Орки

Първият блюстител мигом се втурна да мъсти за поваления си другар. Замахна към краката на джуджето, надявайки се да го подкоси. Джъп отскочи настрани, разминавайки се на косъм с меча. Нахвърли се върху блюстителя, като въртеше меча си като криле на вятърна мелница. За негова изненада блюстителят удържа на атаката. След още няколко удара Джъп остави дълбока рана на лицето му. Мъжът вдигна ръце към лицето си и изрева, после потъна назад в тълпата. На изпроводяк Джъп го посече през врата.

Ала почти нямаше време да си поеме дъх, тъй като пред него изникна нов противник.

Страк реши, че е настъпил подходящият момент да осъществи вклиняването, и изкрещя заповедта. Орките вдигнаха щитове. Следван от Хаскеер и Койла, Страк навлезе в тълпата. Тримата разблъскваха отзад пантеонистите, а унистите посичаха на място. На клина се бе паднала най-тежката задача. Трябваше да си проправят път до сърцето на противниковата армия и да разчистят пространството около вратите. Страк вече се питаше дали шейсетина орки ще са достатъчни за подобна задача.

Той напираше към целта като кон с капаци, съсичайки всеки, който му се изпречваше на пътя. Рамо до рамо с него крачеха Хаскеер и Койла, които също сечаха, мушката и блъскаха. Подобно на бодлив, несъкрушим звяр, клинът се забиваше в подвижната бариера от тела, оставяйки след себе си само трупове и кръв. Страк не можеше да се закълне, че жертвите им са само от противниковата страна.

Намираха се някъде по средата на пътя и движението им постепенно се забавяше, когато забелязаха нещо важно.

Главнокомандващият Релстон все още бе на коня си, но бе заобиколен от плътна група унисти, които всеки миг щяха да го повалят.

Страк взе светкавично решение, каквото не би взел при други обстоятелства. Но той познаваше цената на един военачалник, дори и на такъв, който не бе изпитал симпатия към тях. Планът му изискваше лека промяна на посоката, към центъра на портата. Той издаде кратка заповед.

Мислено благодари на божествата, задето бе избрал в отряда си само проверени и опитни воини, разполагайки ги на ключови позиции в клина. Можеше да разчита, че ще последват заповедите му въпреки промяната в първоначалния план.

Подобно на огромен кораб, плаващ сред море от кръв и изтерзана плът, клинът пое бавно по новия си курс. Ала дори сега изглеждаше, че ще е твърде късно за Релстон. Главнокомандващият беше заобиколен от твърде много противници и само късметът му помагаше да остане на седлото.

Клинът се впи в тълпата, разбутвайки настрани свои и чужди. Най-сетне достигна главнокомандващия и удари в гръб обкръжилите го унисти. В този момент конят на Релстон падна и повлече ездача си. Главнокомандващият се изгуби в хаоса на сражението. Страк, Хаскеер и Койла си пробиваха път през плътната стена от врагове, следвани от останалите оръженосци.

Релстон бе приклекнал, прикривайки се отгоре с щита. Страк и Койла изблъскаха назад обградилите го блюстители и очистиха място за Хаскеер. Той се наведе, сграбчи главнокомандващия и го изправи на крака. После го повлече назад и го прибра го във вътрешността на клина. Окървавен и блед, Релстон едва намери сили да кимне за благодарност, преди клинът да възобнови движението си.

След шест мъчителни крачки се случи нова неприятност — този път с Койла. Тя едва успя да избегне едно свистящо към лицето й острие. Наведе се, дръпна се назад и в този миг се подхлъзна. Светът се завъртя пред очите й, а когато стана, клинът вече се бе отдалечил с неумолим ритъм. Движеше се бавно, но Койла не можеше да го настигне.

Между нея и последните орки стояха трима унисти. Първият се нахвърли върху нея.

Койла не се подвоуми. Отби меча му и го прободе светкавично в гърдите. Другите двама връхлетяха отгоре й. Тя парира с щит меча на единия и стовари своя меч върху щита на другия.

Последва отчаяна размяна на удари, която приключи, когато единият от унистите се строполи, храчейки кръв. Последният блюстител се опита да я нападне в гръб. Тя се извъртя към него и мечовете им се срещнаха със звънтене. При следващата размяна на удари на корема му цъфна яркочервена резка. Той се свлече на колене, притиснал раната си с ръце.

Койла се озърна. Краят на клина бе извън обсега й. Все още беше близо, но я деляха няколко редици хора. Нови унисти се приближаваха към нея. Бяха твърде много.

И тогава й хрумна една безумна идея. „Какво пък, по дяволите!“ — помисли си тя.

Койла се затича към последния повален унист и скочи, използвайки рамото му за трамплин. Той извика от болка, но беше късно. Койла излетя във въздуха и падна право в средата на клина, като избегна по чудо вдигнатите нагоре остриета и копията. Приятелски ръце я издърпаха вътре в клина и тя си проправи път към челото.

— Радвам се, че прескочи насам — подметна й насмешливо Страк.