Оптимистична Теория на Българския Секс

За съжаление пазарните отношения много повлияха на секса, превърнаха

го в разменна монета и днес жените тип “Баба Илийца” са на изчезване.

Възможно е от този тип да е останала само “една българка”.

Многострадална Геновева

Отворете което и да е женско списание и ще доловите в текстовете му

стаената обида на българската жена, острата неудовлетвореност от

факта, че живее в свят, чиито правила се диктуват от мъжете.

Авторките (а вероятно и читателките) на такива списания се чувстват

жестоко прецакани от факта, че по цял ден бачкат, а когато се приберат

вкъщи от тях се очаква да сготвят, да изчистят, да нахранят децата, да

изперат дрехите на вмирисания си оплешивяващ съпруг, да му нарежат

салата, да му сипят ракия и дори да му направят свирка в полувремето на

Шампионската лига.

На всичкото отгоре същият този вмирисан оплешивяващ съпруг въобще

не се въодушевява от увисналите цици, дебелия задник и вялите свирки

на жена си, обаче като види някоя манекенка, лигите му потичат. Е не е

ли адски обидно това? Как да не напишеш сърцераздителни писма до

всички женски списания!

“Многострадалната Геновева” вижда в секса единствено начин да бъде

“прекарана” за пореден път. Когато вмирисаният й оплешивяващ съпруг

захърка като заклан на дивана, тя пуска телевизора и мрачно гледа

“Сексът и градът”, а в слабините й вместо възбуда потрепва желание за

мъст, копнеж по времената, когато вибраторите ще пръскат истинска

сперма и мъжът просто ще изчезне като биологичен вид.

Понякога

сексуално-социалната

неудовлетвореност

на

“многострадалната Геновева” прераства в действие. Тя рязко къса

брачните окови, зарязва вмирисания си оплешивяващ съпруг, изпива

няколко питиета с вече разведената си приятелка и отчаяно се нанизва на

кура на първия срещнат мачо, което не след дълго я превръща в

“многострадална Гонорея”.

Как да напишем порноразказ

“Андрешко яростно шибаше

конете в блатото...”

Колкото и да се опитваме да гледаме позитивно на нещата, трябва да

признаем, че родната порнография е в криза.

Не знам как ни приеха в Европейския съюз с такова примитивно порно.

Речникът на българските еротични автори е толкова просташки, че ако

четеш разказите им на глас, ти се накъдря мъхът в ушите.

Диалогът се върти около 5-6 тъпи клишета от сорта: “О, колко ти е

голям!, “Вкарай ми го сега!”, или “Искам да те оближа цялата”.

Освен това изобилстват нечленоразделните междуметия “Ооо, да-а-а,

хррр, пррр, фссс” – звукова среда по-характерна за автомобилните

заводи в Толиати, отколкото за сумрачния будоар на някоя сексуална

тигрица.

Да не говорим за сюжетите – от “Тя му го налапа” до “Той експлодира

върху циците й” не се случва почти нищо освен стандартното

изброяване на приклякания, полягания и извъртания.

Как няма поне един Казанова, който да си сецне кръста! Или някоя

Клеопатра, която да получи внезапен пристъп на деменция и да започне

да нарича любовника си “вуйчо”...

Пълна липса на въображение! За отечеството – полза никаква, както

обичаше да казва великият Гогол.

Според мен големият проблем на българската порнография е, че е

прекъсната връзката с класиката.

Няма го възбуждащия ромон на народната песен, няма я ботевата страст,

няма го елинпелиновия социален хуманизъм, няма я вапцаровата вера.

А опитът учи, че ако искаш творбите ти да бъдат запомнени, просто

трябва да следваш добрите образци на българската литература.

В полза на всички кандидат-порнографи предлагам един кратък

наръчник за създаване на класически порнотекст.

Зарежете поезията!

Не ви съветвам да работите в стих, защото ще берете ядове с намирането

на подходящи рими. За рими на мъжкото достойнство вариантите са

“шнур”, “булгур”, “папур”, “Тимур” (и неговата

команда) и евентуално “Байконур”, което за съжаление води към

някакъв спейс-сюжет, а това няма да ви върши работа, въпреки че

порнографията като жанр стои най-близо до фантастиката.

Още по-зле е с женския орган. Тук възможните рими са – “минутка”,

“гугутка”, “грудка”, и “темерутка”.

Така че поезията отпада. Разбира се, ако повествованието го наложи,

тук –там може да се прокраднат цитати от класиците. Като например

Вапцаровото:

“Тя, бедната дама, започна да плаче,

започна във транс да крещи…”

Подходящите герои – полицай и учителка

Челният западноевропейски порнографски опит препоръчва главната

мъжка роля да се изпълнява от негър. Но в България негри няма от 1992

година, когато последният нигерийски випуск завърши НАТФИЗ.

С ромите ситуацията е още по-деликатна – или ще ви обвинят, че

плагиатствате от Кустурица, или ще тръгнат да ви съдят в Страсбург за

расова дискриминация. Затова най-добре е героят ви да е българин. От

Своге, да речем.