Окованият нарцис

Той стъпи върху купчината тела при вратата и дори това движение бе грациозно, тялото му балансираше напред с крака, който бяха нещо средно между човешки и леопардови. Наистина ли щях да бъда леопард, когато луната се изпълни този месец? Дали тази тъмна, грациозна фигура, тази мускулеста сянка, бе това, което имам вътре в себе си?

Оставих въпроса настрани, имахме други настоящи проблеми, като ранените. Концентрирах се върху спешното и се опитах да оставя всичко останало. Това бе една от специалностите ми. Поставих пръсти до врата на Клаудия, опитвайки се да усетя пулса й. Тя сви раменете си, движейки се достатъчно, че да не мога да го усетя.

-Добре съм - каза тя, с груб глас. - Добре съм.

Бе ясно, че не е истина, дори не спорих. Докато не проверя къщата лично, нямаше да повярвам, че е чиста, но чантата ми за първа помощ с индустриални размери бе в кухненския килер, а знаех, че в тази част е често.

-Чери излез под масата от тази страна и вземи чантата за първа помощ.

Изправих се и се придвижих около шкафа, така че да мога да видя едновременно дневната и плъзгащата се стъклена врата, да не говорим прозореца над ъгъла за закуска.

Чери погледна веднъж Зейн, после изпълзя покрай краката на стола. Остана ниско, докато достигне килера. Трябваше да накара Калеб да се мръдне, побутвайки го, нежно с крака си. Той най-накрая отпусна стегнатата си ембрионална форма и изпълзя по пода по-далеч, така че Чери да взема чантата.

Чери отиде първо при Игор. Тя бе леопард, слухът й бе толкова добро колкото този на Натаниел, но премина през всичките стъпки, след което се обърна към Клаудия. Клаудия се опита да я отблъсне с лявата си ръка, все още държейки пистолета.

-Клаудия, позволи на Чери да ти помогне. - казах.

-Мамка му.

Чери прие това за да и започна да преглежда рамото. Клаудия не се бори повече с нея и бях доволна. Шокът може да те накара да направиш или кажеш смешни неща. Не исках борба с ръце с плъхолак, ранен или не. Разбира се, Мика бе тук и той можеше да се бори с Клаудия и победи, поне докато е ранена.

Все още наблюдавах периферно отворените пространства, но докато времето преминаваше тихо, имаше само вятър в дърветата, звуците на лятото минаващи през отворената врата в дневната и счупеното стъкло на задната врата. Започна да се успокоявам, инч по инч. Тази напрегнатост в раменете ми, която винаги получавах по време на битка и никога наистина не забелязвах, докато адреналина не се успокоеше, ми даде да разбера, че сме добре, засега.

Тогава чух нещо над лятната тишина - сирени. Полицейски сирени свистяха, приближавайки се. Нямах съседи наблизо. Чуваш изстрели в Джеферсон Контри доста често, така че кой по дяволите съобщи за престрелка?

Мика обърна това странно закръглено лице към мен.

-Дали идват тук?

Свих рамене.

-Не знам със сигурност, но много вероятно.

И двамата погледнахме надолу към телата на пода, после един към друг.

-Нямаме време да скрием телата. - каза той.

-Не, нямаме. - казах.

Погледнах към всички. Мърл все още гледаше пред прозореца на кухнята, зел оръжие в големите си ръце. Зейн бе излязъл от под масата и играеше на сестра за Чери, подавайки и нещата, който поискаше. Тя превързваше ръката на Клаудия.

Чери ме погледна.

-Може частично да се излекува ако се промени, но все още има нужда от медицинска грижа.

-Полицията имат навик за стрелят по шейпшифтъри в животинска форма - казах.

-Ще остана - каза Клаудия, после стисна за малко зъби. - Колкото повече ранени имаме на наша страна, повече на полицията ще й се хареса.

Имаше смисъл. Погледнах Мика. Сирените бяха много близко сега, почти отпред на къщата.

-По-добре върви, Мика.

-Защо?

-Полицията ще влети тук, види множеството тела и многото кръв. Всичко в животинска форма получава добър шанс да бъде застреляно.

-Това не е проблем. - каза той.

Козината започна да намалява като вода отдръпваща се от брега. Докато човешката кожа се показваше, костите му се наместиха върху нея, като нещо твърдо хвърлено във восък, покриваш, разтапящ се. Никога не съм виждала някой да се променя толкова небрежно, толкова леко. Бе все едно да смени чифт дрехи, с изключение на чистата течност, която тече под тялото му като разпилян алкохол, звукът на наместващи се кости, подреждащи се, дори звукът на плът бълбукаща над него. Само очите му останаха същите, непроменени, като две бижута фиксирани в центъра на вселената. Тогава той изведнъж бе отново човек, с тяло покрито в тънка течна на вид течност. Никога преди не съм виждала толкова течност да излиза от една промяна. Седях в локва преди да го осъзная.

Той се хлъзна, опитвайки се да се хване за шкафа, но бях на пътя му и го сграбчих около кръста, за да го предпазя да не падне на пода.

-Рязката промяна идва с цена.

-Никога не съм виждала някой да се променя толкова бързо. - каза Чери.

-Не изпада и в коматичен сън - каза Мърл. - Дай му няколко минути и ще бъде наред, малко объркан, но добре.

Имаше възхищение в гласа на големия човек и нещо друго - почти ревност.

Сирените спрях пред къщата, после тишина.