Орки

Причудлив хибрид между таласъм и елф, Майката на драконите имаше известни прилики с прислужника. Но бе с по-плътно телосложение и висока дори за представите на своята раса. Следвайки установената традиция, тя носеше червеникавокафяви дрехи — в есенните цветове на своята страна. Златните гривни на ръцете и шията й бяха знаци за високия й сан.

Тя поздрави Дженеста с едва забележимо кимване.

Както винаги, когато се обръщаше към по-нискостоящи от нея, кралицата я заговори без приветствия.

— Глозелан, ще ти призная, че съм крайно недоволна от усилията ти.

— Госпожо? — отвърна Глозелан с отчетливо безразличие. Дженеста се ядоса още повече.

— Говоря ти за Върколаците — поясни тя с нарастващ гняв.

— Моите укротители изпълниха нарежданията ви до последната точка, милейди — докладва Глозелан с мрачно и леко заплашително изражение.

— Но не ги открихте — отбеляза Дженеста.

— Ако позволите, милейди, не само че ги открихме, но и ги нападнахме край бойното поле при Тъкашка ливада.

— И им позволихте да избягат! Нападнали ги! Това, че сте ги видели, не значи, че сте свършили работа!

— Така е, Ваше Величество. Но все пак ги притиснахме и те едва успяха да се измъкнат.

— Не виждам разликата.

— Госпожо, ще ви напомня, че драконите са непостоянни същества и са често непредсказуеми.

— Лошият занаятчия обикновено вини инструментите си.

— Мога да поема отговорност за моите и на подчинените ми действия.

— Толкова по-добре. Защото, когато си на служба при мен, отговорностите директно водят до последствия. А те не са никак приятни.

— Ваше Величество, исках само да посоча, че драконите имат изменчива природа и са известни с твърдоглавия си характер.

— В такъв случай, може би трябва да им потърся друга Майка, която да ги подчини на волята си.

Глозелан не отговори.

— Мислех, че съм изразила ясно желанията си — продължи Дженеста, — но изглежда се налага да повторя. Слушайте и вие, генерале. — Мерсадион замръзна. — Не бива да се заблуждавате — на този етап няма по-важна задача от тази да бъдат открити Върколаците и да ми бъде върната реликвата, която те ми откраднаха.

— Ваше Величество — обади се Глозелан, — няма ли да ни помогне, ако знаем какво по-точно представлява…

В залата отекна шумен плесник. Главата на Глозелан се извъртя от удара. Тя се олюля и опря длан на зачервената си буза. От крайчеца на устата й потече тънка струя кръв.

— Запомни — заговори й Дженеста, втренчена в очите й, — и преди ме разпитва за този предмет и тогава ти казах: не е твоя работа. Ако продължаваш да упорстваш, нещата могат да се влошат.

Глозелан отвърна на погледа й с нескрита ненавист.

— Искам в търсенето да бъдат включени всички сили — обяви кралицата. — И ако не ми дадете това, което чакам, ще си потърся нов генерал и нова Укротителка на дракони. А вие поразмишлявайте върху начина, по който ще бъдете освободени от служба.

След като приключиха, Дженеста си даде дума да вземе по-пряко участие в развоя на събитията. Но преди това трябваше да свърши нещо друго. Нещо, което й беше крайно неприятно.

Тя излезе през една задна врата и се спусна по тясна, извита стълба. Стъпките й отекваха в каменните стени. Скоро се озова в личните си покои в подземието. Оркските пазачи пред вратата застанаха мирно.

Вътре имаше още неколцина прислужници, които влачеха кофи към голяма дървена вана, подсилена с железни обръчи. Под нетърпеливия й поглед те побързаха да приключат с работата. Веднага щом си тръгнаха, тя се приближи до ваната и прокара пръсти по гладката повърхност на топлата течност. Кръвта изглежда отговаряше напълно на изискванията й, но тя установи с раздразнение, че не беше почистена от дребни парченца плът. А в древните писания се казваше изрично, че когато се използва подобна течност като среда за общуване, тя трябва да е максимално пречистена. Тя си отбеляза да напомни на прислужниците, че кръвта трябва да се филтрира, и да ги накаже за пропуска.

Тъй като течността бързо се сгъстяваше Дженеста премина незабавно към заклинанията. След няколко минути лъскавата повърхност придоби матов изглед. Постепенно в средата й се образува издатина, която бързо се разшири, приемайки очертанията на лице.

— Бива те да избираш неподходящи моменти, Дженеста — произнесе лицето.

— Ти ме излъга, Адпар.

— За кое?

— За това, което ми беше отнето.

— О, пак?

— Не ми ли каза, че не знаеш нищо за един предмет, който ми беше откраднат?

— Не зная нищо за онова, което търсиш. Край на разговора.

— Не, почакай! Адпар, знаеш, че имам начини да те принудя. Това, което ми е известно за предмета…

— О, скъпа, пак ли някоя от гениалните ти идеи?

— У теб е другият, нали? Кажи ми, че е у теб!

— Казах ти, нямам представа за какво…

— А, хи, измамнице! Тайно си прибрала единия!

— Не съм казвала нито, че е у мен, нито, че не е.

— Това си е чисто признание.

— Виж, Дженеста, възможно е да съм притежавала нещо, което да прилича на онова, което търсиш, но това вече е минало. Защото ми го откраднаха.

— Колко удобно. Не очакваш, да ти повярвам, нали?