Обречен на мълчание

Предположи, че е на около четирийсет години и видя, че няма венчална халка, въпреки че това можеше да не означава нищо. Униформата й стоеше ужасно и Корва беше прав като каза, че би трябвало да се обърне към козметичния салон на базата. Изражението на лицето й бе сериозно и делово — израз на жена-професионалист. Но докато Тайсън я наблюдаваше, Пиърс се наведе към нея и й прошепна нещо на ухото, при което лицето й се озари от една от най-ярките момчешки усмивки, които Тайсън бе виждал някога, и тя цялата засия от красота. Но когато усмивката изчезна, лицето й стана отново студено и непристъпно.

Гилмър свърши да чете и втората подточка и каза:

— Лейтенант Тайсън, сега ще ви покажа обвинението заедно с подточките към него.

Керън Харпър се изправи и прекоси лъснатия под. Спря пред Тайсън и му подаде листа с обвиненията. Тайсън протегна ръка да го вземе като същевременно се обърна към Корва и попита достатъчно високо, така че всички да го чуят:

— Нямаме ли вече едно копие?

— Едно в повече никога не е излишно — отвърна Корва.

Съдебният стенограф се изхили, а Гилмър видимо се подразни. Харпър също изглеждаше раздразнена и хвърли сърдит поглед на Тайсън преди да се обърне и да си отиде на мястото.

Гилмър изчака цяла минута, през която се предполагаше, че Тайсън чете обвиненията. Но вместо това той се взря в капитан Салваторе Лонг. Той беше млад, вероятно наближаваше трийсет и сигурно бе завършил правния факултет не твърде отдавна. Униформата му беше ушита безукорно, а къдравата му синкавочерна коса бе безупречно подстригана. Кожата му имаше онзи траен загар, който Тайсън бе виждал само у хора, които редовно се занимават с ветроходство. Тайсън реши, че не е особено красив, но без съмнение капитан Лонго нямаше никакви проблеми с жените.

Полковник Гилмър отново погледна към нещо, скрито зад подиума, и каза:

— Лейтенант Тайсън, не сте длъжен да правите изявление по повод на предявените към вас обвинения, но ако решите да направите някакво изявление, то може да бъде използвано като доказателство срещу вас при евентуален военен съд. Имате право да запазите мълчание относно предявените ви обвинения. Но ако желаете, можете да направите изявление — под клетва или без да се заклевате — в което да кажете всичко каквото пожелаете, било за да се защитите, било за да се позовете на смекчаващи вината обстоятелства или за да отклоните част от обвиненията. Ако решите да дадете показания, казаното от вас ще бъде разглеждано и преценявано наравно със показанията на другите свидетели. — Полковник Гилмър си наля чаша вода.

— Кои са първите думи, които чува всеки заподозрян, когато си сложи затворническата униформа? — наведе се Корва към ухото на Тайсън.

— Какво?

— Моля обвиняемият да се изправи.

— Стига глупости — каза Тайсън слагайки ръка на устата си.

Гилмър гледаше с нетърпение към масата на защитата.

— Лейтенант Тайсън, слушате ли ме?

— Да, сър.

— Добре. Вашият адвокат и адвокатите на правителството, полковник Пиърс, майор Уейнърт и капитан Лонго, са получили предварително копие от доклада на предварителното разследване по вашия случай. Той съдържа и показанията, дадени под клетва на доктор Стивън Бранд…

— Възразявам, сър — изправи се Корва.

— Какво е възражението ви, господин Корва? — попита полковник Гилмър, повдигайки с недоумение вежди.

— Възражението ми се отнася до използването на титлата „доктор“ по отношение на Стивън Бранд.

— Стивън Бранд не е ли лекар?

— Може и да е, полковник. Но това няма нищо общо с това дело. По времето, когато се е случил въпросният инцидент, преди близо двайсет години, Стивън Бранд е бил още редник 4 — ти разряд. И ако сме замразили званието на клиента ми като лейтенант, трябва да замразим и ранга на Бранд. Или може да го наричаме „господин“ при настоящата и всички последващи дискусии. Предполагам, че разбирате какво имам предвид.

Очевидно полковник Гилмър се опитваше да разбере какво има предвид.

— Господин Корва… — изправи се полковник Пиърс. — Така добре ли е? Господин Корва? Или предпочитате „синьор“?

Уейнърт и Лонго се разсмяха.

— Можеш да ме наричаш Винс, Греъм — отговори Корва.

Стенографът на съда отново се изхили. Гилмър изглеждаше така, сякаш искаше да удари с чукчето по масата, но нямаше чукче.

— Изслушването на свидетелите по член 32 предполага известна свобода на поведението, но да не преиграваме, господа. Полковник Пиърс? Какви са вашите доводи?

— Моят довод, полковник, е че доводът на господин Корва е безсмислен и несъществен. Ако той смята, че използването на титлата на Стивън Бранд по някакъв начин вреди на клиента му, то предполагам това означава, че той е твърде пристрастен към лекарите. Аз, например, смятам, че лекарите са арогантни, безчувствени и користолюбиви.

Гилмър се обърна към Корва.

— Чудя се дали полковник Пиърс би повторил това и пред главния си свидетел? — каза Корва.

Този път се усмихна полковник Гилмър. Керън Харпър стана и се приближи до него. Те се посъветваха на тих глас.