Орки

Рано предобед най-сетне забавиха ход, успокоени, че тролите едва ли ще ги последват на такова разстояние, при това на дневна светлина. Така и не можаха да разберат нещо по този въпрос от Таннар. От него чуваха единствено ругатни.

През целия ден Върколаците продължиха с ускорен ход. Бяха разпратили съгледвачи във всички посоки, за да търсят следи от Хаскеер и Койла. Привечер те се върнаха без новини и сред дружината се възцари мрачна и напрегната атмосфера.

Алфрей пръв наруши мълчанието.

— Безсмислено е, Страк — рече той и се надигна в седлото. — Само си губим времето. Трябва ни план.

— И почивка — добави Джъп. — Никой от нас не е спал цели два дена.

— Имаме план — търсим Койла и Хаскеер — отвърна Страк. — Сега не е време за почивка.

Джъп и Алфрей размениха мрачни погледи.

— Капитане, не е присъщо за теб да се хвърляш в нещо през глава — продължи да упорства Алфрей. — Когато положението стане напечено, няма по-важно нещо от стратегията. Ти сам неведнъж си го казвал.

— Освен това, трябва да решим какво да правим с този. — Джъп посочи завързания на коня зад него Таннар.

Алфрей кимна.

— Да, защо ни е да го влачим с нас?

Страк въздъхна уморено.

— Добре, ще устроим лагер на първото подходящо място. Но няма да спираме за дълго.

— Защо не тук? — Джъп огледа терена.

— Да, става — съгласи се Страк. Посочи към една близка долчинка и добави: — Ето там. Искам удвоени постове. Кажи на оръженосците да не вдигат шум. И никакви огньове.

Джъп предаде заповедите му.

Всички слязоха от конете. Завързаният тролски цар продължаваше да ги обсипва с проклятия, когато го свалиха и облегнаха на едно дърво. Страк, Алфрей и Джъп се събраха на съвещание, а оръженосците се струпаха около тях.

— И какво, по дяволите, ще правим сега, Страк? — откри дебатите Алфрей.

— Търсим Хаскеер. Най-вероятно е поел към Каменна могила.

— Трябва да се е побъркал, ако смята, че ще умилостиви Дженеста — рече Джъп.

— Това го знаем — озъби се Алфрей. — Не смятам обаче, че Хаскеер ще постъпи така. Твърде предсказуемо е, а той е хитрец. По-скоро обикаля някъде наблизо.

— Когато го открием… — каза Страк и веднага се поправи: — Ако го открием, ще убия този тъп копелдак.

— Истината е, че ни изправи до стената — призна Алфрей.

— И Койла — продължи Страк. — Притеснява ме, че от нея няма и следа.

— Продължаваш да се обвиняваш — погледна го Джъп. — Не можеш да…

— Разбира се, че мога! — прекъсна го ядосано Страк. — Нали затова съм ви командир? Да поемам отговорността, да преценявам шансовете, да предвиждам какво може да стане.

Джъп щракна с пръсти.

— Да предвиждаш… Ами да. Ясновидство. Не съм го пробвал отдавна. Може и да се получи.

— Защо не? — сви рамене Страк. — Във всеки случай нищо няма да загубим.

— Предупреждавам ви, не обещавам нищо. Знаете колко ниски са енергийните нива.

— Просто опитай.

Джуджето се отдалечи от групата, избра едно местенце, където растителността бе по-обилна, и седна, кръстосал нозе. Наведе глава, опря длани на земята и затвори очи. Останалите се стараеха да не гледат към него. Страк и Алфрей продължиха да обсъждат плановете си.

Джъп се върна след няколко минути. По израза на лицето му не можеха да разберат дали е постигнал нещо.

— Е? — попита го Страк.

— Малко е объркано. Силата със сигурност отслабва. Но все пак улових нещо. Съвсем слаб енергиен образ, струва ми се на Хаскеер. И доста по-силна следа от женско присъствие — сигурно на Койла. И двамата на север оттук, тя по-близо от него.

— Значи навярно не са заедно. Това е нещо ново.

— Но може да не е за добро — добави с мрачен вид Джъп. — Отдалечеността не е единствената причина за това, че единият образ е по-слаб от другия. Съществуват и други фактори, които могат да повлияят върху това.

— Като например?

— Като например силата на емоциите.

— И затова улавяш Койла по-добре? Защото е завладяна от по-силни чувства?

— Възможно е, капитане.

— И какви са тези чувства? Положителни или не? Можеш ли да определиш?

— Биха могли да са всякакви. Но като се има предвид с какво се е заела, едва ли ще са много приятни. Щях да зная повече, ако енергийните потоци не бяха объркани.

— Проклети човеци, заради тях магията намалява — изруга Алфрей.

— Това само потвърждава първоначалните ни намерения — заяви Страк. — Ще продължим на север. — Вдигна глава и огледа оръженосците. — Всички сме заедно в тази работа. Аз предлагам да тръгнем на север и да открием другарите си. Ако някой има по-добра идея, готов съм да го изслушам.

Никакъв отговор, само сумтене и шум от пристъпване на крака.

— Добре — кимна той. — Ще приема мълчанието ви за съгласие. Ще отдъхнем малко и продължаваме. Отсега нататък главната ни цел ще е да открием изгубените си другари, а не звездите.

— Но ще намерите само смъртта си!

Всички извърнаха глави към Таннар, за когото бяха забравили.

— Ще ти се, нали? — подметна му Джъп.

— Това е предсказание — отвърна царят на тролите.

— И на какво се основава? — поиска да узнае Алфрей.

— Защото знам повече от вас за така наречените „звезди“.