Окованият нарцис

Погледнах го през стаята с Ашър, все още коленичил пред мен. Винаги съм мислила за Жан-Клод като слабото колело между трима ни - Ричард, той и аз. Сега стоях там, страхуваща се да помръдна, страхуваща се да не помръдна, искаща да направя неща, които не съм аз, не са мои, не са дори на Жан-Клод. Знаех, че ликантропите говорят за животинската си половина, като нещо отделно от тях - техният звяр, но никога не съм разбирала, че някой от вампирските сили са по същият начин. Желание, глад, толкова силно и завладяващо, че е като отделен човек в капан в главата ти, тялото ти, кръвта ти. Ашър направи малко движение и се обърнах към него. Протегнах ръка да погаля косата му, преди да се обърна напълно с лице към него, сякаш тялото ми се движи без очите или мозъка ми. Косата му бе гъста, повече като моята, не бебешко-меките къдрици на Жан-Клод или Джейсън или копринената мекота на Натаниел. Зарових длани в косите на Ашър, сякаш запомням усещането за тях. Някъде между моята и тази на Ричард, някъде по средата, но не топла, каквата бе косата на Ричард при докосване. Ашър не се бе хранил днес и той нямаше топлина, която да излъчва. Кожата му беше студена под пръстите ми, докато докосвах бузата му.

Проговорих без да се обръщам към Жан-Клод.

-Как можеш да го преживяваш? Как можеш да се бориш с нуждата цялото това време? -Ти си нова, ma petite. Твоят контрол никога няма да бъде толкова слаб, колкото е сега. Аз съм имал векове да упражнявам контрола си.

Накарах се да спра да галя Ашър. Но той взе дланта ми докато я издърпвах и положи нежни целувки на кокалчетата ми. Дори това малко докосване ме накара да потръпна. Гласът ми излезе слаб.

-Значи, можеш без да храниш нуждата.

-Не, ma petite.

Обърнах се и го погледнах, но Ашър разтриваше с палци малки кръгчета на дланта ми. Спомням си това малко докосване, като толкова скъпоценно, навик който има без значение на кого от двамата държи ръката.

-Каза, че не си се хранил така.

-Не съм го правил по време на секс, без да докосвам някого по такъв начин, както ти си направила с Натаниел. Но трябва да храня желанието, точно както трябва да пия кръв. -Какво ще се случи, ако не го направиш?

-Спомняш ли си какво се случи със Сабин, когато спря да приема човешка кръв? Кимнах. Палеца на Ашър продължаваше да прави кръгове върху дланта ми и това накара неща ниско в тялото ми да се свият.

-Сабин започна да гние, докато все още бе жив. - Вгледах се в перфектното лице на Жан-Клод. - Това ли е, което ще се случи с теб?

Той седна назад в леглото, в черната си роба. Джейсън се премести срещу таблата на леглото, гледайки шоуто, а Натаниел все още лежеше по корем, където го бях оставила, гледащ ни със светлите си очи.

-Имаше вампир от линията на Бела Морт, който отказа похотта. Той също така пиеше само от животни и вярвам, че щеше да изгние както Сабин, но той нямаше времето. Започна да остарява с дни.Когато се превърна в нещо съсухрено, Бела Морт го уби.

-Но ти не си остарял, какво си правил? - Не беше обвинение. Просто исках да знам, защото можех да усетя Ашър на края на ръката си като нещо голямо и ... нещо, без което не можех да живея. Исках Натаниел, исках Джейсън, исках Мика, но не така. Мисля, че бяха чувствата на Жан-Клод, които превръщаха това в нещо толкова по-голямо.

-Възможно е да се храниш от дистанция, без докосване - каза Ашър.

-Това е причината стриптийз клуба да е първият ти бизнес. Хранил си се от тяхната похот.

-Да, ma petite.

-Научи ме да се храня от разстояние. - Дори докато го казвах, Ашър дръпна дланта ми към бузата си и се потърка в нея като котка. Трябваше да затворя очи за секунда, но не му казах да спре.

-Да се храниш от растояние е слаб заместител на истинското хранене.

Отворих очи и го погледнах през стаята и сега можех да го усетя. Можех да усетя нуждата му - за кръв, секс, любов и докосването на плътта ни срещу кожата му. Той обви ръце около тялото си, сякаш му е студено или не се доверява на себе си да не напусне леглото и да дойде при нас.

-Научи ме въпреки това. - казах.

-Не мога, не толкова скоро. След няколко нощи ще те инструктирам, но твоят контрол не е... достатъчно пълен все още.

Започнах да казвам: ”Опитай ме”, но Ашър пое един от пръстите ми в устата си в едно дълго и мокро движение и внезапно не можех да мисля.

-Ела в леглото, ma petite. - каза Жан Клод. - Ако се нахраниш тук, има шанс да бъдеш достатъчно заситена, че да не притиснеш нашият толкова инатлив Ричард.

Мисълта беше достатъчна, за да отслаби желанието за момент два. Издърпах ръката си от Ашър и той не протестира. Явният ужас от това, каква ще бъда около Ричард, с това в мен, ми помогна да мисля. Да съм около него обикновено ме кара да мисля за секс, но сега...

-Боже Господи, ще бъда късметлийка, ако просто не се съблека и не го направя с него в лупанара - гледах Жан-Клод - Какво ще правя?