Орки

Пробивът дойде, когато острието на Страк докосна юмрука на трола и остави върху кокалчетата му дълбока рана. Тролът изруга гневно и замахна хоризонтално, опитвайки се да разсече Страк през кръста. Страк пристъпи рязко встрани и избегна удара, след това замахна и прониза трола в гърлото.

Най-сетне Таннар бе пред него.

Завладян от неистов бяс, тролският цар се нахвърли отгоре му с украсения си жезъл. Оркът с лекота избегна атаката. Таннар захвърли жезъла и извади меч, чието сребристо острие бе покрито с рунически знаци. Царят все още стискаше ритуалния кинжал и изглежда възнамеряваше да използва и него.

— Хайде, какво чакаш? — прикани го Таннар. — Ела да опиташ вкуса на стоманата, чужденецо.

Страк се изсмя презрително.

— Май предпочиташ да приказваш, търбух такъв. Защо не си навреш меча в устата?

Започнаха да се въртят в кръг, търсейки слабите си места.

Таннар хвърли поглед към полесражението.

— Ще си платиш за това! — просъска той.

— Щом казваш — подметна насмешливо Страк.

Таннар изрева гневно и нанесе страховит удар. Страк го отби, но по силата на звъна и вибрацията на острието доби ясна представа за мощта на своя опонент. Бързо нанесе контраудар. Царят го парира. Започнаха да си разменят отсечени удари.

Таннар наблягаше повече на силата, отколкото на точността, което обаче не го правеше по-малко опасен противник. Техниката на Страк не беше по-различна, но той имаше предимството на опита и пъргавината. Освен това, за разлика от Таннар, умееше да се владее, което допринасяше за точността на ударите му. Реши отново да провокира трола и подметна ехидно:

— Животът под земята не ти се е отразил добре, Таннар. Отпуснал си се и си затлъстял.

Тролът изрева отново и се нахвърли върху него, порейки въздуха с меча си. Страк използва момента и замахна, прицелвайки се в основата на дръжката му. Този път уцели и мечът излетя от ръката на противника му. Сега вече Таннар можеше да разчита само на кинжала с безценното украшение. Загубата на меча го бе обезкуражила.

Страк пристъпи напред. Таннар започна да отстъпва. Това, което не знаеше обаче, бе, че Джъп и неколцина от Върколаците са зад гърба му. Страк ускори отстъплението му с нов дъжд от удари. Тогава Джъп скочи на гърба на тролския цар и обви гърлото му с ръка. С другата опря нож в шията му. Краката на джуджето висяха във въздуха и подритваха. Един от оръженосците притича и опря острието на меча си в сърцето на царя. Таннар изкрещя от гняв и безсилие. Страк пристъпи напред и дръпна кинжала от ръката му.

Само един-двама от тролите видяха тази сцена. Останалите продължаваха да се бият.

— Кажи им да спрат — нареди Страк. — Или се прости с живота си.

Таннар не отговори, в очите му се четеше непокорство.

— Спри ги, или ще умреш! — повтори Страк.

Джъп притисна по-силно острието.

— Хвърлете оръжия! — извика неохотно Таннар.

Някои от тролите го послушаха, други продължиха да се бият.

— Хвърлете оръжията! — кресна им Таннар.

Този път всички се подчиниха. Джъп отпусна леко опряното в шията на царя острие, но остана нащрек.

— Тръгваме си! — обяви Страк, без да сваля поглед от Таннар. — И ти ще дойдеш с нас. Ако някой посмее да ни се изпречи на пътя, ще умреш. Кажи им го.

Царят кимна бавно.

— Правете каквото казват! — извика той.

— Това няма да ти трябва — рече Страк, смъкна короната му и я захвърли настрани. — Само ще ни забави.

Жестът му предизвика възгласи на възмущение у тролите. Възмущението им нарасна, когато Страк сряза връзките на царската роба и я смъкна на земята. Капитанът на върколаците опря ритуалния нож в гърлото на Таннар и рече:

— Да вървим.

Всички поеха вкупом през залата — Таннар в средата, заобиколен от плътна група орки. Изплашените троли им сториха път. Страк се огледа. Неколцина от оръженосците бяха леко ранени, но нямаше жертви. Изглежда всички мъртви бяха троли.

При входа на тунела той извика:

— Ако посмеете да ни последвате, вашият цар ще умре!

След това се измъкнаха от залата.

Факлите им хвърляха отблясъци по неравните стени на виещия се тунел.

— Тъкмо на време дойдохте — рече Страк на Джъп. — Ако се бяхте забавили още съвсем малко…

Джуджето се усмихна.

— Как, по дяволите, преодоляхте срутването? — попита Алфрей.

— Намерихме друг път — отвърна Джъп. — Ще ви покажем.

Малко по-късно зад тях се чу шумолене. Страк извърна глава и забеляза смътни очертания в мрака.

— Преследват ви — изръмжа заканително Таннар. — Ще умрете, преди да излезете навън.

— В такъв случай и теб те чака същата участ — обеща му Страк и нареди на останалите: — Дръжте се плътно един за друг и бъдете готови. Особено за нападение отзад.

— Едва ли е нужно да им го казваме, капитане — подметна Джъп.

След няколко минути наближиха мястото, където се бяха свлекли пръстта и камъните. Преди да стигнат до там обаче, забелязаха идеално кръгъл отвор в стената отдясно. От него тръгваше друг тунел. Започнаха да се промушват един по един през отвора. Таннар се опъваше и се наложи да го боднат няколко пъти с ножа.

— Това пък как се появи, Джъп? — попита Страк.