Огньовете на сатаната

Неочаквано Клавърли се наведе напред, протегна ръце и на лицето му отново цъфна онази дружелюбна усмивка. Ранулф му стисна ръцете.

— Не исках да те засегна. И аз съм бил там — отбеляза Клавърли. Все пак от бившите бракониери стават най-добрите пазачи на дивеч. А сега, сър Хю, казано ми е да ти помагам и аз именно това смятам да правя. Ще бъда откровен: ако ти ударя едно рамо, ще споменеш ли името ми пред краля?

Корбет се ухили, развеселен от грубоватата прямота на този напорист дребосък.

— Няма да те забравя, мастър Клавърли.

— Добре — отговори помощник-шерифът. — Първо, намерихме останките, полуразложената долна част от трупа на онзи мъж. Нали си спомняте, водачът на двете добродетелни сестри, Търстън, я е зърнал, когато конят профучал покрай тях. Някои от нашите млади търговци отишли на лов и кучетата им го изровили.

— А конят?

— Изчезнал е яко дим.

— Нещо друго? — попита Корбет.

— Ами стрелецът-тамплиер: отговарях за обесването му на улицата. Турих го в една хубава желязна клетка. С табела, която гласеше, че такава е съдбата на предателите и кралеубийците.

— И?

— Ами тая сутрин табелата беше махната. Намерихме това, закачено с парче тел за клетката.

Клавърли му подаде парче пергамент.

— О, Боже! — изстена Корбет, когато го прочете.

„Знай, че каквото заграбиш, ще се изплъзне от ръцете ти и ще се върне при нас.

Знай, че идваме и изчезваме, преди да си усетил, и никак не ще ни попречиш.

Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“

Корбет вдигна пергамента.

— Изреченията са дадени в друг ред, но това е предупреждението на мохамеданите-убийци.

— Но тамплиерите не биха могли да направят това — възкликна Ранулф. — Кралят е издал заповед да не напускат пределите на Фрамлингъм.

— Но и те като всички могат да изкачват стени — отбеляза Малтоут.

— Съмнявам се — намеси се Корбет. — Заповедта е разпространена и в града. Никой тамплиер няма да бъде допуснат да влезе в Йорк.

— Може да е бил преоблечен — прибави Малтоут.

Клавърли сви рамене.

— Стражата на градските порти е удвоена. Спират и претърсват всички непознати, но предполагам, че и това е възможно.

— Убиецът може да е в Йорк — отговори Корбет и им описа видения от готвача маскиран конник.

Клавърли се почеса по брадичката.

— Убиец, който да се крие някъде по пътя за Ботъм Бар? — Сетне направи гримаса. — Не съм чул нищо подобно. Както и да е — рече помощник-шерифът и посочи с глава, — какво става тук? Слуги не се мяркат никъде, видях само тамплиери и оръженосци.

— Всички избягаха — отвърна Корбет. — Снощи тук имаше смъртен случай.

Но млъкна, защото на вратата се почука. Влезе Легрейв.

— Сър Хю, събрахме се в трапезарията. Великият магистър… — Той спря и изгледа Клавърли. — Вашият посетител от краля?

— Да — отговори Корбет. — Ранулф, ти остани тук, за да разкажеш на госта ни какво знаем. Сър Ралф, идвам с вас.

Корбет тръгна след тамплиера. Двамата излязоха от отделението за гости, прекосиха двора и влязоха в трапезарията. Дьо Моле седеше начело на масата, а останалите — от двете му страни. Великият магистър направи знак на Корбет да се настани на другия край, точно срещу него. Сетне забеляза кожената торба с принадлежности за писане, която секретарят постави на масата заедно с пергамент, перо и мастилница.

— Сър Хю, това е неофициален разговор.

Корбет кимна в знак на съгласие.

— Ще ни разпитваш от името на краля. Затова се надявам, че няма да възразиш, ако и ние записваме казаното. Сър Ричард Бранкиър ще бъде нашият писар.

— Монсеньор, правете, каквото желаете, но не разполагаме с много време, затова ще говоря направо. Ако засегна някого, му се извинявам предварително. И ми простете, ако ви задавам въпроси, които съм задавал и преди.

Дьо Моле кимна.

— Монсеньор, има ли разцепление във вашия орден?

— Да.

— Има ли сред високопоставените тамплиери такива, които да таят в себе си горчивина, задето западните владетели не са им помогнали?

— Разбира се, но това не означава, че сме предатели!

— Чували ли сте — продължи Корбет непоколебимо, — за високопоставен тамплиер, който да носи прозвището Стрелеца? — Сетне огледа и останалите, но лицата им бяха непроницаеми.

— Никога! — каза троснато дьо Моле. — Макар че някои рицари, всъщност всичките, са отлични стрелци — с арбалет, с голям уелски лък и дори със сарацински оръжия.

— Имате ли някакви новини за разпитвания от Инквизицията тамплиер?

— Не, но ги очаквам всеки момент. Дори не знаем името му.

— Но сте познавали Мърстън?

Бранкиър, хванал перото с лявата си ръка, старателно записваше всичко.

— Мърстън беше мой подчинен. Слаб човек, не особено харесван от колегите си. Пиеше много. Беше станал гневлив.

— Но не беше предател?

— Не, сър Хю, мисля, че не.

— Тук не сте ли забелязали отсъствието му? Все пак е наел мансардната стаичка в хана вечерта преди покушението над краля.