Обречен на мълчание

— Майор Харпър ме информира, че лейтенант Тайсън е изказал подобно становище пред нея и преди господин Корва да започне да го представлява — каза полковник Гилмър. — Така че приемам, че обвиняемият наистина възразява срещу използването на титлата на Стивън Бранд по време на заседанията и разбирам позицията му. Затова отсега нататък ще използваме термина „господин“, когато говорим за Стивън Бранд. Въпросът е приключен.

— Документите от предварителното следствие включват показанията под клетва на господин Стивън Бранд, господин Ричард Фарли, господин Пол Садовски, господин Антъни Скорело, господин Ернандо Белтран, господин Лий Уокър и господин Луис Калейн — поднови четенето полковник Гилмър. — Документацията съдържа и показания, дадени под клетва, на господин Андрю Пикард. Има и други документи, писма и записки, които са твърде многобройни и разнородни, за да могат да бъдат изредени по ред. — Гилмър погледна към Корва. — Приемате ли това?

— Да, сър.

— Аз не възнамерявам да призовавам господин Бранд и господин Фарли като свидетели — продължи Гилмър. — Смятам да взема под внимание показанията им дадени под клетва и включени в досието по случая, когато изготвям заключението и препоръките си по делото. — След това Гилмър се обърна към Тайсън и Корва. — Независимо, че не възнамерявам да викам господин Бранд и господин Фарли, чиито показания под клетва смятам да обсъдя, за да оформя препоръките си, вие имате право да се възползвате от случая да ги подложите на кръстосан разпит в рамките на записаното в показанията им, дадени под клетва. Ако желаете, аз ще уредя тези свидетели да се явят тук за целта. Желаете ли да извикам господин Бранд и/или господин Фарли като свидетели?

— Можем да поискаме да ги призоват — обсъди Корва с Тайсън, — но то може да отнеме цяла седмица.

— Смятах, че прокуратурата има задължението на извика своите свидетели — каза Тайсън.

— Не, Гилмър в момента си сложи шапката на федерален прокурор. Не забелязваш ли? Той сам избира дали да призове свидетелите на обвинението или да не ги призове. И естествено, работи в тясно сътрудничество с екипа на прокуратурата.

— Непрекъснато поглеждам към американското знаме, окачено там, за да повярвам, че всичко това е истина — каза Тайсън.

— Искам сам да се убедиш малко във всички това, за да можеш да преразгледаш стратегията ни, ако решиш — усмихна се Корва. — Само преди няколко минути Гилмър ти каза, че може да представиш доказателства за смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства. Забеляза ли това?

— Да. Предполага се, че аз вече съм признат за виновен и ми се дава възможност да поднеса извиненията си за стореното.

— Горе-долу точно за това става въпрос. Радвам се, че следиш всичко внимателно. Също така, ако призовем Бранд и Фарли, ще мога да ги разпитвам само по въпросите, които вече са включени в писмените им показания. При един военен съд ще мога да стигна и до същността на нещата.

— Не бих искал да протакаме всичко с още една седмица — кимна Тайсън. — Хайде да вървим напред.

— Сър — изправи се Корва, — за стенограмата искам да заявя, че ние не приемаме писмените показания под клетва на Бранд и Фарли като задоволителни заместители на реалното им присъствие. Въпреки това ще се откажем от правото си да ги подложим на кръстосан разпит за нуждите на това слушане.

— Отбележете изявлението на господин Корва като възражение по точка 6А — обърна се полковник Гилмър към Керън Харпър. — Мога ли да взема под внимание вашето изявление, когато обмислям препоръките си по делото? — обърна се той към Корва.

— Надявам се също така, полковник, че ще вземете под внимание и факта, че характерът и сериозността на обвиненията са такива, че е логично да се очаква правителствените свидетели да бъдат на разположение за кръстосан разпит. Твърде необичайно е да се позовавате само на писмени показания в случай като този.

— Добре. — Лицето на Гилмър слабо почервеня. — Тогава искате ли да извикаме свидетелите за разпит?

— Не, сър. Мисля, че вие трябваше да ги извикате, за да можете да ги разпитате в присъствието на обвиняемия. Но ако писмените показания са достатъчно убедителни за вас, за да решите как да процедирате при обвинение в убийство, нека бъде така. Бих искал само в стенограмата да се впише, че съм безкрайно смаян от този факт.

Гилмър погледна към Корва.

— Ако разрешите, полковник — стана Пиърс, — бих искал да се отбележи и моето смайване от факта, че адвокатът на защитата ви разпитва по въпроси, които не са негова работа.

— Те не са и ваша работа — усмихна се Корва на Пиърс. — Полковникът може сам да се погрижи за себе си.

Тайсън се облегна на стола си. Истински се забавляваше, дори и да беше единственият, който гледаше на това така. Погледна към съдебния стенограф и видя, че и тя се забавлява. Жената вдигна поглед от пишещата си машина и срещна очите му. Усмихна му се. Полковник Гилмър потропа с пръсти по катедрата си.

— Бихте ли седнали и двамата? — той се обърна към Корва и каза безцеремонно: — Искате ли да докарам тук Бранд и Фарли? Да или не?

— Не, сър.