина. И положих усилия да открия тези хора, но безуспешно.

— Тогава трябва да приемем, че разследването не е завършено.

— Господин Корва — поклати глава полковник Гилмър, — след като не можете да убедите нито мен, нито когото и да е другиго, че присъствието на тези свидетели ще подпомогне защитата на клиента ви, то отсъствието им не би могло да накърни неговите права. Прокурорският екип също така спокойно би могъл да заяви, че те са свидетели на правителството. След като свидетелите не могат да бъдат открити и не са давали признаци на живот в продължение на две, десет или осемнайсет години, съответно те могат да се приемат за мъртви.

— Знам за някои правителствени служители — отвърна Корва, — които не са давали признаци на живот от десетилетия, но въпреки това получават повишения…

Сержант Лестър подтисна смеха си и се обърна, за да се изкашля.

— Но в интерес на разследването и на това изслушване аз съм готов да оттегля искането си, ако вие дадете уверения, че правителството ще продължи да търси тези свидетели, докато въпросът с предявените на клиента ми обвинения се реши по един или друг начин.

Полковник Гилмър се замисли за момент и Тайсън се почуди дали отново не мисли за данъкоплатците.

— Разумно искане — каза Гилмър, — и вие имате уверенията ми за това.

— Благодаря ви, полковник.

— Никога не съм казвал, че искам да ги открият — каза Тайсън на Корва.

— Не се притеснявай за това. Така се подсилва напрежението.

— Ами ако те наистина се окажат свидетели на обвинението?

— Ш-т! Полковник Гилмър иска да каже нещо.

— Винс!