Орки

— Ще го взема при мен на коня.

Страк помисли за миг и кимна.

— Става. На ако те забави, освободи се от него.

— Ще се престоря, че не си го казвал.

— Запомни го. Инак вместо един, ще изгубим двама.

Алфрей кимна, но бе мрачен и навъсен. Страк не вярваше, че ще изпълни нареждането му.

— Щом този Делорран ти е враг — рече Джъп, — уместно ли е да слизаш при него?

— Няма кой друг да иде, Джъп, и ти го знаеш. Пък и е даден знак за примирие. Но нека всички да са в бойна готовност.

Страк се върна при Койла. Метнаха се на седлата и препуснаха надолу.

— Остави на мен да говоря — рече й той. — Ако стане напечено, не се колебай и бягай.

Тя кимна едва забележимо.

Стигнаха Делорран и неговия стотник.

Страк заговори пръв.

— Добра среща, Делорран! — поде той с привидно любезен тон.

— Страк — рече през зъби Делорран и кимна. Изглежда дори най-обикновената учтивост му костваше огромни усилия.

— Много си далеч от дома.

— Хайде да спрем с шикалкавенето, Страк. И двамата знаем защо съм тук.

— Знаем ли?

— Щом настояваш да играеш тази игра докрай, ще ти кажа. Ти и дружината ти сте обявени за дезертьори.

— Ще ми обясниш ли по каква причина?

— Причината е очевидна. Не се върнахте навреме.

— И нищо повече?

— И нещо повече. Отмъкнали сте предмет, който принадлежи на кралицата. Пратиха ме да го взема. С всякакви средства.

— С всякакви? Нима ще вдигнеш оръжие срещу събратя? Делорран, знам, че с теб не се погаждаме много, но не съм си помислял, че ти…

— Нямам никакви скрупули, когато се разправям с предатели.

Страк вирна глава.

— Първо бяхме дезертьори, сега станахме предатели? Голям напредък, не мислиш ли? — в гласа му се долавяха стоманени нотки.

— Не ми се прави на невинен. Как иначе ще обясниш, че не се върна навреме, взе нещо, което принадлежи на кралицата, а сега си застанал на страната на унистите?

— Доста сериозни обвинения, Делорран. Но за унистите малко се изсили. Как смяташ, че ще съм на тяхна страна, като те биха ни видели сметката още преди да успеем да ги заговорим?

— Но не биха отказали цял оркски отряд да премине на тяхна страна. Сигурно са наели и други предатели като теб. Не съм тук да си говорим празни приказки. Стана ми ясно колко струваш, когато открих, че сте избили оркски лагер с женски и малки.

— Какво!? Делорран, тези орки бяха измрели от заразна болест. Ние само изгорихме…

— Не ме залъгвай с измислици! Заповедите ми са недвусмислени. Очаквам от теб да предадеш реликвата, а дружината ти да сложи оръжие.

— Как пък не! — обади се Койла.

Делорран я погледна ядосано.

— Страк, не е зле да научиш подчинените си на дисциплина. Всъщност това не ме изненадва…

— Тя каза това, което щях да кажа и аз. Щом смяташ, че държим нещо, което ти трябва, ела и си го вземи.

Делорран посегна към меча си.

— И ако искаш да нарушиш примирието — направи го! — добави Страк и посегна към своя меч.

Двамата се измериха с погледи.

Делорран не посмя да извади оръжие.

— Давам ти две минути да обмислиш предложението. След това или се предавате, или ние сами ще вземем каквото ни трябва.

Страк обърна коня си, без да каже нито дума. Койла не пропусна да се озъби на Делорран, преди да го последва. Двамата препуснаха нагоре по склона, където ги очакваше дружината.

Страк пръв скочи от седлото и предаде на останалите накратко разговора.

— Обявили са ни за предатели и смятат, че ние сме избили орките, чийто лагер запалихме.

— Как е възможно да ни обвиняват в подобно нещо? — възмути се Алфрей.

— Делорран е готов да повярва на всичко, казано за мен, стига да е достатъчно лошо. След по-малко от минута ще ни нападнат. Готови са да ни откарат обратно — живи или мъртви. — Той изгледа събралите се Върколаци. — Дойде решителният момент. Предадем ли се, очаква ни неизбежна смърт, от самия Делорран или когато ни откара в Каменна могила. Ако ще срещна смъртта си, предпочитам да е сега и с меч в ръка. — Той плъзна поглед по лицата им. — Вие какво смятате? С мен ли сте?

Всички го подкрепиха единодушно. Дори Хаскеер и тримата, които бяха заявили, че са на негова страна, казаха, че предпочитат боя, макар да не изглеждаха така ентусиазирани като останалите.

— Добре, значи сме готови да им дадем отпор — заключи Джъп. — Но вижте в какво положение се намираме — зад гърбовете ни всеки момент ще започне голяма битка, а противникът ни превъзхожда трикратно. Какво, по дяволите, ще правим?

— Положението ни ще се подобри, ако успеем да отбием първата атака — рече им Страк. — А тя ще започне всеки момент.

В подножието на хълма отрядът на Делорран се подреждаше за щурм.

— На конете! — извика Страк. После повика двама оръженосци. — Помогнете на Дариг да се качи на коня на Алфрей. А ти, Алфрей, ще останеш в задната редица. Движете се! Всички!

Върколаците се метнаха на седлата и наизвадиха оръжията си. Страк взе звездата от Алфрей и на свой ред се метна на коня.

Отрядът на Делорран вече се носеше срещу тях, като една трета от орките му бяха оставени отзад — в резерв.

Страк даде воля на току-що споходилата го мисъл: