Огнен лед

— Този казашки офицер е бил изглежда изключително изобретателен и решителен. Той не обяснява точно по какъв начин са попаднали жените под негова закрила. Щял е да стори това, след напускането на Русия. Дневникът е трябвало да бъде публикуван, когато Романови се появят в европейското общество. Ръкописът е трябвало да се пренесе с неутрален кораб и обнародването му би следвало да спечели за спасените всеобщи симпатии. Той попада в ръцете на моя дядо и след като семейството не пристига, той просто го запазва.

— Имате ли представа, кой би могъл да потопи кораба?

— Тук именно нещата стават неясни. Особено като се има предвид казаното от вас — причина за потъването на кораба е оръдеен снаряд. — Додсън си поема дъх. — Както личи от архивите, семейството е трябвало да бъде отведено в Истанбул, където го очаквала немска подводница. Турция била съюзник на Германия. Великобритания била известена за плана, за да не напада подводницата по нейния маршрут.

— Твърде великодушно решение от страна на Лондон.

Додсън се смее гръмко.

— А, те са интересна пасмина! Това великодушие е мотивирано от убеждението, че болшевиките ще осуетят замисъла.

— Хитра игра!

— Не толкова. Англичаните уведомяват Ленин и неговите главорези, че царското семейство потегля на борда на „Одеска звезда“.

— И вашият дядо е знаел?

— Бил е решително против, но мнението му било пренебрегнато.

— От кого?

— От крал Джордж.

Завала присвива очи.

— Сега разбирам, защо не ви се ще да дадете гласност на цялата работа. На някои хора не би се харесал новият образ на британския крал, в ролята на предател и съучастник в петорно убийство.

— Не знам дали бих отишъл чак дотам, да характеризирам краля като престъпник, макар поведението му бездруго да е укорително от морална гледна точка. Може и да изглежда наивно днес, но Джордж наистина не е допускал, че Ленин ще отиде чак дотам, че да ликвидира жените. Според моя баща, той бил убеден, че Романови ще бъда заточени в манастир. Вероятно с такова убеждение са го оставили самите болшевики.

Двамата остават няколко минути мълчаливи, потънали в мислите си и заслушани в песента на птиците.

Завала поклаща глава в недоумение.

— Нещо не ми е съвсем ясно! Преди няколко години, руснаците изровиха някакви кости, за които заявиха, че били останките на царското семейство.

— Съветите бяха царе на подобни инсценировки. Допускам, че наследниците им не са останали чужди на това изкуство. Може и да има известна доза истина, но безспорно е, че останки на момчето Алексей, както и на великата княгиня Мария, така и не са показвани.

— Мария?

— Да, предпоследната по възраст. Защо?

Завала отива до колата и се връща с получените от Пърлмътър материали. Намира нужните листове и подава на лорда историята за морската сирена. Англичанинът изважда очила в телени рамки. Започва да чете и изразът на лицето му става напрегнат.

— Удивително! Ако това е истина, родът на Романови не е загинал! Мария или Мари, както е наречена тук, се е омъжила и е имала деца.

— И аз така смятам.

— Знаете ли какво означава това? Някъде може би живее законен наследник на царския трон! — Той прокарва пръсти през косите си. — Господи, каква катастрофа!

— Май не ви разбирам.

Додсън се овладява.

— Русия се намира в много сложен период. Търси и не намира своята идентичност. В основата на целия кипеж, стои яростен национализъм. Онези, които обръщат поглед към величието на Петър, дърпат чувствителна струна в руската душа, но не предлагат нищо конкретно — само носталгия по безвъзвратно отминали времена. При наличие на реален престолонаследник, тяхната кауза добива плът и кръв. Тази страна продължава да държи голямо количество оръжие за масово унищожение, както и огромни природни ресурси. Не би било здравословно за останалия свят, ако тя се впусне в гражданска война и се разцепи, под ръководството на демагози от най-долна проба. Британската роля в заговора срещу царя ще даде нова храна за параноичната омраза към Запада. — Той гледа Завала със стоманени очи. — Кажете на своите висшестоящи, че трябва да бъдат много дискретни. Иначе никой не би могъл да контролира хода на събитията.

Завала е впечатлен от бурната реакция на иначе сдържания англичанин.

— Да, разбира се. Ще им предам вашите думи!

Но Додсън сякаш не забелязва вече присъствието на своя гост.

— Царят е мъртъв — мълви той, — да живее царят!

26

Вашингтон

Лирой Дженкинс си поема дълбоко дъх, когато напуска задушаващата жега на столицата, за да влезе в прохладната атмосфера на тридесет етажното здание, извисено над река Потомак.

Външният вид на цилиндричната постройка е достатъчно внушителен, но нищо не може да подготви посетителя за първото му влизане в централата на НАМПД. Той проточва врат, за да погледне тавана на фоайето, после обхожда с възхитен поглед стенните водопади и аквариуми с екзотични риби, застава смаян пред огромния глобус, легнал върху морско зеления мрамор на пода.