Окото господне

Продължиха около половин километър, като гледаха да се движат успоредно на плажа, но на разстояние от моста. Улиците още гъмжаха от народ, макар и не чак толкова много, колкото по-рано. И все пак двамата американци биеха на очи в морето от азиатски лица. Преследвачите им лесно щяха да ги открият.

Затова и не смееха да спрат.

— Какъв е планът? — осведоми се Ковалски.

До този момент Грей караше на чист адреналин, но здравенякът имаше право. Трябваше да мислят стратегически.

Организаторите на това нападение вярно бяха предположили, че американците може да се насочат към другото фериботно пристанище. И тъй като най-краткият път до Тайпа минаваше по моста, съвсем лесно бяха устроили засада на това задръстено с трафик място и бяха изчакали плячката им сама да падне в капана.

— Със сигурност ще наблюдават фериботното пристанище — започна да разсъждава на глас Пиърс. — Следователно се налага да измислим друг начин да стигнем до Хонконг.

— Ами Сейчан? Нали няма просто да я зарежем?

— Нямаме друг избор. Ако са я отвлекли триадите, не разполагаме с огнева мощ да тръгнем след нея, даже да знаехме къде я водят. А и не можем да се придвижваме из Макао незабелязано.

— Значи ще бягаме, така ли?

„Засега“.

Отново бяха излезли на крайбрежната улица и Грей кимна към яхтеното пристанище на няколко преки от тях.

— Трябва ни превоз.

Отново се смесиха с потока все още обикалящи край плажа празнуващи и влязоха в пристанището, в чиито води плаваха пъстри фенери със свещи. Тръгнаха по доковете и накрая стигнаха до модерна тъмносиня моторница. Мъж и жена на средна възраст, британци, ако се съдеше по акцента им, тъкмо се готвеха да потеглят.

Грей се приближи до трапа.

— Извинете!

Съпрузите, които явно спореха за нещо, се обърнаха към него.

Пиърс се усмихна стеснително и прокара пръсти през косата си, сякаш се срамуваше да произнесе думите.

— Ако се прибирате в Хонконг, дали бихте помогнали на двама души, които са изгубили и ризите от гърба си при игра на пай гоу? Останахме без пукната пара и не можем да си платим билетите за ферибота до Дзюлун.

Недоверчиво намръщен, мъжът се изправи. Личеше си, че е леко пиян.

— Вие сте янки — изненадано заяви той, все едно виждаше лилипути. — При други обстоятелства щях да се съглася, драги, обаче виждате ли…

Грей им показа пистолета си, а Ковалски разтвори шлифера си, под който криеше автомата.

— А сега? — попита Пиърс.

Британецът клюмна, като че ли целият въздух изведнъж бе напуснал дробовете му.

— Жена ми цял живот ще ми го натяква.

Тя скръсти ръце.

— Казвах ти да си тръгнем по-рано!

Мъжът сви рамене.

След като ги завързаха и ги оставиха със запушена уста в съседната пустееща яхта, Грей изведе моторницата от тъмните води на пристанището и се насочи към Хонконг.

Когато светлините на Макао помръкнаха зад тях, той се отдръпна от руля.

— Ти го поеми.

Бившият моряк Ковалски с радост зае мястото му и потри ръце.

— Я да видим сега какво може тая красавица.

При други обстоятелства тези думи щяха да разтревожат Пиърс, ала сега си имаше по-важни грижи. Извади сателитния телефон от джоба на якето си и видя, че гласовата му поща е пълна със съобщения от командването на Сигма. Спомни си, че преди срещата в „Лишбоа“ бе изключил звука, а оттогава не беше имал възможност да го включи.

Вместо да прослуша съобщенията, Грей просто позвъни във вашингтонската централа на отряда. Телефонът разполагаше с най-новия криптиращ софтуер на АИОП, разработен да обезкуражи всякакво нежелано подслушване.

Кат Брайънт отговори веднага.

— Крайно време беше да се обадиш.

— Имах малко работа.

Гласът му й показа, че нещо не е наред.

— Какво става?

Той накратко резюмира последните събития.

Кат му зададе няколко уточняващи въпроса и бързо прецени сериозността на ситуацията.

— Не мога да ти пратя помощ, Грей. Поне навреме, за да ви е от полза — не и след като тя е в ръцете им.

— Ясно. Не се обаждам за това. Исках само да докладвам.

„В случай че нещата се влошат още повече“.

— Положението тук също е кризисно — осведоми го Кат. — Затова се опитвах да се свържа с теб. Директор Кроу иска да заминеш с хората си за Монголия.

„За Монголия ли?!“

Тя му обясни за излезлия от строя спътник и за последния образ с изпепеленото Източно крайбрежие.

— Не мога да замина — заяви Пиърс. — Поне засега.

— Разбира се. Обстоятелствата са се променили. — Последните й думи излъчваха тревога. — Но какво ще правиш там, Грей? Не разполагате с никакви ресурси. А организираната престъпност в Макао е известна със своята безпощадност и финансова обезпеченост.

— Имам план.

— Да го чуя!

Той отправи поглед към далечното сияние на хоризонта.

— Ще се боря срещу огъня с огън.

5.

17 ноември, 18:04 ч. източно стандартно време

Вашингтон

Джейда затаи дъх.

„Какво правя тук?“

Имаше чувството, че е паднала през огледалото на Алиса.

Стоящият до нея в асансьора Пейнтър Кроу притисна ръка към дигиталния четец. Синята линия сканира дланта му и кабината полетя надолу към земните недра.