Орки

Другите двама реагираха бавно. Големият тъпанар зяпна от почуда, шашардисан от бързината й. Койла скочи на крака, въпреки болката в гърба и извади меча.

Преди да успее да го използва, едноокият се съвзе и се нахвърли върху нея.

Сблъсъкът изкара въздуха от дробовете й, но дори когато падна на земята, тя продължи да стиска дръжката на меча. Едноокият се опита да й го отнеме и тя му отвърна с удари и ритници. Присъединиха се сипаничавият и големият тъпанар. Койла получи удар в челюстта. Изтръгнаха оръжието от ръката й и го хвърлиха надалеч. Тя обаче успя да нанесе няколко къси, отсечени удара върху лицето на едноокия и се измъкна от хватката му. След това задраска настрани.

— Дръжте я! — викна едноокият.

— Искам я жива! — нареди сипаничавият.

— Друг път! — озъби му се Койла.

Големият тъпанар се метна и успя да я улови за крака. Тя се извъртя и започна да го удря по главата, влагайки всичката си сила. Но със същия успех можеше да опита да изгаси с плюнка пъкъла. Опря ботуш в лицето му и натисна. Подметката й потъна в червеникавата му плът, той изсумтя от усилие, но продължи да стиска крака й. Накрая ботушът победи. Пръстите на гиганта се разтвориха, той политна назад и се стовари на земята.

Койла понечи да се изправи. Нечия ръка я стисна за гърлото. Поемайки си мъчително въздух, тя забоде лакът в корема на сипаничавия. Чу го да пъшка от болка и повтори удара. Той я пусна. Този път Койла успя да се изправи и се опита да извади един от метателните си ножове, когато едноокият отново се хвърли върху нея. Докато падаха, другите двама също се присъединиха към мелето.

Койла си даде сметка, че няма да успее да надвие и тримата. Но не беше в природата й, нито в природата на всеки орк, да се предава без борба. Уловиха я за ръцете и ги притиснаха към земята. Извивайки тяло, за да се освободи от хватката им, тя се доближи до главата на едноокия. И по-специално до ухото му.

Заби зъби в него и той изпищя. Тя продължи да стиска. Едноокият се дърпаше отчаяно, но не можеше да се освободи, а и беше оплетен с другите двама. Тя дръпна рязко ухото, предизвиквайки нови отчаяни писъци. Кожата му се изпъна и започна да се къса. Усети в устата си солен вкус. С едно последно дръпване на главата Койла откъсна ухото. Веднага след това го изплю.

Едноокият се освободи, претърколи се на земята, притисна окървавеното място с ръка и започна да вие.

— Кучка… курва… урод…!

Изведнъж над нея се надвеси сипаничавият. Той стовари няколко пъти юмрук върху темето й и тя почти изгуби съзнание. Големият тъпанар му се притече на помощ и довърши работата.

— Вържете я — нареди сипаничавият.

Едрият дръпна отпуснатото тяло на Койла, извади от джоба си въже и го омота около китките й.

Проснат в калта, едноокият продължаваше да крещи и проклина.

Сипаничавият повдигна ръкава на Койла и взе ножовете й. След това я претърси и намери още скрити оръжия.

Зад него едноокият се надигна с решително, злобно изражение.

— Мамицата й… сега ще й видя сметката!

— Млъквай! — сряза го сипаничавият. Бръкна в кесията си и извади парче груб плат. — Вземи.

Едноокият взе парчето и притисна с него раната. То бързо подгизна от кръв.

— Ухото ми, Мика — проплака той. — Това мръсно чудовище… Ухото ми!

— О, стига си врякал! — скара му се сипаничавият. — И без това си беше малко глух.

Едрият избухна в смях. Сипаничавият се присъедини към него.

— Никак не е смешно! — нацупи се едноокият.

Двамата продължиха да се кискат.

— Едноок… едноух… — превиваше се големият. — Сега го уредихме напълно.

Това бе повод за нова порция неудържим смях.

— Копелдаци! — озъби им се едноокият.

Сипаничавият се наведе към Койла. Лицето му изведнъж придоби сурово изражение.

— Крайно неприятна постъпка, малка негоднице — просъска той.

— О, мога да правя много неприятни неща — закани му се тя.

Големият тъпанар спря да се хили. Сега и тримата се надвесиха над нея.

— Питам те отново — Върколаците в Прокоп ли слязоха?

Койла не отговори.

Едноокият я изрита.

— Говори, кучко!

Тя понесе удара с мълчаливо достойнство.

— Стига — спря го сипаничавият, но не изглеждаше особено загрижен за нея.

Едноокият изсумтя недоволно, но отстъпи крачка назад и продължи да притиска превръзката към раната.

— Е, в Прокоп ли са? — повтори настойчиво сипаничавият. — Казвай!

— Наистина ли смятате, че вие тримата можете да се изправите срещу Върколаците и да оцелеете?

— Аз задавам въпросите, кучко, и търпението ми вече се изчерпва. — Той измъкна от колана си нож и го завъртя пред лицето й. — Кажи ми къде са, или ще ти извадя очите!

Тя помисли за миг, сетне сведе глава и промълви:

— Хекълой.

— Какво?

— Лъже! — намеси се едноокият.

— Защо Хекълой? Какво търсят там?

— Това е свободно пристанище…

— Е, и?

— Ако ти трябва да продадеш нещо, там ще получиш най-висока цена — тя се престори, че издава всичко това неохотно.

— Вярно, Мика, Хекълой е точно такова място — потвърди големият тъпанар.

— Зная — сопна му се сипаничавият. Той изгледа Койла внимателно. — И какво толкова имат за продан?

Тя замълча, усетила, че са се хванали на въдицата.

— Да не е онова, което откраднахте от кралицата си?