Обречен на мълчание

— Защо се заяждаш с всички? — наведе се Тайсън към Корва.

Корва бе вперил поглед през стаята в Пиърс и отговори без да измести очите си:

— Искам Пиърс да разбере, че Вини Корва се е завърнал. Що се отнася до заяждането с Гилмър, искам той да разбере, че няма да си мълчим за нищо; че има общ военен съд и адвокатът на защитата ще атакува формата и самата същност на военното законодателство. А това може да накара някои хора по-горе да си помислят добре още веднъж, преди да тръгнат към публичен процес.

— Мога ли да запуша? — попита Тайсън.

— Защо не? Гилмър и Пиърс и без това вече изпускат дим.

Тайсън извади дългата дебела пура, която му беше дал Белтран и я запали. Огромни талази от синкавосив пушек се издигнаха във въздуха. За момент Гилмър се загледа в Тайсън, сякаш се опитваше да реши дали да му каже да я загаси. Накрая реши да не му обръща внимание с израз на крайно неудоволствие на лицето. Гилмър продължи с процедурния правилник.

— Лейтенант Тайсън, имате също така правото да викате свидетелите, призовани за разпит от мен, както и да предявите други доказателства в своя полза. Уредих присъствието на свидетелите, които вие предварително поискахте. Ако желаете да посочите някакви допълнителни свидетели, ще ви съдействам за призоваването им тук, или за предоставянето на всички възможни доказателства, имащи връзка с делото.

Тайсън забеляза, че майор Уейнърт държи в ръката си една папка и си вее, за да прогони пушека от лицето си.

— Полковник Гилмър — изправи се тя, — бих искала тук да не се пуши.

— Наистина ли имате нужда от тази пура, лейтенанте? — погледна Гилмър към Тайсън.

— Опасявам се, че е така, сър — изправи се Тайсън.

— Добре тогава, да направим десетминутна почивка. Пушете в коридорите.

Тайсън и Корва излязоха в коридора, последвани от майор Уейнърт, която забърза към тоалетните.

— Това беше много нетактично от твоя страна — каза Корва.

— Ти каза, че мога да пуша.

— Предполагах, че ще пушиш къси цигари.

— Това ми го даде Белтран. Е, как сме, Винс?

— Не много зле. Гилмър е ядосан, дори успях да засегна малко и Пиърс.

— Това е чудесно, Винс. Не би ли искал сега вече да видиш дали няма да успееш да ме освободиш?

— Всичко по реда си.

Вратата на заседателната зала се отвори и оттам излезе Керън Харпър. Тя се поколеба, след което се приближи към тях.

— Добър ден, господин Корва, лейтенант Тайсън.

— He ви ли писна това дело? — каза Тайсън.

— Доволни ли сте двамата от себе си? — попита тя вместо да отговори.

— О, стига, майоре — отвърна Корва. — Фарсовите процедури предизвикват и фарсово поведение.

— Въпросът е много сериозен и… аз мисля, че вие правите лоша услуга на клиента си.

— Нека аз сам да се грижа за клиента си. Вашите взаимоотношения с него приключиха.

Тайсън повдигна вежди. Тя се обърна към него и за известно време те се взираха един в друг.

— Настоях Андрю Пикард да даде показания днес — най-сетне каза Керън Харпър. — Надявам се, че това ще помогне случаят да се изясни.

Тайсън пусна пурата си на земята и я смачка с тока на обувката си.

— Понякога имам чувството, че вие сте единствената, която иска само истината и нищо друго освен истината.

— Не съм сигурна, че е вярно. Но ако е така, то значи всички останали са в грешка. Също така, ако самият вие се решите да дадете показания днес, бихте могли да се възползвате от възможността да изясните как е умрял Лари Кейн.

Макар и почти незабележимо, Тайсън си пое дълбоко дъх.

— Казах ви как е умрял Лари Кейн.

— Добре, но си помислете пак. — Тя се обърна и тръгна към тоалетните.

Пиърс излезе във фоайето, зави по коридора, спря и се върна. Той застана пред Корва и Тайсън забеляза, че е поне една глава по-висок и трийсет килограма по-тежък от Корва. Пиърс се усмихна недоброжелателно.

— Виждате ли, бях забравил да установя на колко крачки е възнамерявал майорът да проведе дуела. След процеса научих, че в рамките на десет крачки тези куршуми са били смъртоносни, което означава, че оръжието, което са щели да използват, е било смъртоносно. Вашата аналогия с дуел със зрели домати впечатли съдебните заседатели, но не беше достоверна.

— Предполагам, че е било така, полковник, сега като повдигате въпроса за разстоянието между дуелиращите се. Как съм могъл да го пропусна.

— Не, господин Корва, пропускът е мой. Но този път ще бъда много по-внимателен към вашите пропуски.

— Сигурен съм, че сте научили нещо полезно от онова дело.

Пиърс погледна Корва по съвсем недружелюбен начин. За момент погледът му спря върху Тайсън, след това той се усмихна с някакво скрито задоволство, обърна се и продължи по коридора.

— Този човек е абсолютен маниак — Корва се загледа след него. — Трябва да внимава с кръвното си налягане.

— В какво е вманиачен, Винс?

— За разлика от Ван Аркън, който може да е и идеалист, полковник Пиърс е егоист. Той има темперамента на водещ тенисист. Ако някога загуби някои дело, след това ще бъде напълно импотентен месеци наред.

— Сигурно е доста тежко за госпожа Пиърс.