Окото господне

Докато чакаше, някой почука. Джуланг се обърна и видя, че вратата се отваря и в кабинета му влиза дребна жена с къса копринена туника и пантофи, видение със слънчев тен и коса с цвят на мед. Жената се приближи, подхванала с една ръка издутия си корем.

— Наталия, миличка, трябва да си почиваш.

— Синът ти не ме оставя на мира — нежно се усмихна тя и очите й затанцуваха подканващо. — Ако баща му лежеше до мен, сигурно…

— Ужасно ми се ще да можех, но първо трябва да се погрижа за някои неща.

Жената се нацупи.

Той отиде при нея, коленичи и целуна корема й, в който дремеше неговият син.

— Скоро ще се върна — обеща Джуланг и на двамата и целуна Наталия по бузата.

Наистина му се искаше да е при нея — ала още като малък беше научил от баща си, че понякога човек просто трябва да си изцапа ръцете независимо дали се отнася за война, или за бизнес.

02:16 ч.

Струваше й се, че стените се приближават към нея и я притискат.

Колкото по-дълго останеха в казино „Лишбоа“, толкова по-малки бяха шансовете им да избягат.

Сейчан изтича към откритото пространство на подземната търговска зона. Като се преструваше, че накуцва, си придаде измъчен вид — една от проститутките в мола, озовала се насред престрелката.

Започна да обикаля магазините, като си скубеше косата и викаше за помощ на китайски. Хвърляше се от врата на врата, удряше с юмруци да я пуснат, да я спасят.

Разбираше, че на такива места между собствениците на магазините и проститутките съществуват негласни връзки, обусловени от взаимноизгоден бизнес. Магазините привличаха перспективни клиенти, а проститутките примамваха потенциални купувачи.

„Великият кръговрат на живота“.

Тя разчиташе тъкмо на тези връзки, изискващи от двете страни взаимно да се защитават. Когато стигна до зеления пазар, се свлече на колене до стоманената решетка, олюляваше се и стенеше и се стараеше да изглежда изгубена и уплашена.

Както се надяваше, умолителният й плач накрая изкара някого от скривалището му. Един жилест белокос мъж с мръсна престилка плахо се приближи до вратата и започна да маха с ръце, за да я отпъди.

Тя обаче се вкопчи в решетката и увисна на нея като отчаяна оперна героиня, умоляваше го да я пусне вътре.

Веднага щом мъжът почна да вдига стоманената решетка, Сейчан скришом даде знак на Грей и Ковалски. Вратата на стълбището зад нея изскърца и отекна приближаващ се тропот на обувки.

Собственикът на магазина се облещи, опита се да затръшне решетката, но преди да успее, Сейчан се вмъкна отдолу и го изтика навътре с една ръка, докато с другата продължи да я вдига.

Грей стигна пръв и се плъзна на колене под стоманената врата. Ковалски се претърколи странично и се блъсна в сергия с портокали.

Пиърс насочи автомата си към мъжа.

— Заключи я! — заповяда Сейчан, изпънала гръб и захвърлила маската си като змийска кожа.

Собственикът припряно се подчини.

— Кажи му, че не му желаем злото — рече Грей.

Тя преведе, но леденият й поглед и смръщените й вежди не му помогнаха много да се успокои. Сейчан бързо му зададе няколко въпроса, после се обърна към Пиърс.

— Изходът на склада е натам.

Придружени от собственика, тримата навлязоха навътре в пазара и продължиха покрай дълги щандове с кашони плодове и зеленчуци. От отсрещната страна бяха подредени контейнери с жива риба, костенурки, жаби и стриди. В дъното видяха бетонна рампа, завършваща с голяма ролетна врата, използвана от камионите за доставки. От лявата й страна имаше по-малък сервизен вход.

Радостен да се избави от тях, собственикът отключи страничната врата и гневно ги изпроводи навън.

Грей тръгна пръв с автомата. Сейчан го последва по тясната уличка.

От всички посоки виеха сирени на приближаващи се към „Лишбоа“ полицейски коли и линейки, но многолюдните празнични тълпи около езерото Нам Ван и околните улици ги забавяха.

Всъщност повечето пияни веселбари тук навън явно изобщо не подозираха за водещата се в непосредствена близост териториална война. От навалицата край езерото изригваха фойерверки, експлодираха над водата и се отразяваха сред хилядите плаващи фенери със свещи. В по-непосредствена близост водните струи на огромния фонтан пред съседното казино „Уин“ танцуваха под мелодиите на Бийтълс.

— А сега? — надвика шумотевицата Ковалски.

— Трябва бързо да се махнем оттук — отвърна Грей и тръгна по уличката към човешкото гъмжило край езерото. — Но трудно ще хванем такси, а и едва ли ще се слеем с тълпата.

— Аз ще реша проблема — заяви Сейчан.

Загърна разкъсаната си блуза като саронг и напъха долния й край в дънките си.

— Вие чакайте тук и не излизайте на светло, докато се върна.

02:28 ч.

Грей остана в началото на уличката, без да изпуска от поглед тълпата. Ковалски се отдалечи по-навътре да пази някой да не ги изненада в гръб. Преди да се разделят, двамата си бяха разменили оръжията. Дългият шлифер на здравеняка му позволяваше да скрие автомата. Грей държеше пистолета до бедрото си, обърнат така, че да го крие в сянка.

Сирените се приближаваха все повече.