Оратория за козел и ангорска котка

— Козела е тук — прошепна Компира. — Чувствам го по миризмата.

— Няма го — поклати голямата си бяла глава Звяра. — Огледах цялата публика.

— И въпреки това е тук — настоя с детинско упорство Компира.

Разви не отговори. Спуснаха Сирака в гроба. Жена му, която до този момент не беше проляла сълза, се отпусна и припадна. Дъщеря му ревеше неутешимо… Имаше кой да се погрижи за тях.

— Хайде — каза Развигоров, — нашата работа тук свърши.

Компира кимна и тръгна до него.

Извървяха мълчаливо цялото протежение на парка. Сирака беше погребан близо до военните гробища. Току-що бяха погребали един добър, храбър и честен мъж, а не бяха много такива, да му ебеш майката, беснееше вътрешно Звяра.

И тогава иззвъня GSM-а на Компира.

Беше Козела.

— Не се обръщай, Компир! Аз съм след вас! Кажи на Разви, че искам да говоря с него… с вас. И без глупости, ако ви хрумне някоя каубойщина, ще ви пратя при Сирака.

Разви взе апарата.

— Какво искаш? — попита грубо той.

— Да говорим. Това ще бъде последният ни разговор, Звяр.

— Не мога да си представя какво имаме да си казваме? А ти?

— И аз — каза Козела. — Ще импровизираме.

— Къде предлагаш да се срещнем?

— Срещу главния вход има една кръчма от хънтър-дъглас — каза Козела и изключи.

Когато Развигоров и Компира влязоха в мръсната кръчма, Козела вече ги чакаше — с гръб към стената, вперил очи във вратата.

— Седнете и без глупости! Няма да ви отнема много време.

— Абе, Козел — обади се Компира, — с кой акъл си сред тези, които имат заповед да те убият? Никакво задържане, Козел. Не ти се полага вече.

Козела кимна разбиращо.

— Дължа го на Сирака — мрачно каза той и с малко думи, пестеливо, но затова пък горестно, им разказа как е станал причина за самоубийството му.

Млъкнаха.

— Няма ли да черпиш, Козел… Или поне повикай келнера.

Пиха някаква смрадлива ракия — заведението разполагаше само с бира, мастика и това менте. Избраха елексира на цар Киро.

— Бог да го прости Сирака — Компира отля на пода. — Голям мъж беше.

И другите двама отляха, но пиха мълчаливо.

— С какво нахалство ни домъкна тук, Козел? Знаеш, че си под обстрел.

Козела кимна.

— Нямам избор, момчета. Ако проблемът беше моята кожа, отдавна да съм ви ебал майката и на двамата. Лошото е, че на моите ръце увиснаха двамата ми сина, погнати от Интерпол, и дъщерята на Сирака.

— Габриела — като на себе си каза Разви. — Трябва да ни я предадеш.

— Илюзия — каза бившето ченге. — Единият ми син е влюбен до полуда в нея, тя — в другия, на който не му пука за никого. Сериозно ви казвам, в пълна безизходица съм.

— И въпреки това, трябва да ни я дадеш, Козел. Тя не бива да е в бърлогата ти, когато дойда за теб.

Козела се изсмя гръмко.

— Сега ли ще дойдеш, храбрецо? Разви не му обърна внимание, изля отровната ракия в гърлото си и подпря длани на масата.

— Постъпи веднъж като човек, Козел. Предай на Компира детето на Сирака, а ние с теб… Както е отредил Господ. Ще го направиш ли?

— Не мога — спокойно отговори Козела. — Трябва да заминем от страната с ваша помощ. Някой ден Габи ще разбере сама какви боклуци са синовете ми и ще се върне.

— Щом са боклуци, предай ги на Интерпол. Ще се третира като смекчаващо вината обстоятелство. Ще полежат някоя и друга година, но поне там ще отърват кожата. Тук не е сигурно.

— Те са мои синове — беше отговорът на Козела.

Разви се изправи.

— Забрави за нелегален канал. Няма да го получиш. Напротив, Гранични войски са подсилени с полицейски части. Дай ни дъщерята на Сирака и се оправяй сам като мъж. А ти си мъж, Козел, ей Богу. Така ще бъде най-честно… И не ни търси. Представяш ли си какво ще направи Проданов, ако ни види заедно?

Козела се усмихна.

— Сега ще разберем. В този момент влиза в кръчмата.

Проданов отиде на бар-плота, каза:

— Едно синьо „Виктори“, моля.

И като бръкна във вътрешния си джоб за портфейла, видя „Светата троица“ през опушените гирлянди. Плати, запали цигара и с ръце в джобовете отиде при тях.

— Как да си обясня тази дружеска среща? — саркастично попита той.

— Така — Козела вдигна автоматичния си „Зигзауер“, който досега беше държал върху коленете си и го сложи на масата.

— Ясно — кимна Проданов. — Какво искаш, Козел, ако е удобно да попитам?

— Помощ — спокойно каза Козела и прибра оръжието. — Трябва да ми помогнете да спася синовете на жена ти и дъщерята на Сирака.

— На Сирака ли? — Проданов не скри изумлението си.

— Да, Проди — обади се Компира. — Ще ти обясня после.

Проданов го изгледа свирепо.

— Детето плаче на гроба на баща си, ако не вярвате, идете и вижте.

— Ти иди — каза Козела. — Отдавна е при синовете на Поли.

Продан имаше ужасно безпомощен вид.

— Иване, ти ме поставяш в патова ситуация. Не си ли даваш сметка, че ако бяхме в Америка, щеше да бъдеш обявен за обществен враг номер едно, и въпреки че такова понятие няма, ти си за обстрел! Не забравяй, че ти въведе тази практика в МВР.

— Не ми говори с клишета, генерал Проданов. Искам да ти задам един единствен въпрос пред свидетели, но преди това седни, ако не искаш да направя омлет от ташаците ти.