Огнена

Да, помисли си Файър, скалите да са ни на помощ.

Останеше ли сама, неизбежно я връхлитаха мисли за дома и спомени. На покрива, когато ходеше при кобилата, тя прогонваше мисълта за Смол, който беше далеч в Кралския град и сигурно недоумяваше защо е заминала и дали ще се върне.

Нощем, докато се бореше със съня, Кансрел и Арчър се редуваха в кошмарите й. Кансрел с разкъсано гърло изведнъж се превръщаше в Арчър, взрян в нея гибелно, както винаги я гледаше Кансрел. Или пък понякога тя подмамваше към гибел не Кансрел, а Арчър, друг път Кансрел убиваше Арчър или изнасилваше майката на Арчър, който го намираше и го убиваше. Каквото и да се случеше, който и мъж да умираше отново в сънищата й, тя се събуждаше, обзета от все същата безмилостна скръб.

Долетя вест от Северния фронт, че Бриган изпраща Наш до Наводнената крепост, а Брокър и Роен ще го последват.

— Разбирам да изпратят тук Наш да заеме мястото си — възмути се Гаран, — обаче защо, скалите да ме вземат, се е разделил с целия си стратегически екип? Току-виж ни изпратил Трета и Четвърта и победил сам-самичък армията на Майдог.

— Сигурно там става твърде опасно за всеки, който не е воин — отбеляза Клара.

— Ако беше опасно, щеше да ни каже.

— Той ни каза, Гаран. Какво според теб означат думите му, че дори в лагера рядко може да си отдъхне нощем? Да не си мислиш, че войниците на Майдог оставят нашите да пият и да танцуват по цели нощи? Прочете ли последния доклад? Онзи ден войник от Трета е нападнал собствената си рота и убил трима от бойните си другари, преди самият той да бъде убит. Майдог обещал да плати цяло състояние на семейството му, ако стане предател.

Докато работеше в лечебницата, Файър нямаше как да не научава какво се случва в сраженията по време на война. И разбра, че въпреки разкъсаните тела, които санитарите всеки ден внасяха през тунелите, въпреки трудното снабдяване с храна от Южния лагер, въпреки огромните клади, на които всяка нощ горяха мъртъвците, по общо мнение войната на юг се развиваше добре. Тук, в Наводнената крепост, имаше само схватки на кон или между пехотинци, една група войници приклещваше друга в някоя пещера, осъществяваха се бързи нападения и бързи отстъпления. Войниците на Джентиан, предвождани от пикийски командир на Майдог, бяха зле организирани. От друга страна, воините на Бриган бяха добре обучени и знаеха задълженията си във всяка ситуация. Поддържаха безукорна съобщителна мрежа, доколкото беше възможно при война, водена в тунели, и разполагаха с многобройни и обучени съгледвачи. Бриган допускаше, че след броени седмици делсийците ще осъществят важен пробив.

На Северния фронт обаче бойните действия се водеха на открито, на равнината северно от града, където умната стратегия не носеше почти никакви предимства. Теренът и видимостта позволяваха целодневни преки бойни действия чак до мръкнало. Почти всяко сражение завършваше с отстъплението на делсийците. Хората на Майдог действаха безмилостно, а Майдог и Мургда бяха там, с тях. Освен това снегът и ледът се оказаха неприятели на конете. Твърде често войниците се сражаваха като пехотинци и след време стана ясно, че делсийците са изправени пред враг със значително числено превъзходство. Майдог постепенно настъпваше към града.

Бриган, разбира се, беше заминал на север, защото винаги отиваше там, където положението е най-тежко, Файър подозираше, че там се нуждаят от присъствието му, за да изнася пламенни речи и да предвожда настъпленията или каквото там правят командирите по време на война. Тя негодуваше, сякаш компетентността му е голяма глупост. Искаше й се той или някой друг да захвърли меча и да каже: „Стига толкова! Глупаво е така да се решава кой да бъде начело!“. Местата в лечебницата се пълнеха, изпразваха се и отново се пълнеха, и на нея й се струваше, че май не е останало много, на което да бъдеш начело. Кралството вече беше съсипано, а войната го разпокъсваше още повече.

На Кансрел щеше да му хареса. Безсмислената разруха беше по вкуса му. На момчето сигурно също щеше да му допадне.

Арчър би се въздържал от преценка — поне пред нея, знаейки унищожителното й мнение. Но каквото и да мислеше, той би отишъл да се сражава храбро за Делс.

А какво правеха Бриган и Наш?

Когато авангардът на Наш изтрополи през портата, Файър засрамено и някак неусетно хукна, препъвайки се, но неудържимо към покрива.

Красива кобилке, провикна се тя към своята приятелка. Красива кобилке, направо е непоносимо. Ще понеса Арчър и Кансрел, щом се налага, но не мога да понеса и това. Накарай го да се махне. Защо трябва приятелите ми да бъдат войници?

Малко по-късно, когато Наш я потърси на покрива, тя не падна на колене, както сториха нейната охрана и пазачът на покрива. Остана с гръб към Наш и прикова поглед в коня, привела рамене, сякаш за да се предпази от присъствието му.

— Милейди Файър.