Той отново изгуби нишката, но не посмя да си признае. Затова замълча.
— Това — тя почука с нокът върху свитъците — са безценни инструменти в преследването на Върколаците.
— И по какъв начин, милейди?
— Не е лесно да се обясни на някой… недостатъчно интелигентен.
Обидата му донесе облекчение. Тя бе по-обичайна за поведението й.
— Разположението на небесните сфери обуславя не само чертите на характера, но и предстоящите събития — обясни тя. — Характерът се оформя в момента на раждането съобразно това кои сфери се намират в небето. Космическите колела се въртят бавно. — Тя посегна към един свитък. — Накарах да ми изровят рождените дати на началниците на Върколаците. Всъщност тези с по-ниските чинове са без значение. Сега вече са ми известни родилните петна на петимата офицери и почти всичко, което ме интересува за тях.
— Родилните петна, Ваше Величество?
Тя въздъхна и той се изплаши, че е прекалил.
— Мерсадион, не може да не знаеш какво представляват родилните петна. Или искаш да кажеш, че не си чувал нищичко за Змията, Морския козел или Лъконосеца?
— Разбира се, че знам, Ваше Величество. Това са слънчевите знаци.
— Както би се изразил някой от простолюдието. Но по същество тази наука е далеч по-сложна и съвършена от брътвежите на уличните гадатели. Те позорят нашето изкуство.
Той кимна, отново решил, че ще е най-добре да мълчи.
— Та тези…
— Госпожо.
— Сержант Хаскеер е под въздействието на родилното петно Дългорог. Това го прави упорит, дебелоглав, прибързан, в екстремни ситуации склонен към безумни действия. Джъп, джуджето-стотник, е Свирач. Воин с душа. Винаги търси мистичното в нещата. Но освен това е надарен с прагматизъм. Десетник Алфрей е под знака на Рибата-пайети. Това означава, че е мечтател. Предпочита да живее в спомените си и вероятно е много консервативен. Има знахарски наклонности. Орката, десетник Койла, е Василиск. Избухлива, своеволна, склонна към безразсъдна храброст. Но освен това е и верен другар.
Дженеста млъкна, давайки възможност на Мерсадион да попита:
— А техният капитан, Ваше Величество? Страк?
— Без никакво съмнение той е най-интересният от цялата шайка. Скарабей. Проницателен, умеещ да разкрива тайнственото, да се променя съобразно обстановката, мистичен. Освен това има военни способности. — Тя отмести свещниците и остави на пергамента да се навие. — Естествено това са само най-общи характеристики, които могат да се изменят, развиват или закърняват, съобразно условията.
— Споменахте предстоящите събития, Ваше Величество.
— Бъдещето е предначертано в нас. За всяко действие има противодействие и то също е предопределено.
— Значи всичко е написано предварително?
— Не, не всичко. Боговете са ни оставили и джокера на свободната воля. Макар че в някои случаи ми се ще да не беше така — добави тя мрачно.
Окуражен от неочакваната й прямота, той си позволи да попита:
— И какво показват изследванията ви за бъдещето, госпожо?
— Не много. За да зная повече, ще ми е необходим точният час и местоположение на тяхното раждане, за да мога да нарисувам диаграма. Такива подробности обаче не се пазят, когато става въпрос за орки от простолюдието. Точността в пророкуването може да се постигне само ако имаш всички данни.
Той я погледна объркано.
— Не се опитвай да го разбереш. Не мога да ти кажа как ще се развие настоящата ситуация. Не и с абсолютна сигурност. Но по отношение на Върколаците не виждам намаляване на кръвопролитията, смъртта и войната. Пътят им е изпълнен с опасности. Каквото и да се опитват да постигнат, шансовете им са малки.
— Това ще ни помогне ли да ги открием, Ваше Величество?
— Може би. — Тя затвори голямата книга. От корицата се вдигна прах. — Но да се върнем на текущите дела. Някакви сведения от ловците на глави?
— Още не, Ваше Величество.
— Сигурно е рано да очакваме вест от тях. А как стои въпросът с разпоредбите ми относно армията?
— Три хиляди леки пехотинци, напълно въоръжени и снабдени с провизии, госпожо. Очакват вашите заповеди.
— Да са готови на зазоряване. Ако не друго, поне ще се позабавлявам, като натрия носовете на унистите.
— Да, Ваше Величество.
— Добре. Свободен си.
Той се поклони и излезе.
Едва когато се озова в коридора, генералът започна да диша малко по-свободно. За краткото време на служба при кралицата Мерсадион бе понесъл безброй обиди и унижения. На няколко пъти се бе страхувал за живота си. Но кой знае защо сега изпитваше най-силно облекчение, че е оцелял. Точно след като бе станал свидетел на нейното благоразумие.
5.
Страк поведе дружината надалеч от Прокоп. Отправи се на север, предполагайки, че Хаскеер най-вероятно ще се насочи към Каменна могила.