Орки

Един от древните инструментуми. Реликвата, която орките наричаха „звезда“.

Тролите припяваха гърлено и монотонно. Таннар се приближаваше бавно, тръпнещ от нетърпение да извърши жертвоприношение в името на своите страховити кимерийски богове. Мъченици на този неочакван поврат на съдбата, Алфрей и Страк се приготвиха да умрат.

— Странни игри играе съдбата, а? — подметна Алфрей, втренчил поглед в кинжала.

— Жалко, че не ми е до смях — въздъхна Страк и неволно напъна мишци срещу въжетата. Те обаче бяха стегнати здраво.

— Хубаво си поживяхме, Страк — въздъхна Алфрей. — Въпреки всичко.

— Не се предавай, стари приятелю. Дори пред лицето на смъртта. Ако ще мрем, да е като истински орки.

Кинжалът бе съвсем близо.

Изведнъж в един от тунелите проблесна ярка светкавица. Това, което последва, за Страк бе като халюцинация под въздействието на пелуцид. Нещо прелетя през залата, разцепвайки въздуха като оранжево-червена лента.

От главата на трола до тях щръкна пламтяща стрела. Разлетяха се искри, а удареният рухна на земята. Гривата му бе обхваната от пламъци.

Таннар се вцепени. Песента замря. Разнесоха се стенания. Тролите се извърнаха към тунела, откъдето бе долетяла стрелата. Настъпи суматоха. Виковете и крясъците се усилиха.

И в този момент откъм тунела нахлуха Върколаците, предвождани от Джъп, който косеше противниците си с големия си двуръчен меч. Оркските стрелци пуснаха нов залп горящи стрели. Светлината бе анатема за тролите и пламтящите стрели посяха хаос и ужас в редиците им.

Макар да беше завързан, Страк реши, че е настъпил моментът за действие. Той се хвърли към най-близкия трол и го възнагради с „оркска целувка“ — страхотен удар с глава, след който нещастното създание подгъна колене и се свлече на земята. Алфрей издебна друг трол и го повали с два ритника в слабините.

Изгубил интерес към пленниците, Таннар крещеше заповеди с гръмовен глас. Съдейки по объркването, което цареше в редовете на тролите, те определено се нуждаеха от някой, който да ги напътства. Орките се мятаха сред тях като дяволи и въртяха ловко оръжията си. Особено ефикасни се оказаха запалените факли. Писъци, викове и звън на стомана отекваха в стените.

Двама оркски оръженосци, Калтмон и Елдо, първи си пробиха път до Алфрей и Страк. Разсякоха въжетата и им подадоха мечове. Алфрей и Страк мигновено се включиха в боя.

Страк потърси с поглед Таннар. За да се добере до него, трябваше да преодолее плътна стена от защитници. Захвана се ентусиазирано с тази задача. Първият трол, който му запречваше пътя, замахна към него с копие. Страк отстъпи встрани, избягвайки удара на косъм, и стовари меча си върху дългата дръжка. Копието се разцепи на две. Едно бързо мушване в корема изкара все още зашеметения копиеносец от строя.

Следващият защитник се нахвърли върху Страк със секира. Капитанът се наведе и страшното острие профуча съвсем близо над главата му. Докато тролът се готвеше за втори удар, Страк го изрита в пищялите, събори го на земята и го прободе в гърдите.

После го прекрачи и продължи към следващия.

Междувременно Джъп също си пробиваше път към Страк и Алфрей. Зад гърба му оръженосците палеха нови факли, чиято светлина объркваше и смущаваше тролите. Някои от тях дори закриваха очите си, с което ставаха лесни жертви за орките. Но повечето продължаваха да се съпротивляват.

Алфрей се озова пред неколцина троли, които се опитаха да го притиснат към стената с копията си. Той развъртя меча, превръщайки острието му в стоманен щит пред мушкащите назъбени копия. След няколко минути един от противниците му посегна твърде напред и бе наказан от Алфрей с отсичане на ръката. Тролът извика от болка, изпусна копието и получи втори, смъртоносен удар в гърдите.

Побеснелият му другар се хвърли в атака. Алфрей бе принуден да отстъпи, докато отблъскваше стрелкащото се към него копие. Този път приложи друга тактика. Когато усети с гърба си стената, клекна рязко и нанесе хоризонтален удар през краката на трола. Раната не беше дълбока, но бе достатъчна, за да изплаши трола и да го накара да отстъпи, накуцвайки. Алфрей се метна след него и замахна с меча към главата му. Тролът отскочи наляво. Алфрей го последва, но докато се завърташе, за да го довърши, мечът му се обърна и халоса трола с плоското по бузата. Той изпищя и размаха копието като побеснял. Хаотичните му движения бяха само от полза за Алфрей. Той се прицели спокойно и промуши противника си в шията. От раната бликна ален фонтан, който окъпа всичко наоколо.

Алфрей въздъхна облекчено, но реши, че все пак е твърде стар за подобни упражнения.

Страк се подхлъзна в локва кръв и се сблъска с последния защитник на Таннар. Това бе гневен трол, въоръжен с ятаган, който замахна и се опита да промуши орка в корема. Страк не отстъпи нито крачка, парирайки ударите. Известно време никой от двамата не успяваше да вземе превес в боя.