Окованият нарцис

Ашър спря при леглото и ме положи на него, заставайки над голото тяло на Натаниел, за да го направи. Излегнах се по гръб и почувствах движение във всички посоки. Жан-Клод припълзя до мен и Джейсън се премести между него и рамката на леглото. Натаниел се преобърна, докато не лежахме един до друг с него на една страна. Очите му не ми казваха нищо, освен че не ми казал не, но все пак попитах:

- Искаш ли Ашър да се храни от теб?

- О, да - каза Натаниел и имаше нещо в гласа му, което рядко чувах - сигурност. В този момент той знаеше какво иска. Нямаше съмнение в него и в силата на желанието да го направи... по-силен.

Ашър се плъзна по гърба на Натаниел, така че телата им се сляха заедно. Обърнах се на време, за да видя Жан-Клод да имитира същото движение с Джейсън. Джейсън се протегна, докосвайки ръката ми и това бе като врата, бутната да се отвори. Мислех си, че съм изпитвала удоволствие преди, но е било като глухо ехо. То се стовари отгоре ми като нещо голямо и горящо, само че този огън не гореше, нахрани ме с енергия, сякаш аз бях не дървото от което гори, а бях пламъка. Аз бях нещото, което го хранеше и растеше, и поглъщаше в устата си. И тялото му изведнъж бе притиснато до моето, ръцете му ме придърпваха към него и Натаниел се плъзна зад гърба ми. Бях притисната между тях и не ме бе грижа.

Кракът ми се плъзна над бедрото на Джейсън, кракът ми докосна Жан-Клод от другата му страна. Джейсън изведнъж бе притиснат между краката ми, само коприната на шортите му между нас. Би трябвало да е достатъчно да ме спре, но не бе. Имах нужда от него. Натаниел повдигна косата ми, нежно по тила ми и звук излезе от гърлото ми.

Двамата се стовариха върху мен, ръце, устни, тела, сякаш бяха огън за дървото ми, но това дърво ги привличаше, изпиваше ги, почти. Джейсън се притисна срещу мен и шортите едва бяха достатъчни, коприната бе достатъчно тънка, че влезе в мен. Най-лекото докосване, но бе достатъчно, за да ме накара да се отдръпна от него.

Той отстъпи достатъчно да прошепне:

- Съжалявам.

Гласът ми бе толкова бездиханен като неговия, когато казах:

- Не съм на противозачатъчни.

Всички замръзнаха. Жан-Клод се изравни с рамото на Джейсън.

- Какво каза, ma petite?

- Спрях да взимам хапчетата преди шест месеца. На тях към от едва-две седмици. Няма гаранция за още две до четири седмици.

- Прави любов с Нимир-Радж.

- Той е оправен.

Ашър попита:

- Какво е направила?

Жан-Клод погледна през леглото към него:

- Гладът и се събуди, когато се срещна с новия Нимир-Радж. Все още не си го срещнал.

- Ти си. - каза Ашър.

- Oui..

Джейсън ме гледаше и трябваше да поставя ръка над очите му, да ги затворя. И срамът помогна, но ardeur изчезна моментално, като вълна връщаща се от бреговете, можех да почувства как отново се засилва. Жан-Клод бе прав, всеки път щом кажа не, следващият път ще е по-трудно да го отрека.

Жан-Клод се плъзна от леглото и чух да се отваря шкаф. Върна се в полезрението ми с обвити във фолио пакети и без да продумва ги даде на Джейсън и Натаниел.

Това бе. Изпълзях от между тях, за да се ударя в дъската.

- Не, не, не, ти каза без проникване.

- Казах, че не е нужно проникване, за да се храниш.

- Не, ох, толкова не.

Дръпнах робата около краката си и покрих всичко, което можех, бе горе-долу всичко от мен.

- Не планираме да проникнат в теб, ma petite. Но и аз едновременно съм хранил наслада и бивах хранен от нея от Бела Морт. Идват моменти в храненето, когато губиш самоконтрол и не можеш винаги да мислиш трезво. Не искам съжаления, ако се отнесем.

- Няма да правя секс с Натаниел или Джейсън. Знай това и ти не би бил в списъка.

-Бих предпочел да си ми ядосана и да не си в леглото ми, отколкото случайно бременна от някой от тях.

- Мисля, че мога да се въздържа да не ги чукам.

Прозвучах гневно, но не бе гняв, което чувствах, а семето на съмнението. Това колебание направи гнева по-лош. Винаги съм се крила зад гнева, когато можех.

- И преди тази сутрин, ти би се съгласила дори по-силно, че няма да чукаш непознат мъж, който току-що си срещнала.

Поруменяването бе толкова топло, че почти болеше.

- Нямах намерение - това прозвуча слабо дори за мен. - Не можех...

- Не можеше да се контролираш, ma petite, знам. Но ако отново изгубиш контрол, не би ли искала да си предпазена?

Поклатих глава.

- Ако не мога да се контролирам по-добре от това, няма да го правим.

- И ако не се храниш от страстта в тази стая, как ще отидеш в лупанара тази вечер? Как ще видиш любовника си леопард тази вече, когато той те придружи до лупанара, без да изгубиш скъпоценния си контрол!? Как ще седиш толкова близо до нашия Ричард, без да му се предложиш? ma petite, ти прави секс с непознат.

- Той е нейният Нимир-Радж - каза Натаниел. - Те трябва да са двойка.

- Приятна мисъл - каза Жан-Клод, - но съм бил там, където ma petite е точно сега. Чувствал съм глада векове наред и ти казвам, че няма да можеш да отидеш между ликантропи тази вечер, освен ако не си задоволена. Питам те отново, можеш ли да отложиш срещата с няколко нощи?

- Може и да мога да я отложа за нощ. - казах.

Поклати глава.