Окованият нарцис

- Не, ma petite, една нощ не е достатъчно. Ти си привлечена към Ричард и сега към Нимир-Радж. Не мисля, че ще може да мислиш трезво около тях, без да си се нахранила. Залогът е животът на твоя леопард. Можеш ли да си позволиш да си толкова разсеяна? Можеш ли да понесеш мисълта, че си извън контрол на публично място, около потенциални врагове?

- Мамка ти. - казах.

Той кимна:

- Да, може би, но казах ли нещо, което не е вярно?

- Не - поклатих глава. - Мразя го, но не.

-Тогава ни позволи поне да вземем мерки, ma petite. Бе чист късмет, че Нимир-Радж бе безопасен. Животите ни са достатъчно оплетени и без това.

Знаех какво значи „това”. Случайна бременност. Мисълта за това смрази кръвта ми повече от всичко друго. Ударих с ръце лицето си.

- Не мога да направя това.

- Тогава трябва да се обадиш на Ричард и да му кажеш, че не можеш да отидеш тази вечер. Не може да отидеш както си сега, ma petite. Нуждата ще става по-лоша, колкото по-дълго я отричаш.

Повдигнах лицето си и го погледнах:

- Колко по-зле?

Свали погледа си.

- Достатъчно зле.

Пропълзях през леглото към него, карайки го да ме погледна:

- Колко зле?

Опита се да не срещне погледа ми. Защитите му си бяха на място, така че не можех да кажа какво чувства.

- Ще бъдеш привлечена към всички мъже. Ти ще... Не мога да гарантирам какво ще направиш, ma petite, или с кого ще го правиш.

Бях се взряла в него.

- Не. Не, никога не бих...

Докосна устата ми с пръстите си.

- Мa petite, ако не си открила спомените ми за първите ми дни с това в тялото ми, то това е благословия. Бях доста палав преди да стана вампир. Но това, което направих, когато желанието за първи път се появи в тялото ми.. Желанието не ме удари изведнъж, защото първо желаех кръв, тогава, когато това се уталожи, желанието се появи в мен -Взе ръцете ми в своите, притискайки ги към студената плът на гърдите си. - Направих неща, ma petite, неща, които дори за един затвърдял либерал биха били унизителни. Поглед, поглеждане и бе достатъчно да ме привлече към тях.

- Бела Морт не се ли опита да те предпази?

- Не срещнах Бела, докато не бях мъртъв от близо пет години.

Вгледах се в него.

- Мислех си, че Бела е твоят, каквото и да е, че тя те е направила вампир.

- Лисет бе моя създател. Тя бе от линията на Бела, но не вампир господар, не в какъвто и смисъл на думата. Във Франция е обичайно, че всяка целувка на вампирите имаше поне един вампир принадлежащ на някоя от кръвните линии на Съвета. Лисет бе единствена по рода си в гнездо с потомци, повечето от които по-малко приятни вампири. Джулиан бе нейния Господар на града, и той бе първия ми истински господар. Той водеше хора за мен, но не хора, който бих избрал. Той водеше... - Жан-Клод поклати глава. - Забавляваше се на мой гръб, защото знаеше, че бих приел каквото ми предложеше, защото нямах избор. Мислех, че нямам място за смущение, но той ме научи, че има неща, които не исках да правя, но все пак ги правех.

Мисля, че ако не се бе защитил толкова силно, щях да видя какво си спомня, но той не искаше да видя.

- Нека ти спестя тази деградация, Мa petite. Ти не си каквото бях аз. Никога не би се отдала доброволно. Боя се какво би сторила или помислила за себе си, ако направиш тези неща. Не мисля, че чувствата, които имаш за себе си, ще оцелеят след това.

- Плашиш ме. - казах.

- Добре, трябва да си изплашена. Ашър ме срещна преди да усъвършенствам ardeur.

Той може да ти каже какъв бях тогава.

Просто погледнах към Ашър.

- Виждал съм ardeur-а да се надига и при други преди Жан-Клод и съм го виждал след това, но никога някой толкова откачил като него. - каза Ашър.

- Така че си му помогнал да контролира ardeur-а.

- Не. Лисет бе пратена при Бела, разказвайки и за красотата на Жан-Клод. Аз бях пратен, как да го кажа, да го проверя за Бела. Посъветвах Бела да не води Жан-Клод и господаря му в двора.

- Защо? - попитах.

- Завиждах за красотата му и мъжествеността му. След десет години, тя бе отегчена от мен или от това се боях. И не желаех конкуренция.

- Научих се да контролирам ardeur, без нуждата от някой друг, който го е изпитвал. За пет години се храних от плът, както от кръв. Една тогава се научих да се храня от разстояние.

- Пет години! - казах.

- Бела ме научи на истински контрол на ardeur и не бях неин, докато не бях мъртъв от пет години. Но аз ще бъде до теб от самото начало. Няма да бъде както при мен - Жан-Клод ме прегърна и това ме изплаши дори повече. - Никога не бих оженил белезите за теб, ако знаех, че ще наследиш моя инкубус. Ако знаех, нямаше да ти причиня това. Отдръпнах се от него и го открих плачещ, и страхът бе като студен метал върху езика ми. Бях толкова изплашена, че тялото ми затихна, не се надигна, но сякаш всеки удар на тялото ми, всяко дихание, просто бяха спрели и всичко, което ме изпълваше, бе страх.

- Какво си ми причинил?

- Първо си помислих, че не си вампир и няма да бъде истински глад. Но гледайки те днес, разбрах, че е както бе при мен. Трябва да се храниш. Не трябва да отричаш себе си. Да го сториш, би значило лудост, или по-лошо.

- Не. - казах.