Обречен на мълчание

Тайсън и Корва заеха местата си зад дългата банкетна маса до дясната стена на залата. Точно срещу тях до лявата стена на залата имаше още една банкетна маса, зад която седяха полковник Пиърс, майор Уейнърт и капитан Лонго. Отпред пред екипа на прокуратурата седеше съдебния стенограф, доста млада жена-редник с руса коса, лунички и чувствена уста, която се беше настанила зад преносима брезентова маса, каквито Тайсън си спомняше от Виетнам. Нищо освен униформите, тази маса и може би портрета на Джаксън с маслени бои в стаята не подсказваше, че там се провежда военен съд.

Банкетните маси бяха покрити с дълги до земята бели ленени покривки. Тайсън долови слабата миризма на бира и цигари в пропития от дим въздух.

В далечината в дъното на залата бяха струпани стотина сгъваеми стола. Един от тях беше поставен между масите на прокурорския екип и на защитата, срещу подиума. Тайсън прие, че това е столът за свидетелите. Зад масата на Керън Харпър имаше пилон, на който беше окачено американското знаме. Между знамето и вратата стоеше млад чернокож сержант в зелена униформа, заел леко изменена стойка мирно. Тайсън предположи, че той е дежурният сержант, въпреки че не беше въоръжен и нямаше каска като на военните процеси, на които бе присъствал до този момент.

Тайсън забеляза, че защитата, прокурорският екип и групата на следователите бяха разположени на достатъчно голямо разстояние едни от други, така че да могат да си говорят на тих глас, без да бъдат чути от другите участници в слушането. Полковник Гилмър си погледна часовника. Тайсън погледна към Керън Харпър, но тя четеше нещо в скута си. Пиърс, Уейнърт и Лонго бяха сближили главите си и обсъждаха нещо. Съдебния стенограф натисна няколкото от бутоните на стенотипера си. Винсънт Корва си отбелязваше нещо на страници с машинописен текст. Той остави молива си, наведе се към Тайсън и прошепна:

— Пица вместо гранати. Защо не го схвана?

— Добро утро — каза полковник Гилмър. — Събрали сме се, за да разследваме официално някои обвинения, повдигнати срещу лейтенант Бенджамин Дж. Тайсън, според член 32 от Единния кодекс за военното правосъдие. — Полковник Гилмър погледна към Гайсън и продължи: — Лейтенант, осведомен сте, че имате право да бъдете представляван от цивилен адвокат за своя сметка или от военен адвокат по ваш собствен избор, в рамките на разумното, или от военен адвокат, посочен от съветника по военно-правните въпроси във форт Дикс. Вие заявихте, че желаете да бъдете представляван от господин Винсънт Корва от Ню Йорк.

Тайсън се загледа за момент в Гилмър. Беше на около шейсет години, с къса сива коса и приятно квадратно лице, но с безизразно изражение.

— Отбележете, че господин Корва присъства тук като представител на лейтенант Тайсън — продължи Гилмър. След това погледна към Корва. — Господин Корва, моля излезте напред и поемете функциите си, като попълните образец + 3 от Доклада на предварителното следствие.

Корва стана и отиде до масата на Харпър. Размениха си няколко думи, които Тайсън не можеше да чуе, и Харпър подаде на Корва някакъв формуляр.

Тайсън погледна през стаята и забеляза, че полковник Пиърс го наблюдава замислено. Тайсън продължи да гледа втренчено към Пиърс. Той беше млад полковник, на не повече от петдесет години. Имаше тъмночервена коса, по-дълга от допустимото в армията. Носеше очила, но Тайсън го беше виждал да чете и без тях от едно и също разстояние. Имаше яркочервен цвят на кожата и Тайсън не можеше да реши дали е изгорял от слънцето или има изключително високо кръвно налягане.

Корва се върна на тяхната маса и седна. Полковник Гилмър взе един процедурен правилник и започна да чете, като от време на време поглеждаше към Тайсън.

— Лейтенант, искам да ви припомня, че единствената ми функция като офицер, натоварен с разследване по член 32 — ри по този случай, е да установя с възможно най-големи подробности и напълно безпристрастно всички факти, отнасящи се до делото, да претегля и преценя тези факти и да определя доколко формулираните обвинения отговарят на истината. Ще разгледам и самата формулировка на обвиненията и ще направя необходимите препоръки по значимостта и последователността на отправените обвинения. Сега ще ви прочета обвиненията, които съм натоварен да разследвам. Те са както следва: нарушение на Единния кодекс на военното правосъдие член 116, убийство. Подточка първа. — Гилмър започна дългото объркано изречение, обясняващо подточка първа. Междувременно Тайсън извърна глава и съсредоточени вниманието си върху майор Джудит Уейнърт.