Обречен на мълчание

Тайсън замислено подпря брада на ръката си, след това отвърна с отсъстващ глас:

— След като ме раниха, докато хеликоптера, който трябваше да ме откара, се снижаваше за кацане, Майкъл Де Тонг коленичи до мен, запали ми цигара и каза: „Днес войната за теб свърши. За мене също. Ще се срещнем пак в цивилизования свят. Адио, мон ами…“

— Мога ли да го запиша — наведе се напред Керън Харпър.

— Да.

Тя взе бележник и химикалка от чантата си, записа казаното и му го прочете.

— Съгласен ли сте с това? — Да.

— И от онова, което той ви е казал, и вероятно от начина, по който ви го е казал, сте останал с впечатлението, че се кани да дезертира?

— Да.

— Благодаря ви. Обратно там в цивилизования свят — добави тя, — беше войнишкият жаргон за обратно в Щатите. Искал е да каже, че възнамерява да се върне в страната.

— Всички мислеха така.

— Възнамерявате ли да призовете публично тези хора — Де Тонг, Ернандо Белтран, Дан Кели, Лий Уокър, Харълд Симкокс и Луис Калейн — да се явят, за да свидетелстват?

— Не.

— Защо? Те няма ли да потвърдят вашата история? Ако успеете да намерите достатъчно свидетели на защитата, може и да няма военен съд. Казах, че ще ви помогна да издирите такива хора. Това ми е работата — добави тя.

— Направете го тогава. Работете усилено.

— Ще го направя. Защо и вие не ми помогнете? Тайсън се втренчи в чашата си уиски със сода и натисна надолу парчето лед с върха на пръста си.

— Мислих върху предложението ви — най-накрая каза той. — Реших, че няма да е честно от моя страна да призова публично тези хора. Всеки един от тях трябва да бъде издирен от вас, или сам да реши да сътрудничи на разследването. — Той погледна към нея. — Разбирате ли ме?

Тя кимна.

— Но няма ли поне да ми дадете някакви отправни точки? Малко информация?

— В определени граници.

— Добре. Тогава да продължим. Чували ли сте нещо за Дан Кели?

— Това започва да прилича на среща на бивши съученици, на която присъстваме само ние двамата — отбеляза Тайсън. — Само че вие не сте от моя клас.

— Колко дълго е бил Кели ваш свързочник?

— Искате ли още една цигара?

— Доколкото разбрах, той е бил ваш свързочник в продължение на седем месеца. Разбрах също, че сте били доста близки. Затова се чудя дали не сте се чували наскоро.

— Не.

— А по-отдавна?

Тайсън осъзна, че колкото повече се разширяваше обхвата на разследването, с колкото повече хора говореше тя, толкова повече неща научаваше, или твърдеше, че е научила, и толкова повече се увеличаваше риска да го хване в лъжа. Защото беше твърде възможно Кели да е изпял всичко и да са го записали, при което Керън Харпър можеше сега да извади касетофона и касетата от чантата си с лоши изненади и да му пусне записа.

— Вие говорихте ли с Кели? — попита той.

— Не. Длъжна съм да ви кажа, ако говоря с някого.

— Но аз трябва първо да попитам.

— Вие трябва да ми помогнете да ви задавам нужните въпроси — сви рамене тя.

— Аз имам повече права от вас. Аз съм заподозреният.

— Аз пък трябва да работя повече.

— Точно така.

— Чували ли сте се с Дан Кели?

— Всъщност, да. Някъде през август 1968 — а, след това още веднъж преди седем или осем години.

Тя чакаше.

Тайсън си запали — нова цигара.

— На Кели му харесваше да бъде войник. Харесваше и войната. Винаги има и такива хора… Както и да е, той ми писа през август 1968 — а, за да ми каже, че след уволнението си ще получи назначение в една американска база в Етиопия, вместо да се върне обратно в Щатите. Вероятно знаете от личното му досие, че се е преместил там, без да се връща в Америка.

— Да, знам, че всеки войник може да отиде да работи навсякъде, където има американска военна база. Учудва ме само, че е избрал Етиопия, вместо например Рим.

— По това време в Рим не е имало война. Но имаше война в Баафра. Спомняте ли си? Както и да е, той ми писа, за да ми каже, че ще се присъедини към наемниците в Баафра. Предполагах, че там са го убили. След това… да, беше през 1976 — та… по време на честването на двестагодишнината, спомняте ли си?… Той ми писа отново, от Португалия…

— Извинете, как е могъл да има адресите ви след толкова много години?

— Ами, спомена, че работел за някаква гражданска организация. Във Виетнам това означаваше ЦРУ. А те имат адресите на всички, не е ли така?

— За какво ви писа втория път? — попита тя.

— Предложи ми да замина при него в Португалия. Искаше да отидем на малка разходка до Ангола, за да видим как върви гражданската война там. Предлагаше ми хиляда долара седмично, превеждани по банкова сметка в Швейцария, плюс заплащане на всички разходи.

— Съблазнихте ли се?

Тайсън за момент се замисли, после отговори: