Окованият нарцис

-Казвам отново, ma petite, ако се нахраниш сега от такова богато ястие, можеш да си прекалено пълна за да се храниш отново толкова скоро. Това е всичко, което мога да ти предложа за тази вечер. Ти можеш просто да отложиш срещата с няколко дни. Поклатих глава.

-Ще убият Грегорий. Трябва да го измъкна тази вечер.

-Тогава ела и се нахрани.

-Дефинирай хранене?

-Изпий тяхната страст.

Погледнах към Джейсън и Натаниел и те дори не се опитваха да са неутрални. Погледите на лицата им доведоха топлината на лицето ми. Поклатих глава.

-Не е нужно да правите секс, за да се нахраниш както вече си открила.

-Ауууу - каза Джейсън, но погледа в очите му не съвпадаше с леката закачливост на гласа му. Те отговаряха на нуждата ми, по начина, по който аз отговарям от толкова дълго на тази на Жан-Клод, теглена като пеперуда към пламък. Ти просто не можеш да си помогнеш да го докоснеш, дори когато знаеш, че ще те опари.

Ашър се изправи.

-Ще ви оставя сами. Но с разрешение, ще се нахраня от Натаниел като моя pomme de sang за днес.

-Не - казах.

Очите му се разшириха съвсем леко, лицето му стана неутрално, очите празни и студени като пролетно небе. Усетих да се отдръпва от мен.

-Както желаеш - обърна се към вратата.

Грабнах ръката му и плъзнах пръстите си между неговите.

-Ела в леглото Ашър.

Смятах че лицето му е толкова празно и внимателно, колкото може да бъде. Грешах. Гласът му не съдържаше нищо, когато попита.

-Какво имаш предвид?

-Не мога да ви дам това, което сте имали. Не мога да ви дам... - Спрях и опитах отново. - Но мога да ви оставя да се нахраните заедно.

-Как?

-Ако Натаниел каже, че е съгласен, можеш да вземеш кръв от него и Жан-Клод ще вземе кръв от Джейсън. Вие можете да се храните заедно.

-Знаеш ли колко интимно нещо е да се храним заедно от нашите ротте бе запб? Ротте бе запб не е за случайно хранене, интимно е, може да бъде споделено само с интимна компания.

Обвих с пръсти дланта му.

-Знам - направих стъпка към леглото, дърпайки го със себе си. - Нека се нахраним от страстта си, Ашър, както в старите дни.

Ашър погледна покрай мен към Жан-Клод.

-Последният път, в който двама се хранеха от страстта ми, бяха Бела и Ти.

-Спомням си - каза Жан-Клод меко.

Той протегна ръка към Ашър през стаята и си спомних за времето преди всичките тези векове, когато пак се бе протегнал към него.

-Нека бъде както преди, но по-добро този път. Анита те обича такъв какъвто си сега, не някакъв идеал като пеперуда забодена на карфица, която да бъде изхвърлена щом крилата й паднат. Ела при нас, Ашър, ела при двама ни.

Ашър се усмихна, тогава направи стъпка за да бъде до мен. Предложи ми ръката си в много стар жест. Исках да поема ръката му, да имам извинение да потърквам тялото си в неговото, докато ходим и затова попитах:

-Как ти се струва да използваме робата ти, както и ръката ти?

Той се поклони ниско и перфектно, толкова ниско, че косата му почти докосна пода. -Това че трябва да ми кажеш да ти предложа робата си доказва, че не съм джентълмен.

- Той свали робата както стоеше и я задържа за мен като палто. Ашър е над 1 и осемдесет, така че ръкавите висяха от ръцете ми и подгъва се увиваше около краката ми. Издърпах ръкавите нагоре и вързах колана, но единственото нещо, което можех да направя с полата бе да я преметна през ръка по начина, по който правиш с много дълга рокля. Но покриваше почти всеки инч от мен и се почувствах по-добре заради това. Сладкият мирис на одеколона на Ашър се бе присламчил за робата и този мек, мъжки мирис ме накара да се обърна обратно към него. Виждайки Ашър без риза не ме накара да се чувствам по-добре. Имах импулса да погаля голата му кожа, да оближа белезите. Не си спомням някога да съм била толкова орално фиксирана преди, и се чудех кой мисли - звяра или вампира. Но да задавам въпроси би признало желанието, а не исках да знам толкова силно.

Поставих ръка в тази на Ашър, отчасти защототой бе протегнал ръка към мен и отчасти защото дори малкото докосване беше задоволяващо. Исках да го докосна, исках да се увия около него и да отговоря на въпроса, чиито отговор Жан-Клод искаше толкова отчаяно. Беше ли цялата тази красота и горещина увредена? Ашър неспособен ли е да функционира като мъж сега? Затворих очи, докато ме водеше напред, защото картините бяха прекалено силни. През Жан-Клод знам точно как Ашър изглежда гол, преди белезите. Имах спомена за тялото му окъпано от светлината от камината, докато лежи изправен на килима в стая, в страна, която никога не съм виждала. Познавах играта на лунната светлина по гърба му, докато го докосвам.

Спънах се в подгъва на робата и той трябваше да ме хване, за да не падна. Внезапно бях притисната към гърдите му с чувството за ръцете му, солидни срещу гърба ми. Лицето ми бе вдигнато нагоре, сякаш чаках целувка и този момент бе един от тези, в които ставате наясно един с друг, болезнено и внезапно наясно с възможностите на следващите няколко секунди. Той ме вдигна на ръце, носеше ме лесно, гладко напред. Бих му казала да ме пусне, но сърцето ми бе в гърлото и не можех да говоря.

17