Окото господне

В коридора отново отекнаха изстрели, още по-яростни. Пиърс даде знак на Сейчан да се спусне първа. Тя се провря между гредите и плавно скочи долу.

Пиърс и Ковалски понечиха да я последват, но Хуан Пак се опита да им попречи, умоляваше ги да го вземат със себе си. Ковалски замахна с юмрук, сякаш отпъждаше муха. Изхрущя кост. Кореецът отхвърча назад и се просна по гръб. От носа му шуртеше кръв.

След секунди Грей стоеше до Сейчан на третия етаж. Едрият им колега тежко се приземи на пода зад тях.

— Тук като че ли е чисто — прилепила ухо към вратата, съобщи Сейчан. — Но се налага да действаме бързо. Няма да ги заблудим задълго.

— Трябва да се измъкнем от бойната зона — предупреди Грей. — Обаче всички изходи на хотела най-вероятно ще са завардени.

— Може би знам откъде да минем.

Сейчан отвори вратата, надникна навън и изскочи в коридора.

— И явно нямаш нищо против да кажеш и на нас — измърмори Ковалски, докато двамата с Грей тръгваха след нея.

Тя се втурна към противопожарното стълбище и изхвърча през вратата — и се озова пред въоръжен мъж, който тичешком се спускаше отгоре, прескачайки по няколко стъпала наведнъж.

Сейчан се приведе, нанесе му нисък удар и го преметна през гърба си.

На три крачки зад нея Пиърс се завъртя на пръстите на единия си крак и изрита мъжа в брадичката с другия. Онзи рязко отметна глава назад и се строполи на площадката.

— Това ми напомня никога да не те ядосвам — отбеляза Ковалски.

Грей вдигна оръжието на гангстера, автомат АК-47, а след като го претърси, измъкна от кобура му и китайски военен пистолет „Ред Стар“ и го подхвърли на грамадния си колега.

— Коледа ли сме вече? — ухили се Ковалски и ловко провери дали е зареден.

— Да вървим! — подкани ги Сейчан, която беше слязла малко под площадката, за да се увери, че пътят надолу е чист.

Пиърс я настигна и се заспускаха по стълбището. Престрелката над тях позаглъхна, но когато стигнаха на първия етаж, вратата пред тях започна да се отваря. Грей не се замисли дали някой търси убежище, или са нови подкрепления, и откри огън, обсипвайки изхода с куршуми.

Вратата светкавично се затвори.

Зад него изгърмя пистолет — Ковалски стреляше нагоре, за да обезсърчи евентуалните им преследвачи.

Сейчан не обърна внимание на вратата и продължи надолу към подземния етаж. Грей беше проучвал плана на „Лишбоа“ и знаеше, че под казиното има огромна търговска зона, злополучно известна и с предлагащите се там проститутки, които й бяха донесли прозвището Курвенския мол.

Сейчан стигна до вратата на подземния етаж и я открехна само колкото да надзърне през нея. В сравнение с гюрултията горе тук цареше злокобна тишина.

— Както си и мислех, всички магазини са затворени с решетки — прошепна тя.

Собствениците сигурно бяха спуснали решетките след началото на престрелката.

Грей започваше да се досеща за нейния план. Докато обществените изходи със сигурност се охраняваха, най-вероятно никой не пазеше рампите и вратите на складовете в търговската зона. Също като нея, гангстерите бяха наясно, че магазините ще се барикадират, за да защитят стоката си от плячкосване.

Тогава как очакваше да…

Сейчан смъкна жилетката си и я хвърли настрани, разкъса копчетата на копринената си блуза и разкри черния си сутиен и плоския си корем. После измъкна задницата на блузата от дънките си и си разроши косата.

— Как изглеждам?

Грей направо онемя — а като никога и Ковалски.

Тя завъртя очи към тавана, обърна се и се измъкна през вратата.

— Изчакайте да намеря кой да отключи някой изход.

Грей зае мястото й до вратата.

Ковалски го потупа по рамото.

— Голям си късметлия, Пиърс.

Грей нямаше какво да възрази.

02:14 ч.

Джуланг Делгадо изруга лошия си късмет.

Стоеше пред плазмения екран в кабинета си и се взираше в димящата дупка, пробита в пода на ВИП стаята. Искаше му се да отдаде вината за несполуката си на небесната комета, обаче не вярваше в такива суеверия. А и знаеше истинската причина.

Просто беше подценил плячката си.

Това нямаше да се повтори.

Преди няколко минути пред погледа му по-едрият от двамата мъже детонира взривното устройство — и след това Джуланг можеше само безсилно да наблюдава как тримата се измъкват като плъхове през отвора.

Единственият останал в стаята се свиваше в ъгъла.

Д-р Хуан Пак.

Вторачен в севернокорейския учен, Джуланг потропваше с показалец по ръба на португалския моряшки сандък под телевизора и обмисляше различни сценарии, претегляше предимствата на всяка възможност.

Накрая се спря на една.

Беше се опитал да се свърже с Томас в „Лишбоа“ и да го предупреди за бягството на обектите, но не успя. Представяше си престрелката из казиното. Тази война се водеше по собствената му заповед и в момента поглъщаше цялото внимание на Томас. Не можеше да го обвинява.

Така да е.

Натисна един от клавишите на телефона си и когато му отговориха, кратко нареди:

— Докарайте ми колата.